България изнася култура в Комотини,създава общински театър (1914 – 1920 Г.)

    През  годините на Първата световна война  Западна Тракия е заселена от компактно българското население.  В този период, българските управници  насочват  и българите - бежанци от Македония в Западна Тракия.  Оценявайки ролята на културния и просветния живот в областта, българската власт подкрепя създаването и укрепването на българските културните институции – училища,  църкви,  вестници, читалища, юнашки и благотворителни дружества.  Това се случва и в гр. Гюмюрджина и се извършва под ръководството на Българската Екзархия.

    Една от най-интересните прояви на българската общност от този период в Гюмюрджина обаче, е създаването на общински театър. Във вестниците “Народни права“, бр. 189 от 22 август 1915 г. и “Нова България”, бр. 5, 19 април 1914 г. се  отбелязва, че в Гюмюрджина се е събрала „група от най-добрите наши свободни артистични сили”, които са положили основите на тамошния театър. Документите за неговата дейност обаче са съвсем оскъдни. Повече информация за участие в този театър се срещат в биографиите на изтъкнати български артисти в „Уикипедия“.

    Интересен е светогледът на артистите от този период. Те приемат работата си в  театъра като своя лична кауза за облагородяване на човешката природа. По думите на един артист от Гюмюрджинския театър, театърът е „светилище, където се облагородява човешката душа и се подтиква към творчески устрем.  Това е най-висшият институт, където с общи усилия на всички членове в него се творят духовни ценности, необходими така много за нас и подрастващото поколение.“ И съответно това поставя пред артистите високи изисквания: „Неговите служители трябва да бъдат: честно мислещи, с етична култура и с високо съзнание за отговорността,  която  имат пред обществото.“

    Изграждането на Гюмюрджинския театър става под ръководството на един  много уважаван и високо ценен театрален деец – Георги Донев, наричан често "актьорът-скитник". За него се знае,  че многократно е обикалял със своите трупи всичките паланки на България, като винаги е давал известно предпочитание на Гюмюрджина. Роден в София на 4 март 1884 г., завършил Търговската гимназия в София, още като ученик играе на сцената. Истинският му дебют в театъра обаче става през 1901 г. и е в пътуващата трупа "Любител".  През 1902 – 1903 г. тай успява да започне да учи драматическо изкуство първоначално в Загреб, впоследствие учи в Милано. Поради липса на средства обаче се завръща в България и последователно играе в много театри: в театъра на Роза Попова, в “Борба”, в "Съвременен театър" на Матей Икономов, в Пловдивския градски театър, в "Популярен театър на на М. Герджиков, в "Нов народен театър", в "Русенски градски театър, в "Народна студия" на Георги Костов, в "Силистренски театър. Създава и организира свои собствени пътуващи театри – "Модерен театър", "Популярен театър. В най-трудните времена проявява голям организаторски талант във формирането на провинциални трупи. Освен на Гюмюрджинския общински театър, впоследствие той става директор и режисьор на Варненски общински театър, Хасковски театър, театър "Комедия", Плевенски областен театър. Като театрален деятел, режисьор и актьор, Георги Донев  по случай своя юбилей получава златния пръстен на изкуството. Завършва малко след това живота си в с. Хитрино, на 25 април 1948 г.

    Неотменно до Георги Донев в живота му и в театралната му дейност е и неговата съпруга – артистката  Бояна Георгиева Донева, родена на 7 януари 1886 г. в Русе. Тя участва в представленията на Гюмюрджинския театър, а впоследствие дълго време е актриса в Русенския общински театър. През 1941- 1944 г. играе на сцената на Скопския народен театър. Почива на 5 октомври 1954 г. в Русе.

    Сред артистите на Гюмюрджинския общински театър в периода 1915 – 1920 г. е и Кина Казанджиева – Герджикова. Тя е родена на 06 януари 1884 г. в Търново. Усвоява френското театрално майсторство и сценично изкуство в Париж в периода 1912 – 1915 г. заедно със съпруга си. След което двамата актьори се завръщат в България и постъпват в Държавната трупа на Народния театър, където тя дебютира в ролята на Нора от едноименната пиеса на Ибсен. Представлението има голям успех и тази роля я прави изключително популярна. През 1919 г. тя играе в Общинския театър в Гюмюрджина. За Кина Герджикова известният музикант – проф. Павел Герджиков разказва: “…склонността ми към музиката и театъра идва от баба ми Кина. Дядо ми Николай също е бил актьор, но не мога да кажа, че е бил от най-големите, по-скоро е бил изкушен от перото и се е занимавал с журналистика. Изключителна фигура е неговата съпруга, баба ми актрисата Кина Герджикова. Тя е от Търново, по баща Казанджиева, и по тази линия е роднина с Петко и Пенчо Славейкови. Аз баба ми Кина не помня на сцената. Родил съм се през 1938 г., когато тя е направила прощалния си спектакъл в Пловдив... Баба ми е била един апостол, аркашка в рокля, посветила живота си да сее театрално изкуство в провинцията, и то в най-гладните и трудни години на България – в началото на века, времето на Балканската война…”

    На сцената на Гюмюрджинския театър играят още артистката Мила Петрова Димитрова и нейният съпруг Петър Димитров. Мила Димитрова е родена на 19 март 1896 г. с. Новоселци и поставя началота на своята артистичната дейност в Гюмюрджинския театър през 1919 – 1920 г. Между 1946 и 1960 г. тя играе на сцената на Народния театър на младежта. През 1967 г.  за цялостната си дейност е удостоена с орден "Кирил и Методий“, I-ва  степен. Почива в София на 16 декември 1983 г.

     Друг известен артист на Гюмюрджинския театър е Никола Гандев. Той е роден в Котел на 8 август 1880 г. Завършва  средно образование в Добрич, след което е  учител. Дебютира като актьор през 1905 г.. в "Съвременен театър". От 1907 г. до 1911 г.  играе на сцената на Народния театър в София. През 1911- 1912 г. работи в Нов народен театър, а през 1913 г.  е в пътуващият театър „Барабанистите“. По време на Първата световна война играе в Гюмюрджинския театър, а по късно - в театрите в Русе, Варна, Бургас., през 1928 г. ръководи Плевенския общински театър, от  1936 г. до 1938 г. играе в Пловдивския областен театър.

    Неговата съпруга – Стефана Дончева Петрова, известна като Стефана Гандева. Тя е родена в Търново на 20 ноември 1889 г. Завършва стопанско ръкоделно училище. През 1905 – 1906 г. е стажант актриса в Свободен театър. От 1908 г. до 1910 г. играе на сцената на Народния театър. От 1910 до 1946 г. е в Нов народен театър, Съвременен театър, Софийски пътуващ театър, общинските театри в Гюмюрджина, Русе, Варна, Пловдив. Плевен, Бургас. През 1946 г. основава театър в Сливен, в който играе до 1959 г.

    Тя била висока, стройна, мургава, хубава жена. Мъжът й я наричал „моята Фатме“. Тя става първокласна актриса. След 9-ти септември 1944 г. е актриса в Сливенския театър и депутат (съветник - бел.ред.) в Градския съвет на Сливен – 4 години, около 1950 година . Носителка е на орден „Кирил и Методий“ – 1 степен, на Златната значка на Народния театър, връчена й по случай 50-годишнината на театъра. Пенсионира се през 1969 година. Документи от дейността и са съхранявани в СБА и впоследствие са предадени на Централния държавен архив. Почива на 8 юни 1977 г. в София.

    По-конкретна информация за семейство Гандеви дава техният син проф. Христо Гандев. За Никола Гандев той разказва: „през 1902 г., след две години учителстване, заминава за Варна. Известно време е без работа и търси препитание. Работи като вестникарче, след това като словослагател. Приютяват го в социалистическия клуб, където участва в художествени вечеринки и постепенно става техен главен организатор и изпълнител в различните представления. Сам рисувал много добре декорите, рецитирал, съставял текстове на сценки и пр. По пътя на самообразованието и четенето на прогресивна литература се превръща в интелигент с висше образование - литератор. От 1907 г. е таксуван като анархолиберал и по настояване на Димитър Благоев – в едно писмо до Варненската организация – е изключен от партията. Но по мироглед си остана марксист. Той е научил и руски език по пътя на самообразованието и е превеждал пиеси за постановки в театрите, в които е играл. Въобще бащата е бил образован артист, имал е много познания за театъра. През 1922 – 1927 г. в сп. „Артист“ Н. Гандев публикува статии върху проблеми, свързани с театъра. Участва в Управителния съвет на Съюза на артистите и всъщност е един от инициаторите за създаването му. Този съюз е обществена, синдикална, професионална по своята същност организация. През 1929 г. във Варна честват 25 години театрална дейност на Н. Гандев.”

     Проф. Христо Гандев обръща внимание на една особено силно изразена черта от характера на баща си: „Никола Гандев имал много силни педагогически наклонности. Много обичал да учи младите артисти. Затова са го наричали „татко Песталоци“ (Йохан Хайнрих Песталоци (1746-1827)- швейцарски хуманист, педагог, философ, създател на първата система за начално образование)“.

    С жена си Стефана, Никола се запознава в Търново. Това става, когато театралната трупа, в която той играе, пребивава за кратко в града през 1905 година. Тогава тя е 17-годишна и избягва с него. По време на Балканските войни Стефана Гандева работи като медицинска сестра в една организирана и финансирана от руснаци болница, а баща му участва в партизанска (разузнавателна) част по посока на Гюмюрджина (дн. Комотини, Гърция - бел.ред.). А през Първата световна война е началник-гара в Лудово – Македония, после е прехвърлен като началник-гара в Гюмюрджина. И тъй като там е имало театър, изпълнявайки военномобилизационната си служба, Н. Гандев същевременно играе и в него. Всъщност в Гюмюрджина се преселва цялото семейство. Проф. Гандев определя баща си като интелигент - самоук, ентусиаст, енциклопедически осведомен и заинтересуван, артист, художник, преводач. Никола Гандева умира през 1938 г. в София  на 58-годишна възраст.“

    Особено пристрастни към театралната дейност са учителите и учениците от българската гимназия в Гюмюрджина. Много от тях участват в представленията на Гюмюрджинския общински театър. В самото училище съществува трупа, с която са представяни постановки и от самите ученици, с които те гостуват на други градове в Беломорието. Това е по времето, в което директор на гимназията в Гюмюрджина (сега Комотини) е уважавания Павел Ковачев, допринесъл много за просветата и обществения живот и в Кърджали.

    Прави впечатление, че артистите от Гюмюрджинския общински театър са получили добро за времето си образование.  Някои от тях са имали възможност да учат драматургия. Но всички те  са били проникнати от разбирането, че изпълняват висока обществена мисия. Артистите от Гюмюрджинския общински театър приемат ролята си на лечители на обществото, като се стремят с личен пример да покажат какви достойнства трябва да притежава всеки човек. Вярват, че „със своя духовен мир артистът упражнява влияние върху душата на отделния индивид“. Много участници в представленията на  този театър изкарват препитанието си с друга професия, а в театъра участват като любители.  Той не е държавен театър, а общински и е на самоиздръжка.

                Гюмюрджинският общински театър просъществува с тези си артистични сили, в първия период от своята дейност до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор Западна Тракия е дадена на Гърция и българските административни власти са принудени да я напуснат. А заедно с тях са ликвидирани за дълго и изградените и утвърдили се в този район под влияние на Българската Екзархия културни институции.

    Приложени 7 снимки:

    1. Снимка на Георги Петров Донев – български актьор, режисьор и театрален деец. http://1333.bg/persons/bg/types/4/ В „Карта на българската гордост“ 1333 г. бг.

    2. Театралната трупа на Георги Донев от 1924 г. в Поморие 1924 г.

    3. Писмо от юбилеен комитет, председателстван от министъра на народната просвета,  директора на Народния театър в София и заслужил артист Кр. Сарафов за  честване на 35 г. сценична дейност на създателя на Гюмюрджинския театър Георги Донев в София. София, 1937 г.

    4. Снимка на Никола Гандев – артитст от Гюмюрджинския общински театър. Публ. в книгата на. Мария Велева, Предизвиканите спомени на проф. Христо Гандев. Разговори за живота и науката. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София 2015 г.

    5. Снимка на Стефана Гандева – артистка в Гюмюрджински градски театър. Пак там . Мария Велева, Предизвиканите спомени на проф. Христо Гандев. Разговори за живота и науката. Унивурстетско издателство „Св. Климент Охридски“. София 2015 г.

    6. Снимка от постановката "Душата на обществото", представена от учители от Народна смесена гимназия Гюмюрджина. [1918-1919 г.] ДА-Кърджали, ф. 881, оп.1, а.е. 2, л. 4. На снимката от ляво на дясно Вера Бояджиева - режисьор, Надежда Иванова Гъркова, Никола Перелингов, Мария Шибойкова, Георги Вулев, Райна П. Христова, Урумов, Петко Георгиев, Благородна Момчева.

    7. Постановката "Душата на обществото", представена от учители от Народна  смесена гимназия Гюмюрджина. [1918-1919 г.] ДА-Кърджали, ф. 881, оп..1, а.е.. 2, л.5, съхранявна в   личния фонд на учителката и театрален деец Надежда Дацова – тогава ученичка и учстничка в постановката.


    Иванка Ангелова,

    Държавен архив – Кърджали

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини