Тънката граница между превенция и промоция на употребата на наркотици

Днес се отбелязва Международният ден за борба с наркоманиите и наркотрафика

Границата между превенция и промоция на употребата на наркотици е много тънка. Това каза в интервю за БТА Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите към Столична община. Днес се отбелязва Международният ден за борба с наркоманиите и наркотрафика. Воденето на ученици да гледат определени филми или „рекламата“ на известни сред младите хора лица води до риск от обратен ефект. По думите ѝ е необходимо да има регулация в превенцията и оценка на ефективността. Сред децата – в училище или в медиите, се появяват известните, които изглеждат атрактивно и им разказват за борбата си с дрогата, но това е една от доказаните неефективни практики, добави тя.

Проучванията показват, че 26 процента сред 15-16-годишните деца в България поне веднъж в живота си са употребявали някакъв наркотик. Вероятно процентът е доста по-висок, каза още тя. По думите ѝ вече има 10-11-годишни деца, при които се отчита първоначална употреба на наркотици. Не са никак редки случаите сред 14-годишни, при които наблюдаваме отключване на параноидна шизофрения или други психотични състояния, каза още психологът.

Тази вечер ще се състои традиционен хепънинг по повод Международния ден за борба с наркоманиите и наркотрафика. Събитието ще бъде в Дома на културата „Красно село“, от 18:00 ч. Входът е свободен.

Превенция или промоция на употребата

Воденето на ученици „под строй“ да гледат филми за наркозависими или даването на ефирно време на известни лица, преборили се със зависимост, е доказано неефективна практика, каза Станулова. Тези хора са интересни за учениците, но им изглеждат атрактивно, защото са преминали сериозна психотерапия, за да постигнат ремисия, а децата виждат само атрактивния вид на идола си и неговата популярност. Мястото на тези хора не е в универсалната превенция, а е сред онези, които се лекуват от зависимост. Там техният опит е полезен и ефективен. Другият огромен проблем е даването на ефирно време на тези „идоли“ – това не е превенция, а се превръща в промоция или „наръчник за употреба“. Трябва да има регулация в превенцията и съобразяване с европейските стандарти за качество, които включват и оценка на ефективността, каза още тя.

Превенция в училище

Работим с училища в София и в София-област, посочи Станулова. Училищата, с които си партнираме, подкрепяйки каузата за неупотреба, проявяват отговорност и загриженост за своите ученици и реално работят по посока на това да няма проблем. 

Експертите в Центъра работят по две национални програми за превенция на употребата на наркотици, които обхващат децата в 5-7 клас и в 8-11 клас. Програмите са част от Националната стратегия за борба с наркотиците (2020-2024 г.). В осъществяването на програмите са обединени усилията на Министерство на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, дирекция "Превенция" към Националния център по обществено здраве и анализи, на Столична община и на Националния фокусен център в областта на наркотиците и наркоманиите. Обучени са над 170 училищни специалисти и са сформирани доброволчески клубове, в които има близо 300 доброволци, каза още той. Доброволците участват в срещите с връстниците си от 8-11 клас. В превенцията целим намаляване на рисковите фактори и усилване на защитните фактори. В програмата е залегнала изключително сериозно работата ни с родителите, посочи още Станулова.

Рискови фактори сред децата в осми и девети клас

Един от рисковите фактори по отношение на употребата на психоактивни вещества сред осмокласниците е попадането им в нова среда, посочи психологът. Тъй като в тази възраст те имат естествената нужда да бъдат приети от връстниците, които за тях се превръщат в основен авторитет, са склонни да проявят рисково поведение, за да бъдат приети в група, да бъдат популярни сред връстниците. Темите, по които работим с децата в 8 клас, са насочени към неутрализиране на риска, свързан с този фактор. За целта в заниманията с учениците са включени теми, свързани със сплотяване на групата, общуването, казуси, насочени към взимане на решение и устояване на натиска на „групата“. Не са редки случаите, в които децата споделят, че не употребяват наркотици, но не знаят докога „ще издържат“, тъй като в средата, в която са, има употребяващи наркотици. Целта ни е да валидизираме усилията на тези, които избират да поемат по пътя на неупотребата.

Към новите психоактивни вещества, които се произвеждат от всякакви прекурсори с цел заобикаляне на закона, децата много бързо се „закачат“ - стават зависими. С деветокласниците говорим както за рисковете от употребата на различните вещества, така и по другата важна тема – приятелството. Обсъждаме дали когато има наличие на употреба, е приятелство да не предадеш някого и да пазиш тайната му, или приятелството е да кажеш, че нещо се случва и да не мълчиш, добави тя.  Коментираме факта, че прикриването и премълчаването на проблемите с употребата ги задълбочава, а хората, които го правят, без да искат, всъщност съдействат за реализирането на злоупотреба и развиването на зависимост. 

При момчетата и момичетата мотивите за употреба на дрога са различни. Момчетата посягат към някакъв вид дрога, защото смятат, че така се самодоказват, а пък момичетата го правят, за да се харесат на момчетата. Другият мотив за употреба на наркотик е от скука. В тази връзка, важна част от работата ни са дейностите за насочване към алтернативи,  посочи Станулова.

Ниска възраст и последици

Вече има 10-11-годишни деца, при които се отчита първоначална употреба на наркотици. При 14-годишни вече наблюдаваме отключване на параноидна шизофрения или други психотични състояния. Все по-често се налага да се правят консултации с психиатъра, който работи в нашия център, както и да се овладяват психотични състояния у деца, каза още Станулова. Психотичните състояния биха могли да се проявят след употреба на амфетамини или метамфетамини. Освен параноидната шизофрения и психотичните епизоди, може да се проявят епизоди на мании, депресивни епизоди със сериозен суициден риск, паническа атака, сериозни агресивни прояви заради употребата на стимуланти, които водят до самонаранявания или наранявания на околни. Напоследък се употребява т.нар. „друсана трева“ или „билка“, която също много бързо „закача“ децата. Ситуацията е изключително притеснителна, допълни Станулова.

Симптоми на психотични състояния

Родителите обикновено реагират първи, съобщавайки ни, че нещо се случва с детето им – проявява агресия или чупи вещи в дома, затваря се в стаята си и се страхува да излиза, халюцинации или чуване на гласове, разговаряне с въображаем човек, споделяне, че го преследват хора. Има случаи, в които родителите споделят, че се страхуват за живота си.

Нерядко самите деца са дилъри

В отговор на въпрос къде децата имат достъп до дрога Станулова посочи, че в немалко случаи самите те са дилъри. По думите ѝ децата стават дилъри „с помощта“ на „услужливи батковци“, които са ги информирали, че не подлежат на наказателна отговорност заради ниската си възраст. Когато децата пораснат и си потърсят работа, се установява, че в някои институции им се отказва назначаване, защото има данни, че в тинейджърската си възраст са били задържани от полицията и регистрирани в детска педагогическа стая. Децата си мислят, че за тях няма да има няма последици заради малолетната или непълнолетната им възраст, но това не е вярно. Възрастните, които продават наркотици на деца, нямат интерес децата да знаят „обратната страна на медала“ – проявата на психотични състояния, извършване на престъпления под въздействие на дрога, включително убийства, каза още Станулова.

Основното, което децата продават, е марихуана, но се среща и продажба на амфетамини, метамфетамини, екстази и кристали. При децата 5-7 клас се среща и употреба на снус – пакетчета, пълни с никотиново съдържание, но те се разпространяват в магазините съвсем легално. Друго, което употребяват децата, е райски газ. Употребата на наргиле сред подрастващите също беше доста популярна, но в сместа за пушене често има синтетични канабиноиди. Не са за подценяване и енергийните напитки, напомни Станулова.

Неясно съдържание

Една от трудностите, освен спадът на възрастта на употребяващите наркотици, е това, че не се знае кой какво е употребил, тъй като всяка година се появяват нови вещества с не съвсем известно съдържание. Когато се стигне до тежко състояние, лекарите не знаят какво точно да предприемат и как да противодействат. Продават се вещества, за които се твърди, че са от един вид, а при изследване се оказва, че в тях има съвсем различни съставки, добави тя.

Митът за „здравословна“ марихуана

„Здравословната“ марихуана е мит и въпрос на лоби, каза още Станулова. Когато се тиражира информация за „здравословна“ марихуана и темата се дискутира публично, до децата всъщност достига идеята, че могат да я ползват. В разговорите ни с тях ги питаме от какво са болни, за да се налага да пушат „здравословна“ или „лечебна“ марихуана. С такива дискусии рискуваме да се повиши употребата на марихуана, както и да се намали критичността сред подрастващите, посочи тя. В марихуаната има две основни съставки. Лечебната марихуана се „постига“ чрез една от съставките ѝ – канабидиол, който няма т.нар. напушващ ефект, защото тази съставка не е психоактивна. По думите ѝ до децата не достига информацията, че използваният канабидиол като помощ в дадено лечение, е в точно определени дози.

Алтернатива на наказания за учениците

При случаи на продажба или употреба в училище, ръководството е длъжно да предприеме административна мярка за наказание. С някои от училищата, с които работим, сме договорили при случаи на разпространение и/или употреба на психоактивно вещество като алтернатива на наказание провинилият се ученик заедно с родителите си да посещават психологически консултации в превантивния център. След определен брой консултации и оценка на напредъка, има случаи на отмяна на наказанието, добави Станулова.

Студенти и наркотици

Проучване, извършено в периода ноември-декември 2022 г. от агенция „Сова 5“ по поръчка на Националния фокусен център за наркотици и наркомании, показва, че студентите в България най-често започват да употребяват наркотици на 16-18-годишна възраст. Проучването е публикувано на сайта на фокусния център и обхваща 4012 студенти в бакалавърска, магистърска или докторантска степен на обучение. Сред тях 11,9 % са посочили, че на тази възраст за първи път са употребили канабис, 2,8 % – амфетамини, 1,9% – кокаин, 1,6% – екстази, 1,5% – метамфетамини.

В по-ранна възраст (13-15 години), когато става дума за първа употреба на някакво наркотично вещество, отново изпъква употребата на канабис (5%), на амфетамини (0,5%), на синтетични канабиноиди (0,4%), кокаин (0,3%). Повече от половината от запитаните като причини за първа употреба на наркотично вещество най-често посочват „от любопитство, да опитат нещо непознато“. „За удоволствие, за да изпитат временен приятен ефект“ е причината за първа употреба на наркотик за 40% от запитаните, а повече от една трета посочват, че причината е за да бъдат приети от групата.

Първата употреба на някакво наркотично вещество сред студентите най-често се е случила на „купон“, парти (при 70,0% от употребявалите наркотици), както и на улицата, в градинка, парк (9,3%) и в домашна обстановка у приятели (6,9%).

По отношение на употребата на „дизайнерски” наркотици или продукти, различни от вече познатите и разпространявани, 6,1% от студентите посочват, че някога в живота си са ги употребявали, а 2,2% от тях посочват употреба през последните 30 дни. Обикновено употребата е под формата на растителна смес за пушене. Само 0,7% от студентите посочват, че са инжектирали наркотично вещество. Близо 3 на сто от запитаните отговарят, че са управлявали моторно превозно средство след употреба на наркотици, показва още проучването.

Според 80,7% от анкетираните употребата на наркотици е проблем за обществото ни, а само 7,2% са на противоположното мнение.

Докладът на агенция „Митници“ посочва

През 2022 г. българските митнически служители са задържали 2 090 кг, 5 212 962 таблетки, 173 литра и 130 750 пластири наркотични вещества и прекурсори в общо 137 случая. Данните показват, че количествата намаляват, но броят на констатираните случаи спрямо 2021 г. се е увеличил с 40 на сто. За поредна година марихуаната е най-често задържаният наркотик на границите на страната. През 2022 г. са предотвратени 53 опита за нелегален трафик и са задържани 1369 кг. Служителите от специализирания склад за съхранение на наркотици са организирали изгарянето на 6029 кг наркотични вещества и са участвали в организацията по унищожаване на място на 8976 кг.

В доклада си за 2022 г. от МВР отбелязват

По географски причини България запазва характеристиките си на транзитна зона в трафика на наркотици към и от Европа, предвид минаващия през нея „Балкански път“. Страната ни е засегната и от незаконното отглеждане на канабис – на открито или в закрити помещения и оранжерии, и синтезирането на амфетамини и метамфетамини в „кухненски“ тип лаборатории. Канабисът и амфетамините са най-широко потребяваните наркотични вещества на местния нелегален пазар. Спрямо 2021 г. се наблюдава намаление при количеството на иззетите синтетични наркотици (88,6%), канабис (80,9%), хероин (69,8%) и таблетки синтетични наркотици (23,2%). Увеличение е отчетено при иззетия кокаин (182,3%), марихуана (46,3%) и стръкове канабис (4,1%).

Европейският доклад

В цяла Европа се конфискуват рекордни количества наркотици, като същевременно на пазара се появяват множество непознати досега вещества, показва годишният доклад на Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите за 2023 г., който беше представен преди дни. През 2022 г. в ЕС са докладвани 41 нови психоактивни вещества (НПС) - химикали, които не са били срещани досега на пазара, като общият им, наблюдавани от Центъра, достига 930, се допълва в документа.

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини