Наближават избори, ще зачести заиграването на националистическата струна. Всяка партия ще се опитва да подсили националистическата си окраска. Така че декларацията на Атака с претенциите за територии към Сърбия и Македония е обяснима. Не можем обаче да предявим претенции, базирани на Ньойския мирен договор.
Колкото и да ми е неудобно, трябва да обвиня в некомпетентност юристите на Атака, но сегашните граници на България, на Балканите, а и на цяла Европа са определени не от Ньойския, а от Парижкия мирен договор, сключен през1947 г. Той определя границите на България с тогавашна Югославия. Въпреки че България участва в последната фаза на Втората световна война на страната на съюзниците, на антифашистката коалиция, това не є се признава и тя има статута на страна, съюзник на хитлеристка Германия. Все пак Парижкият мирен договор се смята за голям успех, тъй като отхвърляме териториалните претенции на Гърция да вземе целите Родопи като зона на сигурност и българо-гръцката граница да мине някъде над Пловдив и Асеновград, по последните възвишения на Родопите. Отхвърлени са и претенциите на Сърбия, която иска да вземе Пиринска Македония. Успяваме да задържим Южна Добруджа.
Грешката на Атака е обяснима, тъй като досега те се занимаваха главно с турци и цигани, очевидно македонският проблем не им е толкова познат. Затова са направили тая невероятна грешка - да говорят за Ньойски договор, при положение че границите на Балканите, както и на цяла Европа се определят от Парижкия мирен договор.
Вероятно тепърва у нас ще се заиграва на тази тънка струна национализма. У нас много ксенофобски, фашистки, нацистки партии си слагат етикет “националистически”, защото знаят, че за българския народ национализъм е равно на патриотизъм.
Така е впрочем по много тълковни речници в света, като по този начин се дискредитира думата “национализъм”, като є приписват явления като ксенофобия, нацизъм, расизъм. А те не са присъщи на искрения, чист, конструктивен и умерен национализъм. А какво значи национализъм - нациите, живеещи на територията на страната. В този смисъл българската нация е съставена от етнически българи, турци, цигани, гърци, арменци, руснаци напоследък много. Всички те са подлагани на изпит за това колко са лоялни към нацията в миналото, по време на петте войни за национално обединение, които водим от 1885 до 1945 г. Представители на всички тези общности са били в окопите, умирали са заедно с българите в името на родината.Тези хора са издържали най-тежкия изпит.
Много хора у нас се крият зад думата “националист”. Затова доста националистически партии се нароиха у нас. Ето преди дни се пръкна дори партия ПОМАК, на един човек, когото смятам за отявлен фашист, дори нацист. Твърденията на г-н Ефрем Моллов са абсурдни - първо, че помаците били прабългари - чудовищна глупост, после - че помаците не са българи.
Днес точно един вестник ме призовава да дам имена на племена, които могат да бъдат използвани за имена на партии - ще обявя моя списък чрез “Марица”.
От тракийския период свободни са имената за партии одриси, беси, от прабългарския период са свободни имената на оногундури, кутригури и утигури
От славянските имена са свободни смоляни, партия тимочани - чудесно звучи, нали, драговичи. От етнографските групи са свободни имената за партия Шоп -
тя може да спечели в София, където шопите са доста. Врачанско е за торлаците, в моята Странджа са свободни имената тронки, загорци и рупци. Гагаузи също е свободно, една такава партия у нас може да се опре на държавата Гагаузия, автономна република в Молдова. Нейният президент ми е приятел, Михаил Формузал - дадох му българско гражданство. Не се шегувам - цялото му семейство и целият Министерски съвет са български граждани. Ако този списък с имена се запълни, ще го допълня с още имена за партии.
Според едно изследване периметърът на национализма в Европа е между 18 и 28 процента, като при нас е някъде по средата. Само че хората не гласуват за наличните на терена националистически партии, тъй като почти всички са крайни, като изключим една - тая в Бургас. Българите са умерен, конструктивен народ, по-необразованият се плаши интуитивно от крайни партии, докато по-образованите знаят, че
това са партии националисти менте.
Българите търсят истинска, умерена, конструктивна партия, за която национализъм е равно на патриотизъм. За такава партия българите биха гласували - това показа това вътрешно проучване. Няма кой да я създаде. При народ като нас с авторитарна нагласа трябва силен, образован, популярен водач, за да създаде такава партия. Е, такова нещо за шестте месеца до евроизборите няма как да стане у нас, само Путин в Русия може да го направи.
Обявете конкурс за лидер - умерен, конструктивен националист, традиционалист, вече познато име. Готов съм да му предложа име на партия - запазил съм нарочно в резерв - Багатур. Багатурите са средновековните български рицари, които според техния кодекс се бият за родината, за държавата до края на живота си, дори да живеят до 90. Багатур е бил книжовникът Климент Охридски. Дали обаче ще се намери достоен модерен багатур, който да се бори за държавата?
Не смятам, че става въпрос за задкулисно дърпане на конци за разцепване на националистите. Просто жадни за слава, партийни постове и субсидии хора се обявяват за националисти. Дори да не влезеш в парламента, със спечелен 1 процент си осигуряваш 1 заплата плюс 100 000 лева.
Впрочем доста хора, обявяващи се за националисти, не са такива. Един от тях например, който се изявява като националист в момента, преди време пишеше статии и ругаеше мръсните националисти, включително и мен, като казваше, че са намерили последното убежище на комунизма - национализма. Това е глупост - комунизмът е интернационален, той признава класите, не народите и расите.
От това, което се вижда от социологическите проучвания, ако са верни, шансове да влязат в следващ парламент имат Атака и НФСБ. Сегашната ситуация обаче едва ли може да се повтори, т.е. националистите да играят такава силна роля, каквато в момента е отредена на Атака. Вероятно ще влязат повече партии, може да се стигне до голяма коалиция. След като го правят германци, италианци, гърци, защо ние да не можем?!
Бойко и Станишев не можели да се гледат ами трябва да могат - в името на България. Знаете ли как Берлускони наричаше сегашния си политически партньор, преди да направят правителство? Фрочо - най-долната степен за гей. И се прегърнаха в името на италианския народ. Докато нашите националисти почти се сбиха в едно тв студио за това чия идея са патрулите за опазване на реда.
Ами питайте родните националисти, биха ли отишли по договор с българската полиция да пазят реда на турската граница, в снега, студа, калта. На жълтите павета е лесно да се пъчиш, да видим дали могат на границата - това са истински усилия, в името на родината, за гражданите.
Да спират бежанците още там, а не да ги гонят по “Пиротска” и “Мария-Луиза” - там и аз мога, слагам лента с трикольор, двама сътрудници от музея и ето ме патрул. На границата обаче не бих отишъл. Кои от нашите националисти биха отишли? Питайте ги, може някои да тръгнат. Част от тях са бутафорни - главно новопоявяващите се. Но не всички.
