Мюлер прави идеологически тест на офицерите от Гестапо. Минава край тях и пита първия :
- Кажете едно число!
- 15 - отговаря офицера.
- Защо точно 15, защо не 51?
Офицерът мълчи. Мюлер записва в досие...
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Щирлиц се прибира в квартирата си. Събува се в антрето и изведнъж чува подозрителен шум откъм спалнята.
Вдига автомата и пуска дълъг откос през вратата. Влиза вътре и какво да види - простреляна, върх...
Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го и...
Щирлиц ходеше из гората когато дочу съскане от един храст. Щирлиц си помисли: "змия"и веднага стреля. От храста изпадна тялото на радиста Плейшнер.
"Бедни ми Плейшнер ти така и не се научи да свириш с...
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод - изпратили му стажан...
Щирлиц отваря вратата - светлина.
Затваря вратата - мрак.
Пак отваря вратата - пак светлина.
- А-ха! Хладилник! - досети се Щирлиц.
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…