Васил Левски влезе и излезе жив от времето

Апостола на нашата свобода изрече фразата „ДУХ–НАРОД”, която още ни въздейства силно с дълбоко закодирания в нея смисъл за бъдещето. Защото, заедно с други негови прозрения, ни пробужда за свободата на духа, която е оставила диря от Светлина във времето.

Но сега я преоткриваме чрез неуморна духовна работа, защото силно се нуждаем от идеите на личностите, като него, които са не само носители  на минало величие, но и на пориви за бъдност, за запазване светостта на националния ни дух, без който не може да се съхрани и изпълни духовното предназначение на народа ни.

Затова днес силно се нуждаем от съживяването на нейното историческо осъществяване чрез една нова култура на духа, на националната ни свяст и доблест, на отговорността и жертвеността ни пред олтара на българския дух. А това наше предназначение е себесъзнание за историческо безсмъртие. И то ще се случи, защото носи в себе си вечността и примствеността на нашите деди.

 Особено сега, когато всичко съдейства да усетим и изпълним тази върховна и дълбока тайна. И от „Имали сме!” - да преминем към „Да бъдем!” И с вярата, че новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Че България е духовната лаборатория на света, а българският народ и българската държава са Духът на света.

И Васил Левски е знаел това, защото е носителят на свещеното българско познание за времето. А попадайки във  въртението на неговото Колело, в което вековете се сливат и връщат, е разбирал, че константното в него случва големите промени.

И повечето от тях ще бъдат свързани с нaй-cъщecтвeнoтo, кoeтo пpaви Апocтoлa вeлик, което го прави нaшa нaциoнaлнa гopдocт. С това, което той рaзкpивa като връх нa peвoлюциoннaтa идeoлoгия и cтpaтeгия зa нaциoнaлнoтo ни ocвoбoждeниe. И което определя Лeвcки кaтo миcлитeл, пpoзpял в бъдeщeтo, в cъщнocттa и xapaктepa нa нoвaтa нeзaвиcимa  бългapcкa дъpжaвa и oпpeдeля мяcтoтo й в нoвия cвят. Той хapaктepизиpa това paзвитиe нa чoвeкa, на чoвeшкoтo oбщecтвo и зaвeщaва нa пoкoлeниятa дa го cъздaдaт.

И така cтaвa cъвpeмeнник нe caмo нa днeшнoтo, нo и нa бъднитe пoкoлeния. Така Левски влезе и излезе жив от своето време, за да може  посятото от него да покълне, израсте и да даде плод. Да се изпълни поличбата за спасение чрез горение, за едно голямо и право дело!

За едно чисто и свято бъдеще. За един благодействен труд, който сродява и единява, обрича да се извърви пътят на служението в името на ближния, на рода и родината - най-вече чрез оставените от него пътепоказатели и стъпала за духовно въздигане. Чрез предназначеното от Бога за България - да бъде духовен център на света, което е разкрито и от други наши гении на словото.

И не на последно място - чрез това, че Левски остава при нас като стремеж към надмогване на трудностите и отчаянието. Като жажда за свобода, като напомняне да не заспиваме, а да дерзаем, да мечтаем, да се борим за свободата си.

Та нали имаме в лицето на Левски своя герой, в съзнанието си неговия идеал за нравствен пример и опора. Просто не трябва да преставаме да горим за правда свята и да закопнеем страстно за чистото синьо небе на свободата, което Апостола ни донесе в своите очи.

Та нали и днес звучи неговото любимо и дивно църковно песнопение “Достойно ест” - Осмотонието - Исо, вибрацията на Словото на Бога, променяща генетично хората.

То ще продължава да ни води  и към истинската ни среща с най-великия син на България.

Поклон пред светлото му дело и високонравствената му личност!

Лиляна Деликирова - Общински комитет „Васил Левски, Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини от Кърджали

Последни новини