Ген. Борисов изпрати съболезнователна телеграма до Светия Престол на Апостолическата Нунциатура
---------
Бойко Борисов чете новините и пита свой подчинен:
- Каква е тази телеграма, дето съм я прат...
Върви си едно котенце през гората и гледа в малка локвичка кренвиршче. Такмо скочило да го вземе и си помислило че ще се намокри, но нали било гладно, скочило в локвата и изяло кревирша, като успяло д...
Лекар си тръгва от болницата преди уикенда и казва на пациентите:
- Приятен уикенд, довиждане. Аааа.. Петров... сбогом!
Двама българи отиват в чужбина. Настаняват се в един хотел и започват да разглеждат екстрите в стаята. Единият отива в банята и след малко се провиква:
- Ей, брато, тука има нон стоп топла вода... суп...
Три приятелки завършили училище.
Разделяли се, а искали да поддържат връзка; решили да си пишат писма; ако пишат за секс вместо това да използват "ядем картошки".
След половин година първата писала...
Съобщение:
\"Вчера в известна болница бе приет пациент с болен крак. След дълга операция хирурзите успяха да спасят крака. За жалост пациента не успяха…\"
- Как е "олигархия" на български?
- Орешархия!
Генко пита Иванчо:
- Сине, защо си казал пред целия клас, че учителката по математика се е целувала с учителя по физкултура в киното?
- Тя сама ме помоли.
- Как така?
- Ами тя ми каза:"Иванчо, през ця...
Една жена разказва: "Изведох мъжа ми по магазините. Обикаляме почти два часа. Той пита с надежда":
- Може ли вече да се прибираме?
- Не - казвам - малко сме пазарували.
- Как така? Не е ли достатъчно?...
Мъжеството е изкуството да се страхуваш без да го показваш.
- Господин президент, - обръщат се журналисти към Хосни Мубарак. - Говори се, че се готвите за прощално послание към народа?
- Какво, моят народ някъде заминава? - учуден отговаря Мубарак.
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:
- Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: \"Чичо, изчукайте ме за копейка\"…...
- Как може да се биеш, ако носиш очила?
- Първо внимателно разглеждам противника, а после се бия по памет.
Като се възползва от моята неопитност, той ме облада, без дори да си плати.
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Х...