Инициаторът Иван Бунков

Днес от 11,00 часа  ще се състои пресконференция на Национално движение „Памет за 1913” на тема „ Гражданско движение  иска истината за 1913-та година да влезе в учебниците”

 Новоучреденото Национално движение „Памет за 1913” иска от името на всички синове и дъщери на изстрадалите тракийски родове истината и достойното място за злокобната 1913 година в историята на държавата ни.

По време на пресконференцията ще говорят историци, ще говорят писатели, ще говорят потомци, наследници на набитите на кол, заклани като ярета, изгорени живи деца, жени, мъже, старци в Източна и Западна Тракия. Над 18 000 са изтезаваните и убити по възможно най-жестокия начин българи. „Това, което е станало от юли до октомври“, пише акад. Любомир Милетич, „надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане“. 30 процента от населението в Тракия е избито, паролата е – физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин.

На пресконференцията ще бъде подкрепено и писмото на 33-мата български интелектуалци по повод извършените кланета при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ и 100-годишнината от геноцида над тракийските българи /1913 г./. В него те настояват Парламентът на Република България да приеме специалнадекларация в памет на десетките хиляди българи, избити преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. възродителен процес!

 За драмата, за погрома на тракийските българи съвременниците ни не знаят почти нищо. Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г.

„Сто години след кървавите събития ще заявим, че нас ни има, и че никой няма право да обрече страданието на забрава“, казва инициаторът на Националното движение „Памет за 1913” Иван Бунков, гл. редактор на вестник „Нов живот”. 

И добавя: „Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг към пръстта, където са закопани костите на дедите ни. Духът им не почива в покой, щото съдбата им тъне в забвение. „Памет за 1913” не иска мъст, нито власт, нито разединение. Иска просто истината за 1913 –та. Такава, каквато изглежда днес с възможните различни гледни точки. И тази истина да влезе и в учебниците, и в медиите, и в обществото. И в паметта на нацията.“