БСП е първа политическа сила, а ГЕРБ се смъква на второто място, ако днес се провеждаха избори. Това става ясно от социологическо проучване на Алфа Рисърч" за обществените нагласи в навечерието на 100-те дни на кабинета „Орешарски".
При избори днес политическата конфигурация би била лек електорален превес за БСП от 18.4%, следвани от ГЕРБ с 15.6%, чиито симпатизанти, обратно на левицата, са по-демобилизирани.
Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат- ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват от агенцията.
Реформаторският блок привлича подкрепата на 7.6%от общия брой избиратели. Основно предизвикателство пред него остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето.
ДПС поддържа традиционните си позиции - 5.8% от пълнолетните жители на страната. Техните симпатизанти се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета „Орешарски".
В нишата на националистическия вот Атака губи подкрепа (спадайки до 1.5%), която се отлива към НФСБ (3.1%).
В контекста на задълбочаващото се обществено недоверие към основните политически партии, делът на привържениците за бърза оставка на правителството и нови избори се запазва в рамките на 40%.
38% подкрепят провеждането на парламентарни избори заедно с европейските през май следващата година. Твърди привърженици на кабинета са 19% от избирателите, които смятат, че най-добрият вариант е правителството да изкара пълен четири годишен управленски мандат. Времевият хоризонт на настоящия кабинет обаче е един от въпросите, който разделя симпатизантите на БСП и ДПС. Докато 40% от левите симпатизанти смятат, че най-добре е да се проведат предсрочни избори през май следващата година, 59% от избирателите на ДПС са твърди в настояването си за пълен мандат.
Проведеното в периода 19-27 август проучване сред сред 1028 граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете показва, че подкрепата за правителството и премиера остава насъщото равнище, от което стартира, респективно - 23% и 29%.
Драматично обаче - почти двойно - нарастват отрицателните оценки за дейността им. Ако в началото на юни близо половината от пълнолетните българи нямаха определено мнение за тяхната работа, а критичните оценки бяха около една четвърт, то в края на август хората с негативно отношение къмкабинета се увеличават от 28% на 47%, а тези към министър-председателя - от 25% на 44%.
Неутралитет запазват само една четвърт от анкетираните.
Няма съществена статистическа разлика в ръста на отрицателните оценки сред жителите на отделните типове населени места, възрастови и образователни групи. Така напр. през последните три месеца критични оценки в София се увеличават от 39% на 57%, в областните градове - от 32% на 49%, в малките градове - от 23 на 42%, а в селата - от 18% на 40%.
Навсякъде негативното отношение доминира над положителното. Единствено симпатизантите на БСП и ДПС запазват консолидирана подкрепа за правителството. 60% от симпатизантите на Атака, почти толкова колкото на ГЕРБ, Реформаторския блок и привържениците на други партии, са недоволни от дейността на кабинета и премиера.
Равносметката на първите 100 дни управление показва, че кабинетът „Орешарски" стартира със и продължава да се ползва с ниска обществена подкрепа. Макар и броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% - гневни на управляващите.
Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите. Самите протести консолидират подкрепата за правителството, но тя остава затворена в две електорални групи. Именно стеснената социална база на управлението осигурява много малък резерв за действие и свобода за маневри при решаването на неизбежно възникващите проблеми и осъществяването на дългосрочни политики.
Отговорите на въпроса за обществените нагласи към протестите и контрапротестите очертава следната картина:51% от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството, 33% - подкрепят контрапротестите в полза на правителството, 16% - не подкрепят нито едните, нито другите.
Близки са и резултатите за морално-политическата оценка на протеста срещу правителството. За 47% този протест е справедлив, за 23% - не е справедлив. Според 18% е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити.
Тезата за разделението между София и провинцияможе и да има определена медийно-пропагандна видимост, но няма социологическа валидност. Често цитираната фраза „София не е България" създава впечатлението, че подкрепата за протестите и контрапротестите минава именно по тази разделителна линия. Което определено не е вярно. Подкрепата за оставката на правителството сред жителите на София и големите градове е с 10-12% по-висока, отколкото сред тези в малките градове и селата, но без да е налице статистическа зависимост, а още по-малко - обръщане на нагласите. Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси - образование, възраст и най-вече - политически пристрастия. Единствено в най-високите възрастови, в най-ниските образователни групи и сред симпатизантите на БСП и ДПС (голяма част от които са от тези групи) доминира подкрепа за контрапротестите, подчертават от агенцията, подчертават от агенцията.
70% подкрепят тезата, че в България започва да се създава силно и будно гражданско общество.
В края на август две дами оглавяват класацията на публичните фигури с най-висок рейтинг: еврокомисарят Кристалина Георгиева (47% положителни срещу 15% отрицателни) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (43% положителни срещу 22% отрицателни). Българският еврокомисар обичайно се ползва с доверие заради европейската си легитимност, а и по силата на правилото „колкото по-далеч, толкова по-одобряван". Оценката за Й.Фандъкова, която е почти идентична сред столичани и жителите на страната, отразява както отношението към цялостната й дейност, така и към реакциите й в един период на засилено политическо противопоставяне.
Другите две личности с положителен рейтинг са президентът Росен Плевнелиев и омбудсманът Константин Пенчев, които имаха активна позиция по гражданските протести през последните месеци. Държавният глава бележи известен спад в личния си рейтинг (от 44% на 37%), но доверието в него продължава да доминира над недоверието (25%). Той остава единствен от политиците в най-висшия ешелон, който генерира повече одобрение, отколкото неодобрение. Значителен е превесът на положителните оценки (36%) над отрицателните (13%) и при омбудсмана Константин Пенчев, което му дава висока обществена легитимност да посредничи при поставянето и реализацията на гражданските искания.
При всички останали ключови личности от политическия елит недоверието доминира над доверието. По-дистанцираната позиция на Георги Първанов от горещите политически битки и скандалните назначения, му осигурява 33% обществено доверие, срещу 41% недоверие. Следва го Бойко Борисов с доверие от 26%, срещу 49% недоверие. Сергей Станишев остава с 23% доверие срещу 56% недоверие. Отрицателно продължава да е отношението към лидерите и на другите две парламентарни партии. Лютви Местан има одобрението на 12% и неодобрението на 67% от избирателите в страната. Оценките за лидера на Атака Волен Сидеров са още по-негативни - 4% положителни срещу 85% отрицателни.
