15 °C

Рудодобивът е изконен поминък в Златоградско

        Златоград със старо име Даръ дере е едно от старите селища не само в днешния Златоградски район, но като цяло в Среднородопието и Източните Родопи. Доскоро най-ранните писмени данни за него, открити в османски данъчни регистри, бяха от началото на XVII в. Селищното име е засвидетелствано в данъчен регистър за 1614 г. под името Даръ дереси с 49 ханета (семейства) + 4 рударски ханета, плащащи данък джизие, с който били облагани немюсюлманските поданици на империята. В документа е отбелязано още, че селището спада към вакъф на Мурад II в Гюмюрджинска каза (Грозданова 1989: 448). От това е видно, че рударството е със стари традиции в Златоградско, тъй като се практикува през XVII в. През 2004 г. в Скопие бе публикуван пореден том от многотомното издание „Турски документи за историjата на Македониjа”, който включва и материали за каза Гюмюлджина (ТДИМ 2004). Преводач и редактор на изданието е скопският османист Александар Стояновски. Сред документите се откриват и материали за Даръ дере (дн. Златоград) и за други стари селища в Даръдерско. Важно е да се отбележи, че публикуваните документи са от втората половина на XVI в., което ги прави вече най-старите известни досега писмени данни за българското население в Среднородопието и Източните Родопи.

           Особен интерес представлява публикуван преведен документ за облагане с данък рудничната дейност в рудник, разположен в близост до с. Даръ дереси. Факт е, че в обемистия том с материали не се открива друг подобен документ. А териториалният обхват на описаните селища в сборника с османски данъчни документи е доста обширен и включва Драмско, Кавалско, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), Ксантийско, Гюмюрджинско, Димотишко; южните райони на Смолянско (горното течение на р. Арда), Златоградско, Ардинско, Крумовградско, Ивайловградско. На практика е обхваната голяма част от планината Родопи. Нещо повече, това е единственият данъчен документ с подробен опис на един рудник с организацията на трудовата дейност в него. Засега няма открит друг подобен документ за рудодобив в Родопите и Беломорието от XVI в. Същевременно документът е важен и защото хвърля нова светлина върху историята на рударството в Родопите, в частност в Златоградско.

с. 314: (с. 109а)

10. Рудник на селото Дару (Даръ) Дереси в планината Иглица (?)[1].

Половината от (долу) споменатите лица – рудари живеят в близост на (планината) Иглица, а половината в (селото) Дару Дереси.

Рудокопачи (kuyucuyan-i maden): Йован Хутман (старейшина, предводител на рударите): Пейо урбар (инспектор, рударски съдия); Пейо куюджу (рудар, /

 с. 315

 копач на руда); Йован куюджу; Груйо куюджу; Тодор куюджу; Арслан (Лъв) куюджу; Пейо терзия, друг Тодор куюджу.

Акционери в рудника – ватроци (vatrogan): Вели Абдулах, Лука Хурдин (Урдин, Чурдин), Йорги Хурдин, друг Йорги Хурдин, Симон Хурдин, Петко Хурдин, Данко Хурдин, Йован Хурдин, Петри Хурдин, Димитри Хурдин.

Рударски работници (isşçiyan-i maden): Стойо работник,

Кюмюрджии (въглищари): Стойо Хурдин, Велко Хурдин, Рад Хурдин, Мурго Кюмюрджи Хурдин, Йован Кюмюрджи Хурдин, Дабижив Хурдин, Радослав Хурдин, Димитри Хурдин, Русин Никола, Бранко Нофко (Йофко).

Приход:

От производство на сребро – 1722 акчета[2]. Стойност – 6888 акчета;

Масло (?): 26 мискал[3]; 16 оки; стойност – 1560 (?)[4]

              От въпросния текст става ясно, че рударите и другите служители, както и акционерите като цяло са християни и половината живеят в с. Даръ дереси, а другата половина – в планината Иглица, навярно в селище, разположено в близост до рудника. Открива се едва едно небългарско име на акционер (Вели Абдулах), както и едно име на рудокопач (Арслан Куюджу). Първото име е мюсюлманско, но втората му съставка Абдулах показва, че носителят му е мюсюлманин, приел мюсюлманската религия, т.е. преди това е бил християнин. По-надолу в списъка се среща още едно лично име (ЛИ) от небългарски произход Мурго – от мург ’мургав, черен’, от ранноалбанско murg ’тъмен, черен, сив’ (БЕР 1995), но то не е свързано с разпространението на ислямската религия по българските земи.

              Интерес представляват изписаните в данъчния документ антропоними. Не става ясно например ЛИ Йован по особеностите на днешната книжовна норма в република Македония ли е изписано, вместо общобългарското Иван, или така е отбелязано в османския данъчен регистър: Йован Хутман, Йован Куюджу, Йован Кюмюрджи и др. Произходът на повечето мъжки ЛИ е свързан с изповядваната от изконното местно българско население християнска религия: Йован, Тодор, Димитри, Петри, Лука, Симон. Интерес представлява облик Петри, което би могло да се свърже с умалителна или звателна форма Петре на ЛИ Петър, XV в.[5] ЛИ Симон  представлява скъсен вариант от ЛИ Симеон, XV в. Откриват се и имена от домашен, български произход: Бранко – от Бране, Брано, XV в.; Велко – от Вело, Веле, XIV в.; Груйо – от Гру-до + -йо, звателно по меки основи, XVI в.; Дабижив – от да би (бил) жив, пожелателно име, XIII в.; Данко – умал. от Дан, Дано, XV в.; Пейо – от Пе-тко или Пе-тър + -йо, както Бра-йо, Ра-йо, XV в.; Петко – роден в петък, XV в.; Рад – от старинно прилагателно рад ’радостен’ – да бъде радостен, XI в.; Радослав – да стане прочут, славен с радостта си, с добрия си нрав, XII в.; Русин – от Русо + наст. –ин, XIV – XV в.;

 Стойо – скъсено от Стои-мир, Стои-слав, XV в.

             Като цяло антропонимите са двусъставни. Но само в отделни случаи се откриват съчетания от ЛИ+ЛИ: Русин Никола, Бранко Нофко (Йофко). Двукомпонентната система е била използвана през Средновековието и по време на османското владичество (Ковачев 1987: 154). Широка употреба има втора съставка като презиме Хурдин, засвидетелствана в 17 от общо 30 антропонима. Самият превод не е сигурен, като преводачът допуска наличието на три варианта: Лука Хурдин (Урдин, Чурдин). Така не става ясно какъв е обликът на името. Това пък пречи да се направят предположения за произхода му. Втората съставка на повечето имена представлява термин, указващ спецификата на трудовата дейност на работещите в рудника. Имената на рудокопачите, седем на брой, са с втора съставка куюджу  от тур. kuyu ’шахта, рудник’, ’кладенец’, ’яма’ (ТБР 1962): Йован куюджу; Груйо куюджу; Тодор куюджу; Арслан (Лъв) куюджу; друг Тодор куюджу и др. В тая група антропоними интерес представлява име Пейо терзия, което вероятно е сгрешено, защото не е логично терзия да се занимава с рударство, освен ако презимето не играе роля на фамилно име, което в случая да няма връзка с упражняваната от носителя му професия. Употребата на прозвище за упражнявана професия като презиме е характерно за именната система на българите и през епохата на Възраждането: Киро Абаджи, Савчу Халачъ и др. (Ковачев 1987: 155).

             В групата на имената на въглищарите се откриват и трисъставни имена, в които е включена съставка Кюмюрджи: Мурго Кюмюрджи Хурдин, Йован Кюмюрджи Хурдин. В случая прозвище Кюмюрджи показва спецификата на трудовата дейност на носителя му, докато име Хурдин играе роля на фамилно име. Но е видно, че трикомпонентна система за назоваване не е характерна като цяло за оформяне на антропонимите в османските регистри от описания период. Въглищарите са играели важна роля в обработката на добитата руда, която трябвало да се разтопи на хармани, покрита с горящи въглища и дървета. Горенето обичайно продължавало от 3 до 4 седмици (Шериф 2004: 63).

             Открива се терминология, свързана с рударството: Йован Хутман (старейшина, водач на рударите); Пейо урбар (инспектор, рудничен съдия); Акционери в рудника – ватроци (vatrogan). Хутманът според османските документи бил подчинен на урбара. В някои документи той се нареждал по ранг след главния майстор на рудника – устабашията. Трябвало да наглежда и контролира като цяло работата в рудника, да изяснява всякакви спорове, свързани с рудничарската дейност. Разпределял и контролирал работата между работниците, инспектирал галериите и докладвал на управителя. С една дума бил съдия на всички рудари (Скарић 1935: 19). Според други изследователи хутманът се явява своеобразен технически ръководител и надзорник на рудника. Дейността на хутмана се свързва с правни въпроси дотолкова, доколкото хутманът се явява съдник в дружината и помощник на урбарера или на емина при разрешаване на спорни въпроси. Терминът хΉтманϊ е зает от срвн. huotman, hutman, а последното образувано от срвн. huot, hut… (Джонов 2014: 287).

Урбарът е с най-висок ранг сред ръководителите на рудничарската дейност, според османските документи (Spaho 1913: 173). Той бил представител на официалната власт като контрольор и събирач на данъците от рудниците. Поддържал документацията на рудника, свързана с всички дейности по закупуване, продаване и т.н. В служебните му задължения влиза събирането на всички фискални приходи от рудниците, включително и уцена. Произходът на названието урбар, урбарер (Ήрборϊ, Ήрбарарϊ) е немски – nomen agentis от срвн. urbur, urbor, urbar, urber (ur - =”er-”; bar  към ствн. beran, срвн. beren „tragen)“ (Джонов 2014: 297).

Ватроците изкупували изкопаната руда от вараците и я топели в свои топилни (Пляков 1970: 99-100). Нямали право да задържат продукцията, а със закон били задължени да продават произведеното сребро на държавни сарафи.

            Интерес представлява и названието на планината Иглица. Такъв ороним няма запазен в Златоградско днес, особено пък в Златоградския минен басеин. Златоградският краевед Величко Пачилов споделя мнението на местния геолог Косьо Перьов, според когото вероятно става въпрос за добив на руда през XVI в. в района на днешното с. Страшимир, Златоградско, защото там рудните жили излизат на повърхността и са разработвани още от древността. А в сравнение с околните рудни находища, те са и най-богати на съдържание на сребро. Така най-вероятно е Иглица да е била назовавана днешната висока седловина Печинско (1062 м). Ороним Иглица не се открива в топонимното изследване на Г. Христов „Местните имена в Маданско”, което включва и района на Златоградско (Христов 1964).

          

            Запазените данъчни документи за облагане с данъци рударската дейност в района на Даръ дереси (дн. Златоград), в частност добива на руда от отделен рудник, са изключително ценни. От една страна досега не са публикувани подобни османотурски документи, свързани с историята на рударството в Родопите като цяло. От друга страна става въпрос за селища в най-обширната българска планина, за които все още има малко сведения в открити досега писмени документи от по-старо време. И всяка нова публикация допълва историята на Родопите. Интерес представлява терминологията, свързана с добиването и обработката на руда, която хвърля нова светлина върху спецификата на рудодобива по нашите земи през XVI в. Освен това в сборника с данъчни документи е засвидетелствано рударство и в с. Угурлу виран (дн. с. Угурли в Гърция, разположено в близост до с. Кушла, Златоградско). От това следва, че в средата на XVI в. районът на Даръ дереси (дн. Златоград) е бил рударски. Може да се предполага, че традицията за добив и обработка на руда е била по-стара. В случая данните осветляват ранния период на османското владичество. Да се надяваме, че в бъдеще ще бъдат открити документи с още по-ранна датировка, което ще внесе поредни корекции в познанията ни за историята на тоя български край от времето на османското владичество.

доц.Георги Митринов

ЛИТЕРАТУРА

БЕР 1995: Български етимологичен речник. Т. 4, минго-падам. София, Издателство на БАН.

Грозданова 1989: Грозданова, Ел. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Наука и изкуство.

Джонов 2014: Джонов, Б. Българо-германски отношения през Средновековието. София, УИ „Св. Климент Охридски”.

Заимов 1988: Заимов, Й. Български именник. София, Издателство на БАН.

Ковачев 1987: Ковачев, Н. Българска ономастика. София, Наука и изкуство.

Пляков 1970: Пляков, З. За регламентацията на градското занаятчийско производство в българските земи през XV, средата на XVII век. – Известия на Института за история. Т. 21.

Скарић 1935: Скарић, В. Стари турски ракопис о рударским пословима и терминологии , СКА, Споменик, LXXIX, 62/1. Сараjево.

ТДИМ 2004: Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за паша санџакот (казите Демир Хисар, Йениџе Кара су, Ѓумулџина и Зихна) од 1569 / 70 година. Т. X, кн. 1. Скопjе, 2004 г. превод, редакциjа и коментар д-р Александар Стоjановски.

ТДИМ 2008: Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за паша санџакот (казите Демир Хисар, Йениџе Кара су, Ѓумулџина и Зихна) од 1568 / 69 година. Т. XI, кн. 1. Скопjе, 2008 г. превод, редакциjа и коментар д-р Александар Стоjановски.

ТБР 1962: Турско-български речник. София, Наука и изкуство.

Христов 1964: Христов, Г. Местните имена в Маданско. София. 1964, Издателство на БАН.

Шериф 2004: Шериф, Ах. Рударството во Македониjа во време на османлиското владеене. Скопjе.

Spaho 1913: Spaho, F. Turski zakoni GZM u BIH, XXV, kn. 2. Sarajevo.

[1]  Под линия преводачът пише, че не е идентифицирал планината Иглица, но предполага, че е разположена северозападно от Дару Дереси, защото там на турска военна карта от по-ново време е посочена Маден дереси (Руднична река).

[2]  Преводачът добавя, че не се разчита в текста мерната единица, но приема, че става въпрос за единична стойност 4 акчета. Пояснява също, че се добива сребърна руда, а не чисто сребро.

[3] Термин мискал (miskal) се употребява в рудничната терминология от епохата със значение ’мярка за тежина от 4.618 или 5.12 грама, в зависимост от региона’ (Шериф 2004: 226).

[4]  Добавено е, че не се разчита в текста мерната единица.

[5] Данните за произхода на ЛИ и за документираната им поява в писмени източници са от „Български именник” на Йордан Заимов, С, 1988.

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 26.10.2020

Хороскоп за Овен

Овен
Убедени сте, че някъде неизменно гори чистия пламък на доброто, колкото и да е нищожен той. Поставете се на мястото на другите и опитайте да разберете и най-покварените. Необходимо е да се прави разлика. Ще станете неимоверно надеждни, спокойни и оптимистично настроени, ако сте удовлетворени и щастливи от връзката си с партньора. Ще имате късмет с парите. Дори и друг да ви ги дава, ще ги имате предостатъчно.
26 окт 2020

Хороскоп за Телец

Телец
Действайте предпазливо и осмисляйте всяка своя следваща стъпка. Необходимо е да имате доверие в хората, с които работите и в труден момент да се допитате до тях. Имате добри шансове, но бъдете готови за неочаквано развитие на делата ви.
26 окт 2020

Хороскоп за Близнаци

Близнаци
Предвижданията ви са основателни и сте в състояние да ги реализирани, поне онази част, която касае вас самите. Късметът ще бъде с вас и мечтите ви ще се сбъднат, внасяйки настроение в душата ви. Бъдете по-толерантни към обкръжението си и не се превръщайте в досадници. Това отегчава.
26 окт 2020

Хороскоп за Рак

Рак
Професионалното ви развитие ще повиши доходите ви. Напрегнати сте и това се отразява на взаимоотношенията с колеги и роднини. Избягвайте конфликтите. С тях не доказвате нищо, а се хабите много. Ще получите нови предложения и възможности за партньорство с влиятелен човек.
26 окт 2020

Хороскоп за Лъв

Лъв
Привлича ви идеята да превърнете работата си в осъществена мечта. Имате организаторските умения, знания и контакти, и можете. Късметът също ще ви съпътства. Не пренебрегвайте задълженията си към близките ви и се съобразявайте с чувствата им. Споделете вечерта си с любим човек.
26 окт 2020

Хороскоп за Дева

Дева
Денят ви ще бъде интересен и емоционално наситен. Вниманието на ви е погълнато от човек, чиито разбирания са сходни с вашите. Свързват ви общи интереси и ще предприемете стъпки към повече сближаване. Не е изключено да оставите работата си на заден план, но това не е препоръчително. Бизнес-делата ви изискват също внимание и работа. Грижете се и за близките си.
26 окт 2020

Хороскоп за Везни

Везни
Всичко, с което се захванете ще бъде успешно. Доволни ще останат онези творчески личности, които поставят щастието на другите, като водещо начало. Към тях съдбата ще бъде благосклонна, защото те са намерили верния път. Ако имате здравословни проблеми денят предлага успешното им разрешаване. Потърсете алтернативни решения.
26 окт 2020

Хороскоп за Скорпион

Скорпион
Радвайте се, желайте доброто на другите и ще се чувствате прекрасно благодарение на успехите, които бележите в личния си живот. Не се доверявайте безрезервно на колегите си, някой може да ви навреди. Необходимо е да се движите повече, ако започнете диета днес ще постигнете добри резултати.
26 окт 2020

Хороскоп за Стрелец

Стрелец
Днес правете повече добрини. Те ще се припомнят в подходящ момент, и това ще увеличи успехите ви. Приятелска сбирка ще ви разведри и донесе повече настроение. Случайно запознанство е възможно да прерасне в трайна връзка за неангажираните от вас.
26 окт 2020

Хороскоп за Козирог

Козирог
Като хора обичащи предизвикателствата и днес няма да пропуснете да бъдете там, където се случва всичко интересно. Захващате се с нещо, което ви се струва достатъчно перспективно и същевременно интересно. Умеете да привличате други хора за кауза, в която вярвате и за която работите. В личен план ви предстои интригуващо запознанство.
26 окт 2020

Хороскоп за Водолей

Водолей
Запазете добрия тон, за да не се поставите в деликатна ситуация. Овладейте емоциите си и свършете работата си без да ви се налага да влизате в пререкания с когото и да било. Нечия подкрепа ще внесе увереност в силите ви и ще ви помогне по-добре да организирате намеренията си за деня.
26 окт 2020

Хороскоп за Риби

Риби
Делови успехи ще бележат тази седмица. Финансовото ви благосъстояние значително ще нарасне най-вече благодарение на усилията, които сте положили в миналото. Направете близките си съпричастни на успехите си.
26 окт 2020
Последни новини