БГ постижение на 2016 - студенти модифицираха Лактобацилус Булгарикус с гени на бавноходка

Български студенти представиха свой проект, който се оказа по-добър от идеите на младежи от „Кембридж”, „Оксфорд” и „Бъркли”

Световното признание за България е за разработка по синтетична биология. Наши студенти пребориха свои колеги от университети като „Кембридж”, „Оксфорд” и „Бъркли” и спечелиха бронзовия медал..

Борбата младежите да заминат за световното състезание по синтетична биология в Бостън започва преди 7 месеца.  „В един от най-тежките ни моменти излязохме на улицата и буквално продавахме тениски на обикновените хора”, разказва Марио Марков.

Въпреки трудностите осемте студенти успяват да заминат през ноември и разработката им преборва 300 научни отбора от цял свят.

"Ние спечелихме състезанието с това, че успяхме да копираме способността на едно животно, наречено бавноходка, да оцелява в много драстични условия, като радиация, много ниски или високи температури. Пренесохме тези способности в нашата родна бактерия Лактобацилус Булгарикус", разказа Илка Цветкова. Така те правят бактерията още по-издръжлива.

Бавноходките (Tardigrada) са микроскопични безгръбначни организми. Развиват се без проблем при много широк диапазон условия на околната среда - от Хималаите на височина от около 6 000 m до морските дълбини на около 4 000 m под морското равнище, от полярните ширини до екватора и устояват дори в открит космос. Оцеляват при радиация, UV лъчение, при пълна липса на кислород и вода.

Представители на един от около 1000-та вида бавноходки - Acutuncus antarcticus, са преживели и дали потомство след 30 годишна хибернация. При попадане на благоприятни условия те отново възвръщат жизнените си функции. Това състояние се нарича криптобиоза. Издържат за няколко минути на температура 151 °C, при -200 °C - няколко дни, като след това се връщат към нормален начин на живот. Издържат и за няколко минути при температура, равна на абсолютната нула и при налягане до 6 000 атмосфери. При опити са издържали на радиация от 5 700 грея.

„Когато се произвежда кисело мляко, много от тези бактерии умират заради тежките условия, на които те са подложени. Ние направихме така, че тази бактерия да е много по-устойчива и да оцелява. Така фирмите нямат загуби и производителността е много по-голяма”, обяснява Илка Цветкова. 

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта (4)

  • 1
    -
    -
    2 0
    10:24, 29 дек 2016
    А как се отразява тази генна модификация на качеството на млякото?
  • 2
    Да
    Дани
    1 0
    12:37, 29 дек 2016
    Бдавноходката е доста одивително същество дано откриятоще факти за бавноходката
  • 3
    Ба
    Баси
    0 0
    14:31, 30 дек 2016
    и млякото стана ГМО!?
  • 4
    До
    Доктор
    0 0
    14:34, 30 дек 2016
    Стамен Григоров ще се обърне в гроба...
Последни новини