143 деца бежанци учат в наши училища. 1000 са навън

143 деца мигранти учат сега в български училища, съобщи министърът на образованието и науката Николай Денков на международна конференция по темата. От записаните в началото на учебната година 119 ученици в училищата, 113 са завършили успешно първия срок. 24 деца са записани в детски градини.

"Децата, търсещи или получили международна закрила, имат нужда от образование и професия, но също така и от човечност и съпричастност. А за нас като общество интеграцията им е най-сигурна защита срещу тяхната радикализация", посочи Денков.

По думите му учениците мигранти полагат усилия, чувстват се добре сред съучениците си в България. Всяка допълнителна подкрепа им е полезна, каза министър Денков. Той посочи училищата 59-ото "Васил Левски" и "Филип Станиславов" в София, както и в харманлийското село Иваново, като успешен пример за интеграция на децата, предаде БТА.

Според проф. Денков грозни протести като този в Широка лъка срещу приемането на двама младежи от Афганистан поставят важна задача не само пред образователната система, а пред цялото ни общество - децата да бъдат възпитавани в солидарност и споделяне на ценности, в уважение към различния и страдащия.

Към февруари 2017 г. непридружените деца мигранти, които не са обхванати от нашата образователна система, са 972 от 1380, които официално са потърсили закрила в България. Това е голяма и тревожна цифра, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова.

Статистиката сама говори, но зад цифрите стоят и много тревожни въпроси - къде се настаняват тези деца, удачно ли е попечителството да бъде прехвърлено на местните власти, посочи вицепрезидентът. Тя отбеляза, че често местните администрации нямат подготвени хора и специалисти, които да се занимават с травмираните деца.

Други въпроси за тези деца са свързани с медицинската помощ, с ваксини, с лечение на хронични заболявания, но и с ужасния въпрос, който за съжаление в България още не е разрешен - за трафика на тези деца и за изчезването им от регистрационните центрове, каза Илияна Йотова. Тя постави и въпросите как се идентифицират нуждите на децата мигранти, как се възпитават, но и как се образоват.

Според вицепрезидента работата на институциите у нас не може да свърши нито с идентификацията на децата мигранти, нито с вписването им в регистри. Илияна Йотова очерта и рисковете, пред които сме изправени, ако не се вземат бързи мерки. Първият от тях е свързан с това, че "децата изчезват от приемателните центрове след регистрацията", заяви Йотова. Тя каза, че е потърсила информация в нашите официални служби, които се занимават с този въпрос, но отбеляза, че е имало разминаване в цифрите и затова днес няма да ги цитира. В Германия например само за една година броят на тези деца, изчезнали от центровете, е над 9000, заяви вицепрезидентът.

Илияна Йотова посочи и друг тревожен въпрос и той е, че "децата мигранти стават лесна жертва на трафиканти и когато нямат средства, заплащат с кражби, проституция, донорство на органи". Тези констатации се срещат в докладите на всички европейски и международни служби, каза Йотова. По думите й децата мигранти лесно се радикализират, ако попаднат в неподходяща среда и при липса на образование и на адекватни грижи за тях. Този процес за България все още е чужд, за разлика от европейските ни партньори, но никой не е застрахован, защото живеем в изключително опасни времена, посочи вицепрезидентът.

В предстоящата промяна на Дъблинското споразумение "на всяка цена" трябва да се защитават семействата на мигрантите и на бежанците, и да се събират тези семейства - децата при роднините, заяви Йотова. Тя препоръча у нас да се създаде общ регистър, с който да работят всички институции, имащи отношение по темата.

Денков съобщи, че МОН е изготвило две много важни наредби, които гарантират безплатно образование и обучение в държавните и в общинските детски градини и училища. Те позволяват децата, които не разполагат с документ за завършен образователен етап, да валидират компетентности за завършен период от училищното обучение.

Съществуващите все още проблеми при преценката в кой клас да бъдат записани децата ще бъдат отстранени с нова Наредба за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила, която е в процес на разработване.

Както на всички деца в нашата страна, чийто майчин език не е българският, така и на децата мигранти се осигурява допълнително обучение по български език, за да могат успешно да продължат образованието си и да се адаптират, посочи министърът. Това е регламентирано в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в стандарта за финансирането на институциите, който скоро ще е готов.

По една от операциите на ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" - за образователна интеграция, също са предвидени допълнителни обучения по български език и занимания за учениците от етническите малцинства и търсещите закрила. Децата са включени и в проекта "Твоят час" за извънкласни дейности, където получават допълнителна подкрепа. През април 2017 г. ще има обучение на учители за преподаване на българския език като чужд.

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини