Нашето читалище „Огнище” в Стремци навърши 70 години. По този повод беше издадена книгата „Събрани край огнището”. Ние се радваме, че автор на книгата е нашият ръководител на клуба на младия журналист към читалището Петър Рашков. Предлагаме ви кратко интервю с него.
- Г-н Рашков, защо написахте тази книга?
- Защото ми я поръчаха от читалището, защото ми беше приятно и защото хората от Стремци заслужават да имат такава книга.
- Разкажете накратко какво представлява книгата. Понеже е посветена на 70-годишнината, може ли да се нарече летописна книга на читалището?
- И да, и не. Стремял съм се да събера повече материали за всичките тези години, като естествено е да се акцентува върху последните, когато дейността е повече. Има отделни разкази за библиотечния информационен център, за клуба на младия журналист, за арт-работилницата, за групата за народни обичаи. Разказано е за доста хора, без които читалището нямаше да съществува, отделено е доста място и за това какво е писано през годините за това културно средище, има анкети, интервюта, има кратък разказ и за селото, защото селото все пак е преди читалището. Книгата няма претенции да бъде художествена литература, има само зачатъци на някакви художествени елементи. Няма претенции и за изчерпателност, защото дори и за едно малко читалище в едно малко село не може да се разкаже всичко. Искрено се надявам обаче, че тази книга един ден ще постави едно малко начало на една голяма бъдеща летописна книга за читалището в Стремци, което носи прекрасното име „Огнище”. Затова се съгласих да бъда неин автор.
- В книгата има много имена и много факти. Трудно ли беше да съберете толкова информация?
- Трудно, но приятно. Благодарен съм за помощта на читалищния секретар Гюлсер Халил, на библиотекарката Йълдъз Юсуф, на държавния архив и на библиотеката в Кърджали. Много ми помогнаха и десетте броя от нашия вестник „Огнище”, който издавахме заедно през годините.
- Имате ли любима глава?
- Имам, това е главата, в която разказвам за клуба на младия журналист. И това лесно може да се обясни, нали?
- За малко села и за малко читалища има написани книги. Ние се радваме, че Стремци е едно от тях. Какво ще пожелаете на читалището и на нас, малките журналисти?
- Това е вярно. И не защото аз съм автор (опазил ме Господ да се хваля!), но читалището има право да се гордее с това, че успя да издаде своя книга, особено в тези трудни времена. Много искам както читалището в Стремци има хубаво минало, така да има още по-хубаво бъдеще, а хората да бъдат събрани и задружни край това прекрасно огнище на родолюбие и култура. А на вас, малките журналисти, ще пожелая това, което и написах в книгата:
„Мили момичета от клуба на младия журналист (бивши и настоящи), аз ви пожелавам навсякъде, където отидете, хората да слушат това, което ще им кажете (и което ще напишете)! Но ви пожелавам и друго – това, което вие искате да кажете (и да напишете) на хората, наистина да си струва да се чуе (и да се прочете). Защото (пак ще го кажа) вие можете!”
Въпросите зададоха:
Неджибе РАМАДАН, 6 клас
Джейлян МУСТАФА, 6 клас
Мелиса НЕДЖЛА, 6 клас
от клуба на младия журналист към читалището в Стремци
