План-приемът в професионалните гимназии за учебната 2026/2027 г. за пореден път очертава сериозно разминаване между образователната система и реалността на пазара на труда. Вместо да коригира дългогодишните структурни дисбаланси, държавната политика залага на инерцията, като продължава да концентрира прием в популярни и вече свръхпредлагани направления. В същото време реалната икономика изпитва все по-остър глад за специалисти.
Този извод прави в своя анализ Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Въвеждането на новия списък на професиите носи някои иновативни и екзотични елементи, сред които е обучението за създаване и управление на дронове. Това обаче по никакъв начин не променя фундаменталната структура на средното професионално образование. Дълбокото несъответствие се вижда ясно в разработвания от ИПИ Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката, чието издание за 2026 г. предстои да излезе скоро.
Данните от него очертават тревожна тенденция – за близо половината от учениците в професионалните гимназии у нас реално липсват работни места по специалността.
За предстоящата учебна година местата в професионалното направление са близо 37 хиляди, което представлява около 63% от общия държавен прием, разпределен в близо 150 професии. Проблемът обаче се крие в нерационалното разпределяне на този капацитет. Най-голям брой ученици в България отново ще се обучават за готвачи, автотехници и ресторантьори.
В челната десетка на най-масовите специалности трайно се настаняват популярните ИТ профили, икономическите направления, строителството и електрообзавеждането, като всяко от тях разполага с над 800 места.
На този фон секторите, които съставляват гръбнака на икономиката, остават сериозно пренебрегнати. Професиите, насочени към преработващата промишленост, отново получават твърде малък дял. Още по-критично е положението в сфери с директно социално значение – за здравеопазване са заделени едва 2% от общия прием, а за образование – символичните 0.8%. Този маргинален процент е силно притеснителен на фона на хроничния и крещящ недостиг на медицински сестри и учители в цялата страна.
Парадоксът се задълбочава от факта, че по общо 46 утвърдени професии държавата е обявила точно нула места за цялата година. През този държавен прием нито един ученик няма да може да се запише за парамедик, здравен асистент, помощник-учител, специалист по топлоенергетика или преработка на плодове и зеленчуци. За други близо 100 специалности възможностите за реализация са силно ограничени с общ прием под 200 места за територията на цялата страна.
Географското разпределение на държавния прием също потвърждава училищния конформизъм за сметка на регионалните икономически нужди. Единствената специалност, която се предлага без изключение във всички 28 области на страната, е автомобилната техника и мехатрониката.
Веднага след нея се нареждат готварството, застъпено в 27 области с изключение на Силистра, и ресторантьорството, което отсъства единствено в Перник. На другия полюс са 32 тясно специализирани професии, които се предлагат в рамките на само един регион, тъй като отразяват специфичен местен поминък. Примери за това са корабостроителството във Варна, управлението на радиоактивни отпадъци във Враца, дигиталният дизайн на текстил в Сливен, геологията в Смолян, обувното производство в Пазарджик и корабоводенето в Русе.
В крайна сметка анализът на план-приема за учебната 2026/2027 г. доказва, че образователната система у нас продължава да работи капсулирано и изкуствено да поддържа една остаряла и пазарно несъобразена структура. Вместо да действа като регулатор, който да балансира пренаситените ниши и да насочва ресурс към дефицитните зони, държавата възпроизвежда собствените си дефекти. По този начин се гарантира, че бизнесът ще продължи да изпитва остър глад за кадри, докато хиляди младежи ще завършват с дипломи за професии, в които пазарът няма капацитет да ги абсорбира.
