Тя е от онези хора, които харесваш, без дори да познаваш лично. Има такива хора-не ти трябва да знаеш много за тях, защото те сияят дори и през снимките на екрана на компютъра, по очите им личи, че са посланици на доброто. И това е достатъчно, за да им симпатизираш.
Тя е от тези хора-31 -годишната медицинска сестра от ОАИЛ на МБАЛ-Хасково -Хамдегюл Риза. Макар и тежките дежурства, които кара покрай работата си и с Ковид пациенти, сестра Риза е винаги позитивна и намира време да забележи, да им се зарадва и да отбележи онези дребни неща от живота, които обаче го изпълват със смисъл.
Познавам я от Фейсбук, последвах я покрай общи приятели в социалната мрежа. Направи ми силно впечатление с позитивизма си и своята отдаденост към професията, с прекрасните послания за надежда и вяра, които често изпраща, дори когато е на работа в отделението, след часове дежурство в сблъсък със съдбата.
Затова на днешния професионален празник на медицинските сестри, реших именно да разговарям с нея за работата и за ежедневието, за предизвикателствата, които срещат с колегите си, особено през последната тежка, белязана от Ковид година.
На 12-ти май сутринта Хамдегюл Риза излиза от нощна смяна. Първото нещо, което прави, е да поздрави колегите си за празника в социалната мрежа. След няколко часа почивка младата медицинска сестра отново е на линия за ежедневните си лични задачи.
Хамдегюл Риза има близначка-Айшегюл, която също е медицинска сестра в МБАЛ-Хасково, но в УНГ отделението. Двете са много близки-точно като двете страни на една монета. Заедно са в професията, заедно обичат да релаксират и да поддържат форма в залата за фитнес, а и разходките из различните красиви кътчета на страната ни.
Живеят в Димитровград и всеки ден пътуват до работното си място и обратно. Това не им тежи, защото обичат професията си и отново биха избрали пак нея, ако се върнат пет години назад.
В семейството си нямат други, които работят в здравната система. Насочването към професията на медицинската сестра се случило обаче при тях естествено, защото сестрите решили, че в това поприще биха могли да са полезни за себе си някой ден, но и за обществото.
Така Хамдегюл и Айшегюл Риза станали част от първия випуск на филиала на Тракийския университет в Хасково.
Хамдегюл кой е урокът, който запомнихте, завършвайки Тракийския университет и после, след започването на работа, като титулярна сестра в хасковската болница?
Важният урок е, че медицината на теория е едно, а в живота е съвсем друго. Докато учихме се подготвихме практически сериозно, а след това вече предизвикателството беше да разберем и дали ще можем да живеем с тази професия. Получихме много добра подготовка и теоретична, и по време на практиката. Но когато вече си на позиция, знаеш, че освен на екипа, трябва да си подготвен да разчиташ и само на себе си. Единствено от теб зависи и колко ще се развиеш в професията. Но всички колеги от първия випуск на Филиала в Хасково сме на работна позиция днес. И този факт говори сам по себе си.
Какво Ви дава професията на медицинска сестра?
Тази професия на мен ми дава много щастие. Но и много добри приятелства на работното място. В екипа открих едни истински хора, които ми помагат в много трудни моменти, не само като колеги, но и в живота. А като цяло работата ми с хора, тази благодарност, която пациентите изразяват, след като всичко е преминало и вече са добре, е нещо безценно за мен. Когато чуеш една добра дума и получиш една молитва, се чувстваш значим.
Действително нашата професия не е никак лека, въпреки, че за жалост, в България се илюстрира, като нещо лесно и доходно, което можеш да вършиш, в действителност никак не е така.
Работите с Ковид пациенти? Каква беше за Вас последната пандемична година, не ви ли е страх от ситуацията?
Така е, работя с Ковид пациенти още от началото на първата вълна на заразата през миналата година. Бях една от първите медицински сестри, които се сблъскаха с предизвикателствата на болестта в лечебното заведение при приемането на първите пациенти с Ковид в ОАИЛ на Хасковската болница. На едно нощно дежурство се наложи да сменим екипа на д-р Вълев, който заедно с д-р Димитров изкараха здрава пациентка, след като прекара тежък Ковид и 59 денонощия престоя в отделението, а те бяха неотлъчно в това време до нея.
Всички колеги: лекари, сестри, санитари, се притеснявахме много в началото и за себе си, и за семействата си-как ще се приберем у дома при близките си, но нямаше как да се изплашим от ситуацията, защото всички добре осъзнавахме, че сме дали клетва да работим за доброто на хората и за тяхното здраве. Това ни беше основната мотивация, която ни водеше напред да продължаваме битката за всеки живот докрай. Да продължаваме да го правим и днес.
Тези първи месеци на пандемията бяха истинско изпитание за нас като професионалисти. Покрай тази пандемия обаче аз разбрах за себе си на какво съм способна като човек, че мога да се адаптирам към новите проблемите.
Но-да, в началото ме беше доста страх, имах усещането, че се хвърлям в дълбоки води, но и че няма да се откажа да помагам на хората. Когато видя, че нещата са в полза на всички нас-и на екипа, и на пациента, това ме кара да се чувствам наистина значима в живота си. И това ме прави наистина щастлива.
Как си почивате след тежките дежурства?
Различно. Колегите, които са семейни, прекарват времето си със семействата, имат ангажименти около децата си. Аз съм все още несемейна, но обичам да спортувам активно, да върша обичайните си домашни задължения. Гледам всеки път да отида на работа свежа и пълна с енергия, защото нашата работа изисква това, а след едно определено време буквално те изпепелява, ако не успяваш да релаксираш.
Ако трябва да изберете отново своя професионален път, ще направите ли пак този избор?
Категорично бих избрала отново да бъда медицинска сестра. Дори мечтая да стана и лекар. Знам, че моето призвани е да помагам на хората. Това ме прави щастлива.
Пожелавам Ви да последвате мечтата си и един ден да станете лекар. А на днешния празник какво пожелавате за себе си, за колегите си и за пациентите си?
Пожелавам на всички здраве най-вече.
На колегите: много сила, вяра и да бъдат толкова милосърдни, колкото са и днес, въпреки обществото много да не вярва в това.
На младите ни колеги искам да кажа да обичат професията си и след време тя ще им се отблагодари относно техните възможности.
Πpoдължaвaйтe c дyшa и cъpцe, c пpoфecиoнaлизъм и вceoтдaйнocт дa се грижите за здpaвeтo и живoтa нa xopaтa. Бъдете здрави, все така отзивчиви и отдадени на своето призвание!
Интервю на Красимира Славова
