Прелитането от дърво на дърво е твърде енетгоемко начинание, установиха учени, които изучиха детайлно този начин на придвижване на кагуаните. Galeopterus variegates, летящите лемури използват при летежа 1,5 пъти повече енергия, отколкото ако изминат същото разстояние „пеша”. Защо им е тогава на тези животинки необичайната окосмена ципа от главата до опашката, питат се биолозите.

Кагуаните, наричани още летящи лемури, са с размерите на домашна котка. Обитават тропичните гори на Югоизточна Азия. Водят дървесен начин на живот и могат да извършват планиращ полет благодарение на окосмената кожена ципа, която като летящо крило се опъва от шията през предните и задните крайници до опашката. По този начин G. variegates могат да прелетят до 150 метра, макар средно разстоянието, което изминават по въздух да е 30м. Така летящите лемури пътешестват от дърво на дърво, скачайки от клоните за следващия планиращ полет.

За да установят колко енергия им коства този начин на придвижване, учените поставили специални ранички с прибори на гърбовете на четири лемура. Датчиците отчитали направените движения и многи друга показатели. След като анализирали събраната информация, биолозите установили, че методът „скачай и лети” е 1,5 пъти по-енергоемък за лемурите, отколкото ако същото разстояние се измине пеша.

Изводът на специалистите е, че толкова неизгоден избор кагуаните са направили само с цел оцеляване. Очевидно няма по-бърз начин да се озовеш на съседното дърво или още по-далече, недосегаем за хищниците. Екипът е публикувал работата си в сп. Journal of Experimental Biology, накратко за нея пише ScienceNOW.

Мира Захариева