Късна зимна вечер. По улицата притичва гол мъж. Двама минувачи коментират:
- Виж: ексхибиционист!
- Не, по-скоро мисля, че се калява!
- Грешите, - казва голият мъж. - Връщам се от казиното.

Не винаги под слънцето се скиташ, не винаги живота ти е песен, но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е, ако беше лесен. Не винаги преглъща се вината, не винаги времето лекува. Но винаги зап...

- Кога футболистите на националния отбор не закъсняват за тренировка?
— Когато Николета Лозанова е в цикъл.

Питат радио Ереван:
- Какво означава бременна девойка?
- Това е девойка без чувство за хумор. С нея са се пошегували, а тя се надува.

На репетиция на оркестъра диригентът недоволен към ударните:
- Ако музикант не може на нищо да свири, му дават две палки, и той става барабанист.
Театрален шепот от оркестъра:
- А ако и с барабаните н...

Жена към мъжа си:
- Отново си пиян! Вчера бях толкова щастлива, че си трезвен!
Мъжа:
- Днес е мой ред да съм щастлив.

Цитат: "Да се биеш, за да постигнеш мир е като да правиш секс, за да постигнеш девственост! "

- Съседе, кучето ви лае по цяла нощ?
- О, няма страшно - после спи по цяла ден.

Училищен:
Говорете си на ум, че притеснявате иэпитваните!

- Защо хората толкова обичат да гледат футбол?
- Защото футболът е уникално зрелище, когато милиони бедни могат да се посмеят над 22-ма милионера.

Юбилей: когато си отрупан с цветя, но още си жив.

Рибар хвърля въдицата и почти веднага плувката му започнала да се мята, потъва и т.н. Вади си той въдицата и червеят:
- Абе, ти луд ли си? Тия риби долу ще ме изядат.

Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината.
Старшина от самоковско поделение към новобранец

Слон избягал от зоопарка. В управлението:
- Сьр, в двора ми има огромен пльх!
- И какво прави този пльх?
- Кьса ми зелето.
- А какво прави сьс зелето?
- Ами..., сър, хваща зелето с опашка и няма...

Питат участничка в "Мис България":
- Коя е последната книга, която прочетохте?
- Амиии... понеже в училище изучавами българска литература и сега сме на Христо Ботев, прочетох отново "Под игото".