В края на миналата седмица от Подмосковието се завърнаха кърджалийските огнеборци Красимир Иванов и Красимир Атанасов, гасили в продължение на 15 дни незапомнената огнена стихия, обхванала необятната Рус. Първият от тях разказва за премеждията си.

“Не знам по какви критерии ни избраха с адаша. Този ден бях в почивка, но ми звънна началникът и ми нареди: ”Заминаваш за Москва, нали имаш международен паспорт?! Събирай си багажа!” Отговаряш “Слушам!” и това е!”

Още когато пристигат на летище “Шереметиево”, българската мисия, която наброява 95 човека, е разделена на две. Родопчаните са изпратени на стотина километра от Москва, настаняват ги в градчето Ликино Дульово, а огнената стихия вилнее край селцето Язвище. Пожарът е обхванал борова гора с високи дървета. Крехки брезички им служат като “подпалки”. Масивът е огромен – към 150 000 хектара, поне така твърдят мужиците. Гори 40-50 сантиметров слой от торф, който се гаси изключително трудно. Момчетата работят на бързи обороти с водоноски, ЗИЛ-ове. Вадят късмет, тъй като наблизо има микроязовир и с помпи денонощно източват живителната течност. “Гасихме с шлангове, навлизахме дълбоко навътре в руския лес. Току-що сме овладели едно огнище, след това се местим на друго по най-бързия начин. Трябваше да има вода, много вода, иначе торфът въобще не гасне”, открехва се Краси.

Нашите момчета са настанени в студентско общежитие в Ликино Дульово. Условията са сравнително добри – по двама в стая с баня и тоалетна. Още щом пристигат, им раздават чисти чаршафи. Така домакините се отсрамват. Извозват ги с автобус – до огнището са 15-20 км. Преди да пристигнат на обекта, минават през заведение за бързо хранене, където закусват. На обяд – консерви, хляб, минерална вода. Хапват надве-натри на самия обект. Започват работа в 8 ч. сутринта, прибират се след осем вечерта. Каталясали. И как иначе, след като са блъскали цели 12 часа при температура от 60 градуса и кусур по Целзий… На подобни изпитания едва ли биха издържали и най-печените кремиковски бараби-стоманолеяри.

“Помагаха ни местни хора, доброволци, горски работници. Всеотдайно. Ние ги разбирахме какво говорят - та нали руският е в кръвта ни, макар и да съм от по-младото поколение, докато братушките не знаеха и бъкел български. Явно нашият език им е труден. С колегите-руснаци нямахме такива проблеми”, визира комуникациите нашенецът.

Питаме Краси има ли своя собствена хипотеза за кошмара, сполетял това лято братушките, през главите на които е преминало какво ли не. Заговори се за ново “климатично оръжие”, разработено от свръхсекретните американски тайни служби, за “глобална диверсия”. Кърджалиецът, макар и да е бил по 12 часа на ден в епицентъра на горския пожар, все нещо е подочул я от колеги, я от местни хора. “Спрягаха се подобни версии, но нищо категорично. Най-вероятна причина за стихията си остават невероятно високите температури, рекорд от десетилетия насам. Нормалната температура при тях за този сезон е била около 25 градуса по Целзий, а сега беше стигнала близо 40! Не изключвам и човешката небрежност – някои туристи си запалили огън, други хвърлили фасове… Подочух наистина за “американското оръжие”, но всичко гравитираше около слухове. Руските пожарникари пък нищо не казват, железни са…”, категоричен е нашенецът.

Имало ли е драматични моменти, сакатлъци с нашите момчета? “Не, всичко си беше нормално, нямаше по-екстриймни ситуации. Жертви и пострадали също. Имахме лекар, медицинска сестра от България, аптека с медикаменти. Е-ее, някои получиха мазоли от многото ходене – гората е огромна. Ката ден изминавахме по над 10 км пеш, и то със задължителната пожарникарска екипировка – каска, ръкавици. Влизаме навътре и гасим, мятаме пръст с лопатите. Правихме просеки в гората. Режехме паднали дървета, а те като че ли нямаха свършване. Трябваше да освободим пътищата за противопожарните автомобили. Мнооого разчистване падна…”, спомня си нашенецът.

По време на близо месечната кризисна ситуация се установило, че руснаците намалили цигарите – явно “пушекът” им дошъл вповече, но не и …водката. Най-доброто сутрешно средство за “гасене” на пожар от вечерта. “Имат много видове водка, наистина, но е доста по-скъпа от нашата. Разбирам за какво намекваш, но нямахме време за купони. Прибираш се вечер уморен, влизаш в банята. Станало е 22 ч. Като си помислиш, че на другия ден в 7,30 ч. пак трябва да си на крак… Нямаш време за никакви развлечения!”

Какви са спомените му от ужасяващия смог над руската столица Москва? “Когато пристигнахме на летище “Шереметиево”, беше нещо страшно, задимено донемай-къде, все едно си в разгара на някакъв пожар. По това време е горяла цяла централна Русия. Термометрите сочеха 38-39 градуса. Кошмарно е да виждаш покрай себе си хора с маски. Същото бе дереджето и в Ликино Дульово. През деня слънцето изглеждаше кърваво червено. От задимяването не можеше да се разбере кой период от деня е. Техните власти дори препоръчваха на хората много-много да не излизат от домовете си, особено възрастните и децата. Да не се отварят прозорците. Когато се прибрахме на 20 август с правителствения самолет, въздухът вече беше чист”, доволен е от добре свършената работа кърджалийският колега на Бат Бойко Борисов.

Георги АНДОНОВ