Вежди Рашидов: Страхът кара хората да се вълнуват

Вежди Рашидов

Министърът на културата Вежди Рашидов гостува в ТВ “Европа“ и направи разяснения за свършеното по време на визитите в Турция и Япония. Г-н Рашдов коментира и предимствата на делегираните бюджети за театрите, като разкри някои детайли в подхода към театралната реформа.



-С какви впечатления сте от скорошната ви визита в Турция?

-Тази визита е една от т.нар. регулярни срещи, които са правени от всички български правителства досега. Този път подготвяхме бъдещото посещение на Бойко Борисов с нашите сънародници. Това е втората среща за тази година. Ние от тези срещи нищо не искаме, ние сме длъжни да се активизираме и да проведем една дискусия и да разберем за проблемите на нашите сънародници. В Истанбул дойдоха ръководители на над 30 български организации. Имаше и срещи с българи в Истанбул. Тъй като вицепремиерът Симеон Дянков поема ресора за българите в чужбина, неговото присъствие също беше полезно, тъй като бяха обсъдени въпроси за предстоящите избори, а въпросът за облекчаване на визите беше основен. Вероятно българската страна, и по-конкретно Външно министерство, ще разгледа въпроса, тъй като договорености за облекчен визов режим има вече между Турция и Гърция. Но като външна граница ние трябва да спазваме правилата.

-Как ще коментирате информацията, че Истанбул ще подкрепи София за културна столица?

-Истанбул беше европейска столица на културата, беше много хубаво, Турция беше отделила много средства и беше се подготвила много добре. София е един от градовете, който ще кандидатства за европейска столица на културата. Другите кандидати са Варна, Търново, Пловдив. Прекрасно е, че Истанбул ще ни помогне предвид опита, който вече имат. Време е отново културата да бъде по-голям приоритет наред с образованието. Всъщност културата започва от науката – от приказките и песните на бабите, от Ангел Каралийчев, от куклените театри. Българската култура е конвертируема. В Япония подписах договор за 1,5 млн. йени за модерна звукоозвучителна техника за театъра във Велико Търново. В Япония се говори за киселото мляко, за тракийското злато и за Котоошу. Но знаят и за Нешка Робева, знаят и за операта. Сега пожелаха да покажем ранното християнство, апокрифите, зараждането и школите на иконописта. Така че, освен скандалите, хората трябва да се интересуват и какво правим.

-С тези делегирани бюджети в контекста на театралната реформа доволни ли са вече?

-Страхът кара хората да се вълнуват. Разбира се, че много трудно е да се променят принципите на съществуване. Какво всъщност представлява делегираният бюджет? Досега държавата финансираше заетата бройка. Но не може един чиновник в театъра в Кърджали да взема 750 лева, а Татяна Лолова да е на 600 лева заплата. Не е честно. Човек, който пълни залите, трябва да получава възнаграждение, което подобава. В момента ще имат финансиране субсидии върху купен билет – колкото по-хубави представления имаш, толкова повече пари ще имаш, за да правиш хубави представления. Парите, които държавата е прибирала от продадените билети, сега те отиват отново в театъра, не идват в държавата. Един театър за един месец, ако му е пълен салонът с 400-500 места за 4-5 представления, защо артистите да не си вдигнат заплатите? Мисля, че това е по-честно. Наясно сме, че по-малките градове ще имат затруднения, затова за театрите в тези градове ще има допълнително по 20 хил. лева. За фестивали там ще се дават също допълнителни пари. Но трябва да има стимул театрите в страната да станат по-мобилни и по-гъвкави – да пътуват в съседните градове и по-големите села. Ние ще подкрепяме театрите с каквото можем, например озвучителна техника в театъра в Кърджали е необходима и ние ще помогнем. Всичките основателно казват, че нямат автобуси, за да бъдат мобилни и ние ще отделим пари в бюджета да закупим тази година поне десетина автобуса. Директорите на театрите все повече имат власт, могат да определят съставите си и все повече са мениджъри и ако театрите някъде не успяват, за това ще е отговорен само мениджърът. Той трябва да прави политика и да контролира дейността. Това вече е пазарът и така ще бъде оттук нататък.

-Какво се случва с “Българския Лувър“?

-От 35 години насам България, след като се появи тогава идеята на Светлин Русев за музея за чуждестранно изкуство, нито един музей не е направен. Предстои да се съберем министрите и да направим концепция и карта на България за приоритетите на културния туризъм и да подредим държавата си и да свършим няколко конкретни неща по време на мандата ни. Музеи в България трябва да има.

-Значи да разбирам, че “Лувъра“ е приоритет?

-Да, той е приоритет на държавата, а не мой. Аз ще бъда щастлив, ако остане на българската държава, ако направим един хубав музей и да окачим всички експонати от всички периоди. През април ще открием два нови музея. Единият е за изкуството на тоталитаризма и другият е направен с норвежки пари. 20 години никой не можеше да оправи пенсиите на балерините. За една година ние го направихме.

Интервю на Ганиела Ангелова

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини