Легендата е записал по време на краеведческите си проучвания в Източните Родопи Мухарем Алиосман, секретар на читалище “Васил Левски 1997“ в кърджалийското село Звиница.
В село Големанци, община Хасково и за неговите „големи“ хора се разказва за местния владетел Малкоч. Според легендата, веднъж султанът, минавайки с армията си покрай Големанци, кучета от селото се разлаяли срещу султана. Султанът наредил на местния управник да ги укроти. Той казал: „Аз кучетата ще озаптя, те слушат. Но твоята войска, като се разбеснее, никой не може да я спре“. Впечатлен от откровеността му, султанът му казал да дойде в двореца му в Одрин, за да му даде една от сестрите си, (или дъщеря си)за жена. Владетелят на овце Малкоч бей, имал много овни и за това му викали Мал (имотен)коч(овен). Той взел един овен и тръгнал към Одрин. Искайки да влезе в двореца, стражата го възпряла. Но Малкоч бей ги надвил с тоягата си. Чувайки за суматохата, султанът излязал и поканил овчарския княз, който за подарък му донесъл едър овен. От тогава султанът вземал овни само от Малкоч бей.
Овчарският бей се оженил за принцесата и тръгнали с една карета към Големанци. В началото на принцесата й било интересно пътуването. Но виждайки, че навлизат в гъсти гори без пътища, на едно място спряла и казала, че повече няма да продължи. Това било някъде до село Мандра. Малкоч казал, че където му падне гегата там ще си направят къщата и я хвърлил. А тя прелетяла няколко километра и паднала до днешното село Големанци. Заживели овчарят и принцесата, родило им се едно дете, но на около 4-годишна възраст то паднало в един кладенец и се удавило. Родителите построили на бунара една чешма в памет на сина си и се преместили отвъд реката където е днешното Големанци. Там построили голям конак и хамам до реката, в който докарали топла минерална вода от съседна местност. Разраснал се родът на Малкоч бей, те станали уважаван род в османската империя, разпръснали се навсякъде. Един от потомците останал в Големанци, под властта му бил един еничарски отряд, който квартирувал в днешното село Долно Големанци.
Синовете на Малкоч бей спомогнали за разпространението на исляма в региона. Запазено е писмо, че един от синовете му, Бали Бей, е ходатайствал пред султана да се даде празната мезра в днешното село Бащино, където да се засели последователя на Отман баба – Хасан баба с дервишите си в края на XV в. Със свои средства издигнал внушителната гробница-тюрбе на Отман баба в село Текето през 1507 година, където построил и джамия, носеща неговото име.
Пред тюрбето на текето е надгробието на Мустафа Бей, син на Бали Бей, починал 995 г. по хиджра или в 1587 година. Той издигнал тюрбето на Ахад баба - приятеля на баща му в село Постник, Момчилградско, с който участвали в битката в Косово. В документ от XVI век се споменава за завието на Ахад баба, че е бил част от юрушкия джемаат на рода Бъракла и Табаклар, които основали селото Каба армуд около текето.
В документ от 1523 година се вижда, че синовете на Малкоч - Бали бей и Иляз бей са основали вакъф, вероятно в днешното село Големанци. В Големанци е било завието на Мурад бей, син на Малкоч бей, вакъфът включвал селата Долно Големанци, Бели пласт, Петелово, Широка поляна, Големанци, Зорница, Гълъбец, Тракиец, Сираково, Лясково, Пчеларово, които били населени с акънджии.
Днес пред джамията на с. Големанци е надгробието на един от потомците на Малкоч бей, заедно с едно еничарско надгробие. По скали и чешми има рунически надписи и рисунки, над селото се издига Бей даа, където е средновековната крепост Калето, има праисторическо селище и скални гробници и светилища.
Интересно е и самотното надгробие в Големанци до тюрбето на Гази баба, на което пише че там е погребан 17-годишен младеж, промушен 14 пъти с нож, докато е пасял овцете, през 1920 година.
В Долно Големанци е тюрбето на Йеди къзлар мешеси (Дъбът на седемте девойки), където се разказва историята на една трагична любов, подобна на Ромео и Жулиета. По времето на Малкоч бей всички били привърженици на суфи исляма, с течение на времето населението на Големанци преминали към сунитския клон на исляма, а потомците на еничарите от Долно Големанци към алевизма, и така това еднородно население се отдалечило помежду си по верски признак.
Младеж от село Големанци се влюбил в девойка от село Долно Големанци. Роднините не били съгласни с тази любов и те криели любовта си. Веднъж на 6 май, Хъдърлез, когато девойката се люлеела на люлка на един дъб, в обкръжението на посестримите си, младежът от съседното село й пращал сигнали, заслепявайки я с едно огледало. Братът на девойката видял това и за да опази семейната чест, пронизал сестра си със стрела. Тя паднала мъртва, като падайки докоснала камъка под себе си и там останал отпечатък от дланта й. Виждайки това, хората разбрали, че тя е светица и я погребали там. Мухарем предполага, че може би тази история има връзка със самотния гроб в Големанци, и това да е гробът на младежа, убит от роднините на девойката.
Хамамът още стои, има легенда, че дервишът, погребан в тюрбето край Кралево, бил приятел с Малкоч бей и всеки петък отивал там за петъчния намаз и после с бея се потапяли в хамама. Веднъж, връщайки се, той издъхнал в днешното село Царева Поляна, откъдето синът му го взел и му направил гробницата до Кралево, (където е текето на Кара Али Баба, което се води като вакъф на Салих Деде Абдула от 1813 година). А там, където умрял, той издигнал възпоменателно тюрбе, в което да отсядат всички преминаващи пътници.
В българската историческа традиция се приема, че Малкоч е благородник от българския царски род, местен владетел на Източните Родопи, който приел исляма, като някои други от българските управници, включително и единия син на цар Иван Шишман - Александър-Искендер бей. Султанът, син на принцеса Мара-Мария Шишманина, е законен владетел на България, и му е братовчед, женейки се за сестрата на османския владетел, той утвърждава местните си владения и власт.
Мухаррем Алиосман
