Как може да се скрие явната безпомощност на партийни централи, предизборни щабове и техните кандидати? Възможен сценарий е да се затвори устата на една свободна и напълно прозрачна медия, като в. „Гайда”.
Причината е ясна – вестникът се оказа опасен, защото нямаше как да бъде купен.
Затова решиха да го изкупят.
На 21 октомври, рано сутринта, предварително замислената акция протече мълниеносно.
Акция „Неудобните вестници“ премина като цунами през целия град и иззе тиража на „Гайда”. Един след друг вестникарските пунктове на Смолян бяха обкръжени от млади момчета. Те се изсипваха от колите и кратко, но настоятелно заявяваха на продавачите, че изкупуват целия тираж на „Гайда“. С невъзмутими лица и твърд поглед заявиха: ”Ще ги раздаваме на колегите, давайте ги до един”.
Планът предвиждал да не остане нито един брой от вестника, затова взели дори личните екземпляри на самите търговци, а по-късно се върнали повторно по сергиите и на същия юруш изкупили и втората, още „топла” доставка от тиража.
Това се случва в демократична България – страна член на Европейския съюз.
Тази акция е била планирана твърде плитко и затова не се оказа опасна и дискредитираща за никой друг, освен за самите й организатори.
Да ви прилича на ударна бригада?
Не разбира се, това са спомени от зората на демокрацията. В смутните й години, когато мутрите се разхождаха с бухалки и в прав текст заявяваха, че работят за боса.
Сега са с гладко обръснати глави и брада на един ден - като по калъп.
И най-важната разлика – те си играят на демокрация и висок морал, с лозунга, че "строят България" и работят за доброто на народа.
Защо вестник „Гайда” се оказа в центъра на акцията „Неудобните вестници”?
Защото открито изрази концепцията си. Защото не се продаде предизборно на партии и централи, а публично огласи собствения си избор да подкрепи определен кандидат и личност. Повечето медии взеха десетки хиляди. Накичиха страниците си платените материали на предизборните щабове и се нагърбиха да публикуват всичко, което им напишат партийните пиари. Заедно с правописните им грешки и недомислиците, а те твърде често граничеха с малоумие.
Същите тези медии не подминаха нито една партия - целта беше да се нагушат, колкото може повече - защото единственото им верую в предизборната игра са печалбите
по формулата: „ден година храни”. Те се оказаха лишени от политическа зрялост и трезво мислене. Възприеха изборите единствено и само като „печатница” за пари.
В същото това време „Гайда” открито заяви, че подкрепя безрезервно един единствен претендент за кметския стол в Смолян. Това обаче не попречи да бъдат покани всички останали кандидати и партии да използват трибуната й - без да ги изнудва за пари.
И още - според професионалните стандарти на журналистиката в.„Гайда” не оплю по поръчка никого - нито за пари, нито от злоба, както направиха останалите.
Затова пък открито разкритикува тези „плювни” и назова авторите им.
А разликата между плюенето и критиката, е че за второто винаги има факти.