Проф.Евгения Иванова

Българските мюсюлмани нямат тежнения към ислямизма. Засега

Притеснително е, че голяма част от българското общество мрази ДПС, защото са турци

- Защо толкова бързо в политическия разговор в парламента се включва езикът на омразата и се стига до етнически нападки, проф. Иванова? Имам предвид речта на съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов от парламентарната трибуна вчера, в която той заяви, че страната е "изправена пред пропастта на етнически криза"?

- До разиграване на етническата карта се стига винаги, когато са изчерпани другите аргументи и когато целта е на всяка цена да се нагнети напрежение. Няма какво да се лъжем, специфично политическите конфликти вълнуват не толкова голяма част от обществото ни, колкото етническите - независимо дали са действителни конфликти или са привидения и плашила. Не само българите, цялото човечество се вълнува доста повече, когато е засегнато етническото му самочувствие, отколкото ако са засегнати политическите му пристрастия. А и напоследък „политика” стана мръсна дума, която засяга все по-малко хора.

- Етническият дискурс в злобата на политическия дебат в парламента е от безсилие, така ли?

- Не само. По-важно ми се струва това, че етническата струна е много по-чувствителна, етническата заплаха бърка много по-дълбоко. Именно затова етническата „карта” е “по-печеливша” в създаването на напрежения от политическата.

- Какви конкретни опасности крие това?

- Най-голямата опасност е въображаемите плашила да станат реални.

- За да стане това трябва да има някакви сили, които да ги задвижат. Кои са те?

- Когато непрекъснато обясняваш на една общност, че тя е "лоша", тя - дори да не е "лоша", може да стане такава. Не може непрекъснато да обвиняваш една цяла общност. Когато обвиняваш цели общности, а това се случва непрекъснато, особено по отношение на ромите, рискуваш да настроиш изключително много тази общност срещу себе си. В световен мащаб непрекъснато и все повече, за съжаление, сме свидетели на т.нар. ислямски тероризъм. Но малко хора си дават сметка за дълбоките причини за този тероризъм. Когато непрекъснато маргинализираш една цяла общност - не престъпниците, не крадците сред нея, не убийците и терористите, а всички, тогава не би трябвало да се изненадваш, ако тази общност, пак като цяло, се настрои срещу теб. Но мисля, че ние в България сме далече от това. Макар че някои хора правят гигантски усилия да се приближим до такъв сценарий.

- За Бойко Борисов обикновено се казва, че има верен политически нюх. След разправията, която забърка Валери Симеонов и която доведе до това ДПС да напусне пленарната зала в сряда, премиерът каза, че не иска да бъде част от управлението, ако се стигне до етнически конфликт. Защо изрича страховете си на глас? Просто плаши или вижда реална заплаха?

- Разбира се, че като премиер той трябва да се дистанцира от всякакви етнически противоречия. Напоследък всъщност се дистанцира от всякакви конфликти по принцип. Така показва едно ново лице в сравнение с предишното управление. Пак казвам - мисля, че сме далеч от етнически конфликт. Но с присъствието си в управлението, макар и косвено, патриотите могат да забъркат някоя каша, за да се легитимират в политиката. Виждаме, че вече се опитват. На тях им липсва всякаква друга аргументация и те защищават правото си не само да стоят в парламента, но и в управляващата коалиция.

- Но в някои свои действия Патриотичният фронт май омекна, забрави, че първо искаше оставката на Орхан Исмаилов, а после - да няма новини на турски език.

- Да, но имаше и една безумна реч на Валери Симеонов за циганите, които не приличали на хора. Това хвърля петно върху цялото управление. И най-вече върху премиера. Защото това са неговите партньори. Ако той не се разграничи, значи не е никакъв политик. Така че е нормално да се разграничи. И той го направи.

- Според социологическите изследвания, ако сега има избори, картината в парламента ще е същата. Т.е. не може без гласовете на Патриотичния фронт.

- Може да се разчита на тематични мнозинства. Такъв например беше случаят с плоския данък. Това всъщност е пример колко е безсмислен нашият политически живот. Откакто се заговори за плосък данък, ДПС винаги е било "за". Когато сега, съвършено естествено, гласува против махането му, започнаха да се привиждат тайни споразумения, модел "Кой" и т.н. Ние не можем да си представим, че някой гласува по убеждение, винаги подозираме някакви задкулисни машинации. Ако не беше този ужасен страх от ДПС, до степен Борисов да каже: "Аман, не гласувайте с нас!", мисля че едни подвижни мнозинства или тематични мнозинства биха елиминирали доста често присъствието на Патриотичния фронт.

- Откъде идва страхът от ДПС?

- Заради компрометирането на ДПС. Но би трябвало да си зададем въпроса - защо то е компрометирано - заради задкулисие или защото е „турска” партия. Много бих искала да направя изследване и да установя дали хората мразят ДПС, защото са корумпирани, преяли с власт и т.н., или ги мразят, защото са турци. Много се притеснявам да не се окаже, че голяма част от българското общество продължава да мрази ДПС, защото са турци.

- Защо постоянно се вадят призраците на „възродителния процес”?

- Всяка репресия към мюсюлмани, каквито не липсват (да си припомним само процеса в Пазарджик) поражда призраците на „възродителния процес”. И, разбира се, ДПС се възползва от това. Всеки път, когато по някакъв начин се посегне на мюсюлмани, се заговоря за нов „възродителен процес”. Всеки път, когато някой ужасно умен политик като Валери Симеонов или ужасно голям академик като Георги Марков започне да вменява на хората какви трябва да бъдат, как да се чувстват и как да се казват, призракът на „възродителния процес” изплува. Дори без помощта на ДПС.

- Процесът в Пазарджик е свързан с друг призрак - на ислямизма. Има ли реална заплаха за страната ни?

- Разбира се, и ние преживяхме тази заплаха на летището в Сарафово. Що се отнася до това дали има заплаха от нашите мюсюлмани, българските мюсюлмани, все едно дали турци, помаци или цигани, аз продължавам да мисля, на базата на изследвания, че засега българските мюсюлмани нямат тежнения към ислямизма. Засега. Защото в света няма нищо неизменно. И защото, когато една общност непрекъснато е обиждана и смятана за второ или трето качество, е много възможно тя да се радикализира.

- Кой е гарантът за етническия мир сега?

- Ако със „сега” имате предвид, че „преди” е било ДПС - не съм особено съгласна. ДПС само се опитва да се изобрази като „гарант” на етническия мир, като „изобретател” на българския етнически модел и т.н. Всъщност гарант на етническия (и на всеки друг) мир би трябвало да бъде обществото - ако е гражданско…

- Успяват ли политическите партии извън ДПС да привлекат гласовете и симпатиите на българските мюсюлмани?

- Именно, защото не успяват (или успяват в много малка степен), ДПС продължава да има най-стабилния електорат в България. А не успяват, защото твърде малко сред тях са онези, които поставят в листите си на избираеми места мюсюлмани. Иначе всички се перчат с тържествени заклинания колко са загрижени за „нашите трудолюбиви братя” мюсюлманите, произнасяйки „трудолюбиви” като комплимент за прислужницата и „братя” - с интонацията, която помним от едновремешните „братски дружби”.

Труд