Художничката Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 г., а семейството й емигрира в Турция по време на т.нар. „Възродителен процес“, когато тя е в начална училищна възраст. През 2004 г. завършва специалност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в областта на пластичните изкуства получава през 2013 г. в Университета Коджаели /T.C. Kocaeli Üniversitesi/.
Сега е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е завършила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с участие в много национални и международни изложби, научни конференция и арт събития в Турция и Европа. Като артист и академичен изследовател тя се занимава основно с политическите аспекти на ежедневието и как историите се трансформират от реалност в лично преживяване и обратно, като част от концепцията за свободата. „Моите фигури или имат специално време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-вече търсят място, в което надеждата никога не свършва” – признава Ширин. Тази концепция е силно развита в трите й самостоятелни изложби „Някъде“ /2013, Истанбул/, „Ново минало“ /2017, Анкара/ и „Дни и следи“ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се разширява с изследване на ефектите на миграцията върху нашето ежедневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че всъщност „изследва следите от колониалистичното разбиране в историята, в които се припокриват лично минало и социална памет, докато бавно зреят плодовете на надеждата“.В произведенията на Ширин Йълмаз на преден план излиза сложна картина на времето, която не е очевидна, но позволява асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един вид обща съдба, пътувайки между времето и пространството, но заседнали между тях и търсейки втори шанс да съществуват. В произведенията й идеята за "дом" се интерпретира като отчуждение или убежище.
„В гнездото: имах мечта“ е първата й самостоятелна изложба в България и ще бъде открита в родния й Кърджали на 1 декември в Арт галерия Кръг. „Толкова се вълнувам, че ще имам изложба в моята родина!“ – пише Ширин в писмо до организаторите от Арт движение Кръг. Изложбата под заглавие „В гнездото: имах мечта“/ Yuvaya dönüş: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream“ представя 33 картини, които всъщност сахудожествена интерпретация на стари снимки от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „гнездото“, но една от мечтите му „да се върне обратно“ се сбъдва.
Със събитието организаторите отбелязват и 38 години от „разрушителното социално инженерство“[1], наречено „Възродителен процес“ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 г. в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. Престъплението е вече извършено, когато властите му дават име за пред хората и започват да го налагат с помощта на телевизията и радиото като "Възродителен процес". В продължение на пет години, до самото падане на комунистическия режим, изразът се използва насериозно от пропагандата и подигравателно от населението. През 1989 г. режимът предприема изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една гледна точка, но в знанието за събитията все още остават сиви зони.
Това съобщиха от Арт движение Кръг
