Една чаша портокалов сок може да носи повече ползи за сърдечното здраве, отколкото се предполагаше досега, показва ново изследване, което разглежда ефектите на напитката на молекулярно ниво. Проучването е публикувано в научното списание Molecular Nutrition & Food Research и предлага необичаен поглед към начина, по който портокаловият сок влияе върху генната активност, свързана със сърдечно-съдовата система.
Изследването е проведено от екип учени от Университета на Сао Пауло (University of São Paulo), Бразилия, като първи автор е д-р Лаян Фрага от Центъра за изследване на храните и Факултета по фармацевтични науки. Вместо да се фокусира единствено върху клинични показатели като кръвно налягане или липиден профил, екипът използва т.нар. транскриптомен подход – метод, който позволява да се проследи как се променя експресията на хиляди гени едновременно.
Резултатите показват, че портокаловият сок потиска активността на гени, свързани с хипертонията и системното възпаление – два ключови фактора за развитие на инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Възпалителните процеси в организма допринасят за увреждане и стесняване на кръвоносните съдове и за образуване на атеросклеротични плаки. Наред с това, изследването установява засилване на активността на гени, участващи в метаболизма на мазнините, което подпомага по-ефективното им усвояване и складиране.
След отчитане на повтарящи се резултати учените идентифицират 1705 гена, чиято експресия се променя под влияние на портокаловия сок, като при около 98% от тях се наблюдава потискане на активността. Това подсказва, че напитката действа като своеобразен „регулатор“, който ограничава нежелани метаболитни процеси и едновременно стимулира благоприятни.
Интересен акцент в проучването са различията в ефекта според телесното тегло. При хора с наднормено тегло се отчита по-изразено подобрение на метаболизма на мазнините, докато при участници с нормално тегло по-силен е противовъзпалителният ефект. Според авторите това вероятно се дължи на индивидуални метаболитни особености, включително различия в чревната микробиота и генетичния фон, които влияят върху усвояването и действието на биоактивните съединения в портокаловия сок.
Независими експерти подчертават, че и предишни клинични проучвания са показвали умерено понижаване на систоличното и диастоличното кръвно налягане при консумация на портокалов сок, особено при хора с начална хипертония. Един от възможните механизми е повишаването на нивата на хесперетин – флавоноид, който подобрява функцията на съдовия ендотел и микроциркулацията, особено когато сокът се приема след хранене.2
Въпреки обещаващите данни, специалистите са единодушни, че количеството е от значение. Малки до умерени количества портокалов сок могат да подпомогнат съдовата функция, да намалят артериалната ригидност и да осигурят калий – минерал, от който много хора имат дефицит. Прекомерната консумация обаче увеличава приема на захари и може да доведе до неблагоприятни ефекти като инсулинови пикове, наддаване на тегло и натрупване на висцерални мазнини, особено при жени в перименопауза и менопауза.
Не бива да се пренебрегва фактът, че при изцеждането на сок се губят ценни компоненти на плода, най-вече фибрите. Именно те забавят усвояването на захарите и имат допълнителни ползи за метаболитното и сърдечното здраве. Затова често се препоръчва консумацията на цели плодове, включително богатата на фибри и флавоноиди кора.
Авторите на изследването посочват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се сравнят ефектите на целия плод и сока и да се изясни как индивидуалните физиологични различия определят ползите. Засега данните подкрепят идеята, че портокаловият сок – в умерени количества и като част от балансиран хранителен режим – може да допринесе за по-добро сърдечно здраве, без да е универсално решение и заместител на разнообразното меню.