Ураганите на Бермудите увеличили силата си двойно за шест десетилетия

Скоростта на вятъра, с която ураганите вилнеят в Бермудите, се е увеличила повече от два пъти през последните 66 години, поради повишаването на температурите на океана в региона в резултат на изменението на климата, според ново проучване.

В радиус от 100 мили от Бермудските острови средната максимална скорост на вятъра от урагани се е увеличила от 56 на 117 км/ч между 1955 и 2019 г., установиха изследователите. Това е еквивалентно на увеличение от 10 км/ч  на всяко десетилетие.

През това време температурите на морската повърхност в региона също са се увеличили с до 1,1 градуса по Целзий, според Бермудските атлантически часови серии (BATS) - дългогодишен набор от данни, събран от Бермудския институт за океански науки.

Учените вече знаят, че по-високите температури на морската повърхност подхранват по-силни тропически циклони. Но новите открития показват, че температурите под морската повърхност също играят ключова роля за формирането на тези бури.

„Нашето изследване демонстрира по-голямо значение на температурите в горната част на океана спрямо температурите на морската повърхност при прогнозирането на интензивността на ураганите“, казва пред Live Science водещият автор Саманта Халам, докторант в Националния океанографски център и Университета в Саутхемптън във Великобритания.

Настоящите прогнози за ураганите разчитат много на температурите на морската повърхност, за да правят прогнози. Изследователите обаче откриха, че температурата на най-горните 50 метра от водния стълб може да се използва за по-точно прогнозиране на интензивността на ураганите.

Температура и интензивност

Тропическите циклони - ураганите в Северния Атлантически океан и североизточната част на Тихия океан, циклоните в Южния Тихи океан и Индийския океан и тайфуните в Северозападната част на Тихия океан, възникват, когато атмосферни системи с ниско налягане се образуват върху петна с топла вода близо до екватора.

Високите температури на морската повърхност карат горещия въздух, пълен с влага, да се издига в атмосферата, създавайки петно ​​от ниско налягане на въздуха отдолу. След това въздухът от околните райони се изтегля, за да запълни "празното" място с ниско налягане. Това създава цикъл от издигащ се топъл въздух, привличащ по-студен въздух, и кара скоростта на вятъра да се увеличава. Междувременно издигащият се, богат на влага въздух се охлажда и водата в него образува облаци, които започват да се извиват нагоре, според обясненията на НАСА.

По време на този процес на образуване топлината от океана се губи в атмосферата и повърхностните води се охлаждат. Но ако подводните води също са топли, тези по-топли води ще се издигнат на повърхността, защото са по-малко плътни. Попаднали там, те могат да продължат процеса на образуване на бури. Този механизъм може да е ключова причина, поради която ураганите са станали толкова по-силни през последните няколко десетилетия.

Учените анализирали температурните промени в горните 300 метра от водата. Те открили, че средната температура в горните 50 метра от водния стълб, която се е покачила между 0,5 и 0,7 грдуса Целзий от 1955 до 2019 г., всъщност е по-тясно свързана с интензивността на урагана, отколкото температурата на самата морска повърхност.

"Както нарастващите повърхностни, така и подводните температури, особено в горния 50-метров океански слой, играят важна роля за усилването на ураганите", казва Халам.

Точни прогнози

Ураганите отвъд Атлантическия океан също се засилват с подобна скорост като тези на Бермудските острови, отбелязва Халам.

"Ако температурите в океана продължат да се повишават, може да се наблюдава допълнително нарастване на интензивността на ураганите", казва ученият. "Това може да доведе до повече щети на брега там, където ураганите достигат сушата."

Изследователите смятат, че температурите на повърхността трябва да се използват, за да се помогне за по-точно прогнозиране на интензивността на ураганите в бъдеще, особено на места като Бермудските острови.

"Открихме, че когато използваме средната температура на горния океански слой от 50 м, това е по-близък предиктор за интензивността на ураганите, отколкото ако използваме само температурата на морската повърхност", каза Халам.

Изследователите също така са имали възможност да проверят прогнозите по горния океански слой по време на урагана Полет, който навлезе в сушата в Бермудските острови на 14 септември 2020 г., и смятат резултатите за обещаващи.

Изследването е публикувано в списание Environmental Research Letters.

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Видеа по темата

Последни новини