Уникален музей на златото в Крумовград,разкрива връзката на Родопите с Омирова Троя

    Уникален музей на златото в Крумовград разкрива връзката на Родопите с Омирова Троя. Според изследователи добиваният в древния рудник Ада тепе ценен метал е достигал до троянците и е бил вложен в накитите на Приам и неговото обкръжение. Музеят е без аналог на Балканите и е създаден в съзвучие на най-новите тенденции в музейното дело. Уреждането на експозицията е в унисон с ангажимента на златодобивната компания „Дънди Прешъс Металс Крумовград”към Община Крумовград. Бяха финансирани спасителни разкопки на Ада тепе под ръководството на Христо Попов, като артефактите открити по време на проучванията бяха реставрирани и са гръбнака на модерната експозиция. Минната компания съдейства за съхраняването на важна за науката информация за древния рудодобив на Балканите. Осветлена бе и ранната металургия по нашите земи. Днес музеят на златото е гордостта на крумовградчани. Посещават го много гости,дори от далечна Япония. Домакините не пропускат да подчертаят,че дължат експозицията на „Дънди Прешъс Металс Крумовград” и Националния археологически институт към БАН. Днес Крумовград се слави с най-модерния музей и най-модерния рудник в страната.

      Експозицията се помещава в сградата на Обединен детски комплекс в Крумовград. Открита е преди повече от година на професионалния празник на миньора –успението на Св.Иван Рилски. При откриването директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали  Даниела Коджаманова изразява увереност,че Крумовград ще привлича много гости- любители на древната история.

      Експозицията представя древен рудодобив от 3500 г.пр.Хр. до античността. Експонирано е рударско селище и древен рудник.Те представят културата на първите рудари по нашите земи.Смята се, че това е най-ранния рудник в Европа. Открит е на 10 м от върха на Ада тепе. С него е свързано древно селище. Изследователите и днес гадаят ,защо спира рудодобива.Като вероятна причина,сочат намаляването на златото в рудника.

      Посетителите могат да видят възстановка на древно жилище, както и открити в него съдове и останки от храна-смокини, череши,ягоди,грозде.

      Грънчарските съдове са грубовати. Изработени от глинено въже,а не на грънчарско колело. Тези от края на бронзовата епоха имат богата щемпелована украса.

      Музеят представя и технологията за добиване на ценния метал. Скалата,която съдържа златни жили се нагрява с открит огън. Облива се със студена вода и се напуква.Добитата скална маса се стрива с каменни хромели и с митичното Златно руно златото се селектира от рудата. Крайният продукт е фин златен прах.Топи се при 1070 градуса. От златната стопилка се изработват царски инсигнии, златни нишки,втъкани в знатни одежди,варак.

      Златото е символ на божествената светлина и е много търсено от царските особи, включително и от владетелите на Омирова Троя. Вечното злато е 24 карата.

      Споменът за златодобива в Крумовград датира на повече от 3500 години. Запазена е легенда за златно рало,скрито в подземие в Ада тепе.

    Георги Кулов

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

    Още новини

    Последни новини