30 °C

Учени ще инжектират очите ни с нощно зрение

Нова технология един ден ще ни позволи да виждаме в тъмното. Тя работи при мишките, няма причина да не е ефективна и при други бозайници. Единственият недостатък: как ви кара да се чувствате идеята за игли в очните ябълки?

Изследователи от Университета за наука и технологии в Китай произвели частици, които залепват към светлочувствителните клетки в ретината и им помагат да реагират на близки до инфречервените дължини на вълните.

Задната част на очите ни, където е разположена и ретината, функционира като телевизионен екран наобратно. С попадането на пълния светлинен спектър върху клетките, някои дължини на вълните задействат химични реакции, които ние възприемаме като цветове или наситеност.

Пръчковидни клетки казват на мозъка ни колко ярък е даден обект. Те реагират силно на вълни с дължина около 500 нанометра, никаква реакция, обаче, не се наблюдава при вълни с дължина над 640 нанометра – т.е червената част на спектъра.

Очите ни разполагат и с 3 вида конусовидни фоторецепторни клетки - всички те чувствителни към определена част от спектъра. Заедно клетките осигуряват на мозъка ни нужните детайли за разграничаване на цветовете.

Но тези конуси също не успяват да засекат светлина с дължина по-голяма от 700 нанометра, което означава, че всичко под червената част на спектъра е невидимо за тях.

Всичко, което на нас ни изглежда като тъмнина, често попада в нискоенергийните и с ниска дължина на вълните части от спектъра. Редица животни, като змии и жаби, са открили начини за засичане на тези дължини, за да виждат по-добре плячката си през нощта.

За съжаление това не важи за бозайниците. Ние хората все пак сме късметлии. Мишките, например, разполагат само с два вида конусовидни клетки, които засичат дълъжини малко по-ниски от тези, които хората са способни да засекат.

Дали химията не би могла да ни помогне да видим близката инфрачервена част от спектъра?

Очилата за нощно виждане улавят тези лъчения и ги трансформират във вълни, които бихме могли да видим, но носенето на подобни технологии е неприятно, освен това те не могат да се използват на дневна светлина.

Наночастиците, разработени от учените, функционират като миниатюрни устройства за нощно виждане, с тази разлика че се прикрепят директно върху светлочувствителните клетки.

Наречени ретинални фоторецепторно свързващи наночастици те представляват протеини, проектирани да залепват към пръчковидните и конусовидни рецептори и да превръщат дългите вълни в по-къси.

Резултатът е наноустройство, което функционира като миниатюрна антена, поглъщаща близка инфрачервена радиация, която бива превърната в цветове ,активиращи пръчиците и конусите, осветявайки света в зелени отенъци.

При мишките този процес работи идеално.

Мишките успели да разграничат прости форми, като триъгълници и кръгове, осветени от светодиоди в различни условия. По-важното е, че зрението им се запазило непокътнато в условия на нормална дневна светлина.

Не били наблюдавани и странични ефекти.

Източник: sciencealert.com




Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Kardjali.bgvesti.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 19.06.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини