16 °C

Вилдан Байрямова: G-n Ore6arski, naukata e slance!

Вилдан Байрамова

Pozdravqvam vi s Warwi narode wazrodeni! Лайкнахте ли ме, г-н бъдещ премиер? И ние ще ви харесаме, когато поставите образованието и науката като приоритет в политиката на кабинета, който видно е, ще оглавите.

Правителствата идват и си отиват - кога безметежно, кога не съвсем. Плодовете на духа, родени в слово, картина, камък и музика остават живи, колкото и бурната управленска слепота да ги брули. И въпреки нея обикалят света, но заради нея творците и учените виреят в чужбина. Останалите у нас са на свободно гладуване, притиснати от мизерните доходи, нулевата подкрепа и пренебрежението на властите.

Неизбежната празнична еуфория винаги заглушава горчивите истини за нещата и може би с тази цел България е рекордьор по празници и почивни дни. Календарното всенародно разпускане е държавна политика точно толкова, колкото и безхаберието й спрямо просветата, културата и изкуствата. В националната стратегия за развитие на научните изследвания за периода 2008-2018 г. на фона на добрите пожелания са отбелязани доста смущаващи изводи по отношение на финансовата подкрепа за научно-изследователска дейност. Анализ на структурата на разходите в този сектор сочи, че България заделят 0,5% от своя БВП при средно за ЕС 1,84%. Около 0,1% е частното финансиране, което е 10 пъти по-малко от средното за ЕС /1% през 2005 г./. През 2008 г. бюджетът на фонд "Научни изследвания" е бил 60 млн.лева, а на националния иновационен фонд – 15 млн.лева.

При обсъжданията на проектобюджета за 2013 г. през октомври м.г. депутатът от Коалиция за България Пламен Орешарски заяви, че още от края на 2009 г. и през последвалите 3 г. най-съществено намаление от всички разходи имат точно секторите висше образование и научни изследвания, сравнени с тези от 2008 г. "Ако се взрем в данните, прави впечатление не толкова намалението на субсидията за БАН – около 60 млн. лева, още по-очевидно е намаляването на средствата за фонда за научни изследвания. Там от 90 млн. лева те се сведоха до пренебрежимо малка сума. И това е показателно, че тези сектори не само не са приоритетни за правителството /на Бойко Борисов - б. а./ , а напротив, служат за постигане на фискална консолидация чрез орязване на точно тези разходи", каза миналия октомври Пламен Орешарски. Затова доживяхме и уличния гняв на иначе сдържаните и бягащи от камерите млади и по-стари учени, определени от категоричния Симеон Дянков като "феодални старци".

Взрете се, г-н Орешарски, обаче не само в парите за "феодалните старци", но и в средното образование, където проблемът е тежък и многопластов. В средното училище и маймуна да се запише, ще преминава от клас в клас. Защото всяка "маймуна" оправдава делегирания бюджет. Как децата, обучавани по странно написани учебници с невнятно и огромно по обем съдържание, се явяват на малки и големи матури, решават тестове, пишат аргументативни текстове, си остава тайнство на възрастта им. А може би е въпрос на изобретателност или просто на зубрене.

Като казах учебници, се питам за авторите им – те или са бездетни /Боже, прости ми!/, или са родители на вундеркинди, или много държат да покажат мащабите на собствената си информираност. Питам се колко от най-добрите ни и утвърдени учители биват включвани в екипите при сътворяването или оценката на учебниците. Затова и ефектът е обратен – колкото по-натоварени са програмите и неразбираеми са учебниците, толкова повече мотивацията за учене се срива. Пък и 25 часа да стане денонощието, то няма да е достатъчно и за най-мотивираните деца. Какво пречи днес да отделиш 2 часа и да си научиш по математика, например, така настоява всеки преподавател по отделните предмети. А по родителските срещи се стъписваме от наставления как да преподаваме на децата си у дома и как да контролираме безполезното им висене пред компютрите.

Като казах компютри, се сещам, че вместо с раница с 10 кила учебници и тетрадки /защото трябва всичко да е налично в часа/, учениците биха могли да ходят с таблети, например, осигурени от държавата, а не само който е случил на татко да се фука из школския двор… Само че в бюджета за 2009 г. средствата за образованието са били 4,2% от БВП, а при управлението на ГЕРБ са свити до 3,5%. Таблети ли, я бързо на картофите!

Размечтах се, но ми се иска новият министър на образованието да надникне в някое селско училище в етнически смесен район. И тогава да си говорим за българска просвета, за равен достъп, за конкурентоспособност и за бъдещето на България. Ако не обясняваме на турски език материала, децата няма как да го разберат, казват учители и директори в Кърджалийско. Не е за вярване, но този абсурд е факт от години! Не широко затворени очи, драги ми политици, а спешна програма за засилено изучаване на българския език трябва тук. И тя да обхване не само децата от турския етнос, но и тези от ромския, доколкото изобщо ги виждаме в час, а вероятно и родителите поради ред съображения. Иначе само делегираните бюджети ще произвеждаме аутсайдери. Така ли е, защитници на задължителното изучаване на майчиния език в училище? Езикът е идентичност, факт. Да си билингва е привилегия, която обаче трябва да се използва качествено и с подкрепата на държавата.

В разрез с празничната еуфория да си припомним ли как Борисов и Дянков рязаха с голямата ножица бюджетите за култура и образование? В това 4-кратно свещенодействие липсваше онази тържественост на ленторязането на метро, ремонтирани пътни отсечки или нови магистрали. "Толкова пари има, стягайте се", отсичаше Борисов, а фалцетът на Дянков слагаше точката. Преди да катастрофира в кризата, Гърция разполагаше с 1,5 млрд. евро само за култура, при население над 10 милиона души. Свръхамбициозната 2-милионна Македония избиваше комплексите си с 80 млн. също за култура. Безспорно, в Бойко-Борисовата България културата беше повод да се хванеш за кобура или по-точно за СРС-то, тъй като МВР гълташе 100 млн. лева, купуваше се нова бойна техника, стотици милиони се изляха в оръжейни корпорации, а от София до Пловдив премиерът летеше с правителствения самолет или с "Кугър", та да не се помайва из асфалта. И когато вече не е премиер, а Цветанов – вице, за охраната им хвърчат грешни пари. Средствата за образованието също отпращат страната ни някъде в Африка и Азия. "Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме", чух го с ушите си миналата година и си обяснявам някои цифри.

Компромисите в образованието и културата са престъпление спрямо поколенията, и загубеното не може да се навакса. Нали същите полуграмотни копи-пейстъри, които бълва средното училище, утре ще поискат държавата в свои ръце. Същата тази държава, която даде на света буквите и си отвоюва кирилица на еврото, и която зове "Напред, науката е слънце!", трябва да си повярва и да рестартира духа си. Иначе новият застрахователен агент тук или гастарбайтер навън – бивш актьор, уволнен от театъра, ще спре да води децата си в залата, няма да купува скъпите книги и ще захлопне очите им и душата си. Учителката ще получава все по-малко цветя по празници от децата, които може би случайно са чували за 10-те Божи заповеди, но за 10-те на Хемингуей никога, които могат да изброят имената на героите от вампирските филми или тези на фолкдивите, но не знаят кой е Константин Преславски, Валери Петров или Георги Господинов.

А точно на 24 май в Лайден, Холандия, родния град на Рембранд, е открита стена с изписано на нея българско стихотворение. Творбата на Данила Стоянова е една от общо 101 на различни езици и първата на български, изписани на поетичните стени там. Не е беда, че българските деца не знаят нищо за трагичната участ на поетесата и не са я чели. Тъжното е, че откраднаха душите ни и смачкаха сетивата ни. Ако грозните и олющени фасади по градовете у нас се превърнат в страници и картини, няма как да не вдигнем глави. /БГНЕС

Източник: kardjali.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 06.05.2021

Последни новини