Какво е усещането да държиш в ръцете си парченца от Христовия кръст? Една от малкото, които биха могли да отговорят, е реставраторката на Регионалния исторически музей в Кърджали Мирослава Замова. Тя е човекът, отворил открития при археологически разкопки през 2009 г. на Перперикон бронзов енколпион - двустранно затварящ се кръст, в който са се съхранявали християнски реликви.
“Вълнението е голямо, усещаш го физически”, твърди Мирослава Замова. Спомня си, че още когато донесли енколпиона в реставраторското ателие на музея, нещо подсказало да бъде внимателна.
“Отворих го с очен скалпел, бях изключително внимателна и предпазлива”, разказва реставраторката. Допълва, че най-често в подобни случаи в мощохранителниците се намира единствено пръст. В случая обаче не било така. Енколпионът бил плътно затворен, а при разтварянето му Мирослава открила 3 парченца.
“Още като ги видях, бях сигурна, че материалът е дърво”, твърди реставраторката. Предположението се потвърдило по-късно от Археологическия институт при БАН, където била изпратена находката. Парченцата дърво обаче били прекалено малки, за да може да се даде по-ясна представа за вида и възрастта им. Година след отваряне на енколпиона съдържанието му е предадено на отец Боян Саръев. В момента трите парченца се съхраняват в църквата “Успение Богородично” в кърджалийския кв. “Гледка”.
“Има различни хипотези за подобни реликви. Мога да кажа само, че за мен вълнението беше голямо”, казва Замова. Тя признава, че и друг път е изпитвала подобни чувства - при откриване на златотъканите епископски одежди от XII в. в средновековния манастир “Св. Йоан Предтеча” в кв. “Веселчане” през 1998 г. Тогава Замова присъства на отварянето на средновековната гробница от археолога проф. Николай Овчаров.
“Когато се видя, че в гроба има запазен текстил, изтръпнах”, спомня си Замова. Рискът от разрушаване на находката при подобна ситуация е огромен. Одеждите веднага били поставени на подложки и откарани в реставраторската лаборатория в музея.
“Още на другия ден в Кърджали пристигна Иван Чокоев от музея във Велико Търново, който е специалист по археологически тъкани”, разказва Мирослава. Чак тогава се е почувствала сигурна за златотъканите епископски одежди. По-късно става ясно, че те са уникални и са най-старият текстил, запазен в Югоизточна Европа.
Средновековният текстил вече е реставриран от Иван Чокоев и в момента се съхранява в кърджалийския музей, но не е експониран, защото липсва подходящо оборудвана зала.
“При подобни находки винаги разчитам на колегите си специалисти. Човек не може да знае всичко. По-добре е да потърсиш помощ или да се консултираш, вместо да провалиш една находка”, признава Замова, която има зад гърба си 30 години опит.
“Не съм си помисляла, че ще бъда реставраторка”, казва тя. Учила е икономика. В музея попада случайно.
“Върнах се в Кърджали и трябваше да започна работа някъде. Така станах реставраторка и се оказа, че това е моето призвание”, твърди Мирослава, през чиито ръце са минали всички находки от Перперикон през последните 15 г.
Замова е учила занаята в реставраторските ателиета на почти всички български музеи. Казва, че е изключително благодарна на колегите си в страната, които винаги са отделяли внимание, помагали са и не са скрили нищо за професията от нея.
“Реставраторското ателие на кърджалийския музей не е преставало да работи дори в най-тежките години на прехода благодарение на това, че колегите ми изпращаха материали за работа”, казва Мирослава. Тя признава, че и до днес разчита на консултации и съвети.
“Перперикон е голяма школа. Находките са най-различни и най-разнообразни. Винаги се налага да търсиш информация за нещо ново”, разказва Мирослава.
“Всяка находка е уникална и е сама за себе си, няма повторяемост. Нужна е много предпазливост, защото задължение на реставратора е да опази предмета и да го приведе във възможно най-добрия вид за експониране”, обяснява тя. Не може да каже колко предмета са минали през ръцете , докато е била в реставраторското ателие, но досега никога не е имала фал с някоя находка.
“По-добре е да зададеш 10 въпроса и да обмисляш дълго как да направиш нещо, отколкото да се провалиш. Заради предпазливостта понякога между мен и
археолозите прехвърчат искри. Проф. Николай Овчаров е нетърпелив. Винаги иска находката да се обработи веднага. На професора археологията му е в кръвта и затова съм готова да му простя всички недостатъци”, казва Мирослава Замова. Според нея работата изисква много търпение и спокойствие. В определени случаи реставрацията отнема дълги часове труд.
“Възстановяването на керамични съдове е като редене на пъзел”, твърди реставраторката. Разликата е, че не знаеш какво трябва да се получи.
Мирослава Замова използва лепило, приготвено от нея. Твърди, че колкото е по-качествена керамиката, толкова по-лесно се работи, а в това отношение съдовете от римския период са ненадминати.
“За възстановяването на съд са нужни дъно и стена”, казва тя. Често възстановява керамика с археолога и настоящ директор на музея Даниела Коджаманова. “Тя има усет към керамиката, просто чувства съдовете”, казва Замова.
Въпреки дългия си стаж като реставратор не спира да се удивлява от изяществото на старите предмети.
“Много от вещите в днешния ни бит не са се променили от векове. Например ножиците, откривани при археологически разкопки, са едно към едно като днешните. Изключително фини са и различните украшения, използвани от древните”, посочва Замова.
Тя разказва, че покрай занаята си е попадала на комични ситуации. Наскоро се обадило момиче, което поръчало в интернет някаква лисичка за подарък. Предметът пристигнал, но се оказало, че е повреден. Момичето молело специалистката
да възстанови липсващото ухо на лисичката.
“Търсили са ме и за реставрация на стари оръжия, но винаги отказвам. Имам достатъчно работа в лабораторията на
