Хасковската поетеса Стойка Мариновска представи новата си книга „Пак сме заедно”

Изображение 1 от 6

    Стойка Мариновска представи новата си книга „Пак сме заедно” в Кърджали. Хасковската поетеса гостува на Регионална библиотека „Н.Й. Вапцаров с най-новата си, седма по ред, поетична книга, посветена на наскоро загиналия й син Ангел Мариновски.

    Тя показа нагледно как творчеството може да надмогне, да трансформира болката и страданието, като свързва различните светове и сърцата с вечно живата любов – основата на живота. Илюстрира как пътят ни, изминат със сърце, ражда думи нежни и светли, както насън, така и наяве. Затова в новата й книга струи една увереност, че любовта продължава и отвъд нашия свят и така побеждава смъртта. Че и при най-малката надежда за радост, тя е готова отново да облече пролетната си бяла премяна, да отприщи своя временно затулен извор в душата на страдащия и отново да може да го събужда като игрива детска песничка и да го огрява като чиста и светла детска усмивка. Защото това, което остава след нас, е любовта и думите, посветени на нея.

    Стойка Мариновска е автор и на 6 други стихосбирки: „Сълзите ми хиляда, усмивката една”, „От две вселени сме”, „И когато мълчиш, пак те чувам”, „Кестенови очи”, „Сълза в здрача” и „Разпиляна пепел”. Тя е председател на ГС „Родопско утро”, което инициира издаването на списанието за общество, култура и литература „Южно утро”, предлагащо един интересен творчески обмен между енергиите на младите дарования и на техните по-големи и изявени събратя по перо от Хасковска и Кърджалийска област.

    Вторият брой на списанието ще бъде представен на 8 ноември в зала „Хасково” в града на Богородица. Мариновска предостави на участниците в промоцията в дар останали стихосбирки от нейния съпруг Колю Мариновски и по един екземпляр от новата си книга с общо послание: ”Нека се обичаме!”.

    Сред дошлите да се докоснат до нейното творчество бяха нейни приятели, почитатели, общественици, творци и ученици от журналистическия клуб на СУ „П.Р.Славейков“, с ръководител Антония Маровска. Доста от тях я поздравиха със свои стихове, споделиха свои впечатления, мнения за нея, като автор и преди всичко като човек, отдаден на културното сближаване между различните поколения творци от Хасково, Димитровград и Кърджали. 

    Haskovo.net

    Източник: Haskovo.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта (2)

    • 1
      Ка
      Каракольо
      4 -1
      08:38, 7 окт 2019
      Оставете ги да творят хората, какво ви пречат. Имаме едно ято хасковски поети , сред които е и Стойка- Борислав Белев Бел, Хубен Стефанов, Галя Карааргирова и още много други. Тези хора си пишат някакви щуротии, имат се творци и като се мамисли човек по-добре да пишат стихове , отколкото да правят някакви други поразии. Друг е въпросът, че по ред причини- финансови, лични, интимни и т.н някои хора, които много добре знаят за какво иде реч, им правят реклама . Така че , дерзайте хасковски съчинители!
      • Кр
        Кръстина Тодорова
        0 0
        13:03, 9 окт 2019
        ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА на което и да е стихотворение (или проза), от който и да е автор, е всъщност проекция на субективна гледна точка за обективни истини и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и така нататък. С по-малко думи казано, интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в дадено стихотворение (или проза) това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, компетентност и други подобни качества, характерни единствено и само за него. Критериите за оценка на поезията (или прозата) са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на субективното му мнение, за което и да е стихотворение (или проза),от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, което и да е стихотворение (или проза), от който и да е автор. Но това съвсем не означава, че някой има право да си въобразява, че неговото субективно мнение е обективно мнение и неговата субективна оценка е обективна оценка, и че той има право да определя, кой е истински и кой не е истински поет (или писател). В поезията и в историята, правилния прочит и правилната оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях, само времето може да покаже и докаже, кой е истински поет и кой не е истински поет.
    Последни новини