Екатерина Михайлова Георгиева е завършила английска филология в СУ „Кл. Охридски“.
Била е стипендиант на Британския съвет. Специализирала е културознание и междукултурно общуване към Шотландски университет Страйдклайд в Глазгоу. Госпожа Георгиева е консултант по образованието в САЩ. Може да търсите съвет и информация на E-mail : Fulbright.kj@gmail.com, адрес на Българо-американска комисия за образователен обмен.
Учител е по английски език в СОУ с природоматематическа насоченост „Отец Паисий“, Кърджали.
Г-жо Михайлова, колко трудов стаж имаш като учител?
Когато ме питат учениците, казвам, че са двайсет години, а те са почти трийсет. Но не смея да кажа трийсет, защото за тях това е праисторическа дата.
Когато те питат учениците, пък ти им отговаряш, чуваш ли тяхното мнение?
Няма начин да не го чувам. Защото аз за тях съм единица, а те са много, със свои мнения, най-разнопосочни. Винаги успявам да намеря зрънце положително и съзидателно.
Учител си и сигурно в дългогодишния си стаж знаеш цената на учителския труд. Днес въпросът е как да докажем качеството на нашия труд ?
За съжаление или не , качеството на нашия труд се вижда впоследствие. Директно много рядко може да се прецени. Но в течение на времето, с по-нататъшната реализация на учениците винаги е видно. Аз като учител по език, особено в наше време, когато се търсят чужди езици наред с други основни технически или икономически специалности, виждам колко е важно владеенето на аглийски, немски или друг език.
В последните години съм избрала да работя в т.н. подготвителни класове с интензивно изучаване на чужд език. Това е голяма отговорност. Тук се полага солидната основа. И се радвам на успехите на учениците ми в олимпиади и състезания по английски език. Винаги имаме класирани ученици, защото нашата програма за интензивно изучаване на чужд език съвпада с тази на езиковата гимназия и проличава как на еднаква нога те се справят с различните кръгове на олимпиадите. Гордея се с имената на Василена Москова, Реджеб Бахтияр и Андон Георгиев. На тях мога да разчитам, че ще се представят отлично.
Как се справят децата в обучението по английски език в тези класове. Стараят ли се?
Много се стараят. Аз се възхищавам на Раиф Шабан, Атанас Божинов, Николай Илиев, Ебру Емурла, Марин Георгиев, Едис Рюстемов, Екатерина Гъдова, Елица Терзиева.
Помагаш ли на учениците да ползват знания от Интернет и други източници , за да им бъдат полезни в живота ?
Аз помагам на тях , а те помагат на мен , защото в областта на високите технологии са много напред. Виждам своята роля да ги насоча в правилната посока . Защото в това необятно пространство никой не може да бъде пръв , всички сме наравно и взаимно си помагаме .
Знам, че в СОУ „Отец Паисий” непрекъснато се търсят нови форми за повишаване на качеството в преподаване и овладяване на английския език. Какво мсе очаква в следващата 2011/2012 учебна година?
Със съдействието на Българо-американска комисия за образователен обмен Fulbright в нашето училище ще пристигне като преподавател по английски език в подготвителните часове млад и високообразован човек, господин Колин Пауърс. Освен интензивно изучаване на езика от редовните учители титуляри, учениците ще имат възможност да контактуват и с него в нестандартна среда. Междукултурното общуване ще се реализира и в баскетболна школа, която г. Колин Пауърс ще ръководи от тази есен, предавайки своя опит на спортист и треньор в Ню Йорк, Белфаст и Мексико.
Ако ти предложат да работиш с интерактивна дъска... ?
Не само ще се радвам , но съм и убедена в ползата и необходимостта й. Ние работим в момента със съвременни учебници , които са със софтуер за интерактивна дъска и това може само да стимулира. Имаме готовност в нашето училище . Работи се много лесно , с удоволствие и от ученици , и от учители . Сега е наложително да сме „под ръка“ с новите технологии. Някой път си правя шега с децата ,когато имат превод от роден на чужд език на думи „магнетофон“ , „грамофонна плоча“ , а те не са ги чували , не са виждали магнетофон
„Кащан“ , с който аз започнах , най-много баба да има на тавана грамофон.
И така , като сте си говорили за бабиния таван , според теб кое е по-важно, задължително да изнесеш урока или да коментираш нещо, което вълнува децата?
Това е въпрос на моментна нагласа. Според мен компромисът трябва да е наличен и в даден момент едното да надделее, в друг-другото. Динамиката е толкова силна и пълна, че не може да се каже „има правила“, а трябва да се действа и реагира така, че да не бъдат разочаровани възпитаниците ни. Трябва да им повлияем и върху чувствата, и върху мисленето в положителна посока, а не само да ги учим.
Ти вървиш по мисълта на зам. – министъра Милена Дамянова, която казва, че подрастващите имат нужда да говорят и да бъдат изслушвани. Липсва ли възпитанието ?
Учениците имат нужда да говорят, но не знаят кога и къде. Чувството за мярка им се губи. Не знам дали е плод на училище, семейство или на улицата. Те не възприемат училищната среда като място за изява, а за едно от безбройните места, където всичко им е разрешено.
Надявам се, че ти, като изявен учител, знаеш точно мярката и мястото, за да го позволиш, и си готова да ги изслушаш?
Това е така. За да поддържам тяхното уважение и доверие, е неминуемо.
Доверието е винаги двустранен процес и аз ти благодаря, че засегна този аспект на взаимоотношенията. За теб сигурно е важно, че доверието изгражда доброто у човека?
Да. Имат нужда да им се помага, да се изгражда доброто. И понеже са млади, перспектива има. Винаги съм казвала, че колкото и да е трудна нашата професия, ние работим с млади и здрави персони, но не с улегнали характери. И това е отговор за удоволствието и задълженията ни. Перспективата е в младите.
Каква е основната цел на твоята работа в училище?
Да ги науча и възпитам да ползват английския език като средство не само за комуникация и обогатяване на своята личност, но и като средство за реализация на всички нива в живота. Езикът е шансът в бъдещата кариера.
Партньор с родителите ли си ?
Винаги търся да бъда. Търся подход да бъда в помощ, да съм в контакт и съм търсена за контакт.
Вън от училище ти си голям природолюбител. Това помага ли в поведението пред ученическото общество?
Предполагам, защото темите, които се свеждат до личния опит, споделянето на случки и впечатления въздействат добре. С подробностите, фактите и преживяванията, които човек може да натрупа по пътищата и срещите с хората сред родната ни природа, предадени после в разговор, съм се убедила, че младите хора приемат повече положителна енергия.А това е много важно.
