Спомен за Камилския пазар и евреите от миналото в Кърджали

Изображение 1 от 5

    Билборд с архивна фотография от 1925 г. напомня за традиционния пазар на камили в Кърджали, вчера окачването му беляза финала на програмата на тазгодишното издание наИнициативата „Мултикултурният град”, предаде кореспондентът на БГНЕС.
    Билбордът е с размери 3 на 2 м, той бе монтиран на 12 м височина върху фасадата на административната сграда на „Пазар на производителите” ЕАД. Събирането и проучването на трайните визуални материали в градската среда, които могат да представят уникалния характер на Кърджали, е част от дейността на Арт-движението „Кръг“ в партньорство с общината в рамките на „Мултикултурния град“. По покана на организацията 10 любители фотографи с ръководител Зафер Галибов представиха Организацията на евреите в България „Шалом” при старта на тазгодишната Инициатива „Мултикултурният град”. За събитието пристигна и израелецът Яков Георг Щиясни, социален и културен изследовател, близък приятел на българския евреин в Израел Цви Керен, който публикува през последните години изследвания на български език и на иврит, посветенина еврейската общност в Русе и Хасково. В рамките на инициативата бе представен докладът на Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г. и дъщеря на някогашния първи местен лидер на общността в града Нисим Ниего. Майка й Рашел е основател на културно-просветната еврейска женска организация „ВИЦО” в Кърджали /1931 г./. Евреите, заселили се в Кърджали след войните от 1912-1913 г., са били от общността на сефарадите, по-голямата част са дошли от Ксанти, Гюмюрджина, Солун и Одрин. 
    В Одрин е ималомногохилядна еврейска сефарадска общност, чиито паметници на материалната и духовната култура се ценят и поддържат до днес. През периода 1914-1939 г. евреите в Кърджалииграят силна роля в икономиката на града, към 25 януари 1938 г. тук са регистрирани 14 действащи фирми на еврейски фамилии – кинкалерии, кафеджийница, складове за тютюн, шекерджийница, склад за кожи, галантерия, фирма за търговия със стъкларски изделия, сарафски работилници, 3 дружества за тютюн на „Фархи&Герон“. Съдружниците Фархи и Герон изкупуват и преработват тютюна от селата в собствена фабрика в града и изнасят цигари за Европа и Америка, като подпомагат нововъзникващите културни, женски, спортни и младежки еврейски дружества, както и построяването на синагогата през 1924 г., става ясно от доклада на Естер Ниего. Еврейскиятквартал се намирал до пазара, многобройни били занаятчиите-шивачи, стъклари, сладкари, сарафи, счетоводители, продавачи на банички и семки, търговците на брашно, жито, стъкло, платове, каучук, шевни машини. В началото на 20-те г. на миналия век е имало и един лекар от еврейски произход, а характерно за местните евреи е, че „винаги говорят повече от един език”, акцентира г-жа Ниего. Сарафът Юда Менда през 1934 г. става член на престижното за времето си Търговско дружество в Кърджали, което съществува, за да защитава моралните и материалните интереси на всички търговци в града, а 30-годишният търговец Леон Н. Ниего през 1938 г.става секретар-ковчежник на Управителното тяло на Организацията на професионалните автомобилисти и шофьори в България, клон Кърджали.
    Братята Барух и Моис Чакърови са били и първопроходчиците за развитието на кинефикацията в града. През 1924 г. с местни дарения се строи синагога, която по-късно претърпява пожар и се самосрутвапрез 1956 г. На нейното място Арт-движение „Кръг“ и общината Кърджали поставят мемориална плоча и релефна скица през 2009 г., само надписът върху табелата съобщава, ченякога в този град е имало и такъв храм. Периодът 1939-1944 г., когато срещу евреите в България започва да действа Законът за защита на нацията, е тежък за местната общност поради въведените жестоки ограничения – блокиране на банкови сметки, забрана за излизане след 21 ч. и за посещаване на българско училище, и пр. На 14 януари 1949 г. самоза една нощ цялата еврейска общност от Кърджали емигрира за Израел с кораба „България” от Бургас, който е имал капацитет 4 000 души. На практика това е била и първатамасова изселническа вълна от Кърджали, подготвена със задкулисната подкрепа на тогавашна депутатка от града и с натиск върху ЦК на БКП. На гарата в Кърджали ги изпраща тогавашният кмет Иван Герджиков. Детайлите от тайната история на бягството на евреите от родопския град станаха ясни за пръв път втазгодишното издание на инициативата „Мултикултурният град“. Освен възкресената памет на сефарадите, 
    Арт-движението издири редица други документи от отминалото битие на Кърджали. В резултат на изследвания на документи през юни 2010 г. бе разработена и монтирана между трите чинара на ул. „Републиканска” двуезична карта на първите ханове, кафенета и фурни в района на улицата, указваща техните места като част от архитектурната история на града от началото на 20 в., припомни ръководителятна „Кръг“ Радост Николаева. Тогава събитието беше съпроводено с изложбата „Портрети и истории от кафенетата на стария Кърджали” – с фотоси, архивни и рекламни материали, стари сервизи и подноси за кафе, запазени от някогашните центрове за социални контакти. Тази акция завърши няколко дни по-късно, когато гости на „Кръг“ отИспания, Полша, Словакия и Кипър засадиха дръвчета, донесени от техните градове, на улицата на кафенетата. Впоследствие младите участници в екипа на Арт-движението продължиха да събират архивни документи и стари фотографии от живота в Кърджали през миналия век и в момента архивът на организацията съдържа над 200 оригинални визуални и писмени документи, някои от които са предоставени от изселници в Турция, родени в Кърджали. Ние се стремим с последователни действия и чрез критичен исторически и културен анализ да очертаем и други, неглижирани към момента традиционни материални и нематериални символи на Кърджали, с подценяван досега ресурс за принос към градската културна идентичност, посочи Николаева. Съвместната инициатива на Кръг с общината „Мултикултурният град” вече 9 години акцентира върху културната идентичност като на процес, който се развива, а не като на книга с готови отговори, допълни тя.

    Източник: bgnes

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини