Когато чуе думата „Кърджали“, пред очите й изплува стената на язовира. Гледката към града и лъкатушещата през него река Арда. Спомня си разказа на своя дядо, че реката трябва да се укроти със стени от единия до другия язовир. И колко е важно това да се направи, за да бъдат защитени хората. Сигурно нейният баща също е запомнил тези думи, защото години по-късно точно той направи така, че Кърджали да има „Водното огледало“.
Петя Михалевска на пръв поглед изглежда крехко, леко стеснително момиче. Но е достатъчно човек да поговори малко с нея, за да разбере, че е наследила волята и интелекта на баща си – Димчо Михалевски. Признава, че решението да тръгне по неговите стъпки е било много трудно. „Не мога и не искам да се съизмервам с него. Още в детските ми спомени беше много голям. И като интелект, и като поведение. Той никога не мразеше, той обичаше хората. Направи много неща, искаше да направи още много …. Но времето не му стигна. Това, което аз ще опитам да направя, е да продължа по неговия път и да запълня поне малко празнината, която остана след него“, казва Петя Михалевска.
Тя беше номинирана за кандидат за народен представител от членовете на БСП в Кърджали. Второто младо лице в листата, макар големият рискът млад човек да влезне битка в толкова тежък район, където особено сега страстите са се разгорели почти до крайност.
Всъщност Петя не се плаши от битките на кърджалийска територия, защото вече е участвала в тях. Тя беше едно от сърцата на младежите от БСП през 2005 година, когато Стефан Данаилов поведе листата на червените в Кърджали в безпрецедентен за това време опит да пробие крепостта на ДПС. Актьорът получи близо 18 000 гласа, камбаните на църквите зазвъняха през нощта на 5 срещу 6 май от радост, а Петя Михалевска, заедно с още десетки младежи от града, развяваха българските трибагреници и пееха популярната тогава песен „Кой сега е номер едно….“.
Системата Д“Онт отне мандата на БСП, но не и желанието на младите хора да променят света. Вероятно за това Петя ме гледа малко учудено, когато я питам – „Защо в политиката?“. И казва простичко - „Защото днес политиката влияе на всяко нещо от живота ни. Като започнем от това дали събират редовно отпадъците от контейнерите пред нашия блок, до нивото на образование, здравеопазване и доходите на хората. Аз не виждам много хора, които да са доволни от света, в който живеем. Всички искат промяна, но много мълчат. Това мълчание е страшно, то дава право друг да рисува картината, в която живеем. Ние, младите хора, не искаме много. Само да живеем в нормална държава. Затова гражданската позиция е много важна. Важна е смелостта да я заявиш и да я отстояваш“.
Петя има много приятели с различни от нейните убеждения. Обича да спори с тях и вижда, че дори и тези, които твърдят, че изповядват ценностите на десницата, всъщност са с леви разбирания. „Нормално“, казва Петя. За нея левите идеи са философията, с която е израснала. Тя е потомък на стар род строители от село Славейно. А справедливостта в Родопите е част от кръвта на хората. „Моето семейство беше такова. Те живееха с левите идеи, за тях БСП не беше партия, а кауза. Надявам се, че поне малко приличам на тях“, казва Петя.
Сигурно й е тежко. Особено в тези дни, когато България е приковала поглед в Кърджали. Петя има един спомен. Парк „Горубсо“, езерцето с лилиите. Малкото й братче - Дими, играе в парка. Изведнъж с пълна сила се устремява към езерото. Петя изтръпва от страх, но Дими спира на сантиметри от водата. „Бях много уплашена. Родителите ми бяха поверили малкия. Всички го обичаме страшно много . Аз изтръпнах – как ще им кажа, че е паднал в езерото. Дими на няколко пъти след това изпробваше нервите ми. И беше много доволен, че съм изплашена. Но той винаги знаеше кога да спре“, разказва Петя. Тя вярва, че и хората в Кърджали знаят много добре кога да спрат. И да не се огънат пред страха, колкото и да е голям натискът на една съседна нам държава. „За да разбереш нещата, трябва да си от Кърджали или да носиш Родопите в сърцето си. Днес всички патриотарски надвиквания по-скоро пречат. Ще ни помогне силата на хората от Кърджали. Аз вярвам в тази сила“, убедена е Петя.
Какво иска един млад човек, какво иска Петя за Кърджали. Иска хората да се завърнат в родния си край, да имат работа и достойни доходи. Иска парковете да са пълни с деца. Мечтае да направи паметник на българската баба, защото в тези тежки за България години нашите баби вече са и майки. Те пазят най-скъпото, което са им оставили тръгналите на гурбет млади семейства – децата им. Струва си човек да се замисли – паметник на българската баба.
Петя понякога мечтае, но знае, че никой друг няма да сбъдне мечтите ни, освен самите ние. „Много е важно кого ще изберем в новото Народно събрание. БСП поиска промяна. Социалистите казахме – стига сме живели в абсурдна държава, стига сме били най-бедните в Европа, стига са ни управлявали групировки. Ние ще променим България .“
Понякога на Петя й е трудно да говори. Дълго мълчи, а пред очите й преминават онези тежки дни и часове в истанбулската болница. „Едно от последните неща, които ми каза баща ми беше – Животът е смъртоносен моето момиче. Затова трябва да го изживееш достойно и разумно. Това, което оставяш след себе си всъщност е всичко“.
Сега Петя Михалевска живее своя живот. Днешната битка за Кърджали е част от него. Не, тя не е загубена в този сблъсък на хора, партии и държави. Тя знае, че има силата да победи.
Тя e Петя - момичето от Кърджали.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
