Отец Петър Гарена: Хората идват на църква, за да се покажат като българи

"Когато става въпрос в Кърджали какъв празник е и защо хората идват в църквата, въпросът увисва във въздуха, защото независимо какъв празник е хората не идват толкова за него, колкото да покажат себе си като българи, като християни. Тук и да няма празник, винаги има посещаемост. Защото това е останало единственото место, в което ние сме ние". Това разказва отец Петър Гарена, който тъкмо е приключил неделната служба в храма "Св. Георги Победоносец" в Кърджали.

Светското му име Камен Манолов Гаренов. Роден е на 22 ноември 1956 г. в село Хамбар дере до Кръстова гора, което отдавна е резерват за мечки – след снимките на "Време разделно" изгорили къщите и камък върху камък не останал. Сега доктор на историческите науки и щатен преподавател по история в Пловдивския университет, отчето признава, че навремето много трудно научил литературния български език. Обкръжението му говорело на особен жаргон с примеси от турцизми и диалекти, а и в училище по български бил двойкаджия. Камен е учил една година в Художествената академия, но е бил отстранен заради криворазбран от властите национализъм. Участвал в много изложби, откупките му носели доста добри пари, но и скандали с управляващите. Стигнало се и до конфискация на негова картина, изобразяваща дете с топка-географски глобус, оградена с бодлива тел – посланията се оказали опасни. Цялата негова лична история е интересна също толкова, колкото и това, което мисли.

"В нашия град постоянно някой идва, пита, чопли, рови. Въпреки, че времето е показало, че ние издържаме на политическо напрежение, на икономическо, на етническо и на какво ли не, на мен ми е дошло до гуша и се питам докога ли ще издържат и едните, и другите. Обикновено идват братя българи, после братя турци и после си отиват и ние оставаме сами на себе си", казва отец Петър.

"Храмът, или християнската община в Кърджали в движение се учим как да работим в условията на възрожденство. Църквата отново трябва да започне същата си дейност, особено в тези райони. И ние отдавна вече не разчитаме, както е било и тогава, на политици или на сянката падишаха, въпреки, че той носи българско име. Искам да кажа, че това е един район твърде далеч от големите катедрали, жълтите павета и от умните политици. И да пратят някого, той хабер си няма. Това поражда понякога и излишни напрежения, защото тези които идват тук трябва да за по-добре запознати за какъв народ става дума. В никакъв случай не става дума за турци, не става дума за българи – нито за християни, нито за мюсюлмани. Който иска да види мюсюлмани, който иска да види лицемерно християнство, може за 40 минути да стигне до Комотини и ще ги види. Едната улица са т. нар. мюсюлмани /може би наистина са такива, на другата са само гърци. Слава Богу това в нашия град го няма. Това е защото сме влезнали в час, казано по младежки. И понеже аз съм по-в час, когато дойде новият мюфтия, аз го намерих и го посрещнах и му казах "Слушай какво, аз те посрещам, защото кметът го няма, но искам да ти кажа, че не отиваш в чужбина, но не си и в България. Ти си в Кърджали. Не си и в Турция. Хората тук са изработили един модел на поведение, знаят мярката докъде може, докъде не може, било в етнически, било в религиозен план", разказва отецът.

"Когато стане дума за вярата, всеки си намира пътя къде е. Каквото и времето е за едните, такова е и другото. Аз съм се сраснал с обстановката тук и няма да ви излъжа, ако ви кажа, е през деня, които идват в църквата една трета са турци, пък и две трети от приятелите ми са турци и то поради статистически данни. Моят страх е от това, че идват, говорят се едни неща, след това пред телевизорите слушаме глупости - вчера ги видяхме двама велможи да си пият кафето… и това е. Пък на нас ни хвърлят шикалки да си играем.

--------------------------

Отец Петър е автор е на редица научни статии и на книгите "Молитва за обич", "Предизвикателствата пред православния свещеник", "Българският кръст в Таврия". Отец Петър Гарена е първият православен свещеник, изнасял проповеди в Таврия и не само там. Негови са и книгите "Етнически и религиозни взаимодействия в Одринска Тракия и Източните Родопи", "За проповедта", "Проповеди. Свитък 1", "Пастирско служение и Богослужебно песнопение" и др. Свещеникът е изпълнявал мисии в Бесарабия – подготвял е откриването на българска митрополия, която да противостои на евентуалното присъединяване на Молдова към Румъния и съответно на руския диоктет към Черноморската патриаршия. Но армията на генерал Лебед овладяла политическата ситуация, поповете се оказали излишни, а митрополията не се състояла. Гарена дълго страдал за провалената си мисия, а после излял болката си в "Българският кръст в Таврия". Публикувал е над 600 разказа в различни списания и вестници, но под псевдоним, в периода, когато е работил като художник в ГУСВ. Занесъл ръкописа на псевдо-криминалето си "Пътят на следователя" във Военното издателство и там го посекли с тежък отказ. В рецензията го разнищили – не можело в тогавашната соц-държава да има понятия като "турчин" и "циганин" – в началото на 80-те г. на миналия век, когато се подготвял т.нар. "възродителен процес". През 1992 г. е бил изпратен във Велико Търново като дякон при митрополит Григорий, но той отказал. Последвала заповед от Светия Синод да замине за Крумовград. Назиданието включвало разрешение да се движи само в чертите на малкото градче в Източните Родопи. Там 160 имами с подписка настояли Гарена да бъде махнат от района – влудявал всички с ерудиция и непримиримост. А когато на Петровден през 2009 г. в храма "Св.Георги Победоносец" в Кърджали тръгна гражданската подписка за касиране на парламентарните избори, той беше начело на негодуващите българи. Поводът – кандидатът на левицата Стефан Данаилов спечели 18 000 гласа, но не стана депутат от Кърджали. В изборната нощ тогава мощен камбанен звън огласи града – свещеникът отпуши бутилката. "Но камбаната се чува и от християните, и от мюсюлманите, това е баланс", аргументира се отец Петър.

Източник: http://pressadaily.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини