ЦСМП в Кърджалийска област е един от малкото центрове с напълно заети щатове, свободни места няма – 232 души работят в 7-те общини на региона, сред които 10 са в администрацията. От общо 54 лекарски позиция 16 са заети, останалите са фелдшери. Това заяви ръководителят на Центъра за спешна медицинска помощ в Кърджали д-р Атанас Митков, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона. „Проблемът в системата трябва да бъде решен надпартийно, с консенсус. Главната необходимост е сега да се изготви концепция, която да бъде одобрена от всички политически сили и от бранша, за да се знае, че който и да дойде после, тя ще работи“, коментира д-р Митков. Според него на първо място трябва да се реши въпросът със специализациите – с наредба бе дадена възможност на работещите в центровете за спешна медицинска помощ да специализират при облекчени условия, но след като една организация я атакува, ВАС я отмени като дискриминационна, обясни той. „Заплащането също е основен проблем, защото в момента се получава много голяма ножица между възнагражденията на общо-практикуващите лекари, работещите в спешната помощ и колегите в болницата. Често разликата е в пъти. При нас лекар със специалност взема 1 000 лева заплата, за разлика от останалите си колеги със същата квалификация – джипита и специалисти в доболничната помощ“, посочи д-р Митков.
Той заяви, че спряната специалност за медицински фелдшери в колежите се отразява негативно на работата на спешните медици. „Лошото е, че медицинските колежи вече не произвеждат фелдшери, а наличните остаряват. Голям проблем е, когато някой от тях се разболее трайно, тогава се чудим как да покрием графиците. Наистина няма желаещи да работят в тази система – агресията, финансовата страна, липсата на перспектива за развитие и израстване демотивират медиците“, коментира областният началник на спешните медици. Линейките са перфектно оборудвани, включително и със станалия известен дефибрилатор. От средата на януари т.г. фирма-производител е предоставила на спешните медици в Кърджали супер-модерен апарат „Корпулс 9“ за тестване в рамките на 6 месеца. За огромно съжаление, ще трябва да го върнем, защото нямаме пари да го закупим, казва д-р Митков. В реално време дистанционно се предават данни за състоянието на болния от мястото му на територията на областта до центъра за спешна помощ. В самия апарат има вграден дефибрилатор, външен пейсмейкър и принтер. В Румъния над 1 500 линейки са оборудвани с такива апарати, уточни д-р Митков. До момента това мобилно устройство е информирало филиалите на ЦСМП в Кърджалийско за 238 критични случая чрез мрежата на мобилните оператори. Сега фирмата-производител води преговори със здравното министерство за закупуването на такива апарати, тъй като една от водещите клаузи в стратегията за развитието на спешната помощ в периода 2014-2020 г. е именно теле-медицината, т.е. предаването на данни в реално време.
Реформата в спешната помощ в Кърджалийска област започна на 1 май 1995 г., тогава се купиха първите модерни линейки „Ситроен“ с оборудването, апаратурата за спешните приемни отделения и всичко беше дотам, после всичко се е правило на парче, акцентира д-р Митков. Той не спести упреци и към медиите заради очернения имидж на спешната помощ. „Ще бъда максимално откровен, всички медии носите огромна вина в очернянето на спешните медици. Главна тема ви е закъснялата линейка. Онзи ден почина леля ми и главният коментар беше за колко минути е пристигнала линейката“, коментира лекарят. Според него все повече зачестяват случаите на агресия срещу колегите му. „В Момчилград лекар отнесе бой с тояга от пиян ром, а беше отишъл да прегледа детето му и защото настоял то да бъде откарано в болницата, получи това. Неотдавна шофьор на линейка в Черноочене пострада по време на работа пак от агресивни близки на пациенти. Освен сигурността на екипите, много важно е да се промени нормативната уредба, за да се дефинират задълженията на спешните медици и понятието „спешен пациент“. И в момента има действащи правила, но ние изпълняваме абсолютно всичко, което няма кой друг да го направи“, разказа той. Към спешните медици се обръщат всички здравно неосигурени, онези, които по някаква причина не са потърсили личния си лекар. „Ние изпълняваме абсолютно несвойствени дейности – транспортно-алкохолни проби, грижим се за пияните в спешното приемно отделение, тъй като отдавна няма отрезвител. В Кърджали има един млад човек хроничен алкохолик, няма ден да не се занимаваме с него, често след сигнал до прокуратурата го въдворяват в психоболницата за принудително лечение, но след месец той пак се търкаля по улиците. Това гълта отделно големи ресурси – медицински и финансови“, посочи още д-р Митков. Високата температура, болките в корема, световъртеж, задържане на урина, затруднено дишане на астматик, множествена склероза и запек, главоболие, това са все случаи от последното денонощие, но не са от спешен характер, но хората търсят бърза помощ и линейките хвърчат денонощно. „Викат ни за тревожни разстройства, за болезнен месечен цикъл при жените, за стомашно разстройство. Над 60% от повикванията не касаят спешни случаи, може би и у нас трябва да се въведе глоба за това, че разкарваш линейка без основание“, заяви лекарят.
Д-р Атанас Митков акцентира на условията на труд на колегите си - те работят буквално на улицата или при екстремни условия, свалят болни от високите етажи на блоковете, където по традиция асансьорите не работят и стълбищата са тъмни, бродят по селските или ромските махали, преодоляват лоши и черни пътища. „В Родопите има села, които са почти непристъпни дори при сухо време. Имаме един дядо Юмер на 80 г. от напълно обезлюденото кирковско село Костериново, до него се стига само с уазка. Минка от Кьосево не си купува лекарствата, но е абонирана за нас и линейки пътуват до нея, за да й свалят кръвното с инжекция почти през ден. Но подобни „абонати“ имаме твърде много“, разказа той. Центърът за спешна помощ в Кърджали разполага с високо-проходим автомобил „Щаер“, получен като дарение от Червения кръст, поддържат го заради тежките планински терени и особено за преспите през зимата. „Миналата зима в село Бяла поляна имахме болна със сърдечен пристъп, снегът беше над метър и добре, че имахме това грозно на вид возило без всякакви удобства в него, но транспортирахме жената до болницата в Кърджали. Всички филиали на центъра имат уазки за подобни случаи. Колегата Филип Хаджиев от Ардино е вървял километри пеш през снеговете, за да стигне до болен със силно кръвотечение от носа – линейката закъсала, той взел чантата и апаратурата, и се добрал до селото. Но такива случаи са ежедневие“, разказа д-р Митков.
Само за последното денонощие линейки са били извикани на близо 50 домашни адреси. В регионалните филиали на центъра обаче се извършват и амбулаторни прегледи – над 80 души са били прегледани през последните 24 часа. Филиалите на ЦСМП в областта са общо 10 – по един във всяка от 7-те общини и два изнесени в кирковските села Бенковски и Фотиново. В Крумовград вчера спешните медици са се справили с мъж, ухапан от змия.
