Българската защита е в пъти по-слаба от тази на Румъния, Прибалтика, Полша

„В нощта на 28 срещу 29 май руски дрон навлезе в румънското въздушно пространство, в нарушение на международното право. Дронът, който беше част от атака срещу Украйна, се разби и експлодира на покрива на жилищен блок в Галац. Това бе първият път, в който граждани в Румъния са ранени и се нуждаят от медицинска помощ. Ударът доведе до пожар и материални щети, както и до евакуация на сградата“. Това съобщи румънският външен министър Оана Цою пред Съвета за сигурност на ООН.

Веднага след това 56 държави от ООН осъдиха неприемливото поведение на Русия. И как иначе - дронът рани жена и 14-годишното й дете на натовска територия. Последва лавина от събития - румънците поискаха задействане на чл.4 от Северноатлантическия договор, правителството в Букурещ започна да обснява как са прехванали дрона в последния момент и ако изтребител го е свалил, то пораженията щели да бъдат много по-големи. Румънските власти нарекоха събитието „сериозна и безотговорна ескалация“ от страна на Москва. Представителят на САЩ  в ООН осъди действията на Русия и повтори, че американците ще защитават „всеки сантиметър от територията на НАТО“. Украйна призова съюзниците си да се намесят и да свалят руски дронове, които навлизат във въздушното пространство на техните страни.

Веднага след това стана ясно, че Румъния ще получи подкрепления от НАТО. Испания изпраща два хеликоптера HN90, а Италия допълва военния си контингент в страната с още 100 войници. Успоредно с тези мерки Румъния се опитва да получи по-напреднало американско присъствие на територията на страната,

базирано не само на броя войници, а най-вече на

осигуряваните от съюзниците военни способности. Стремежът е да се премине от „силно присъствие“ към „интелигентно присъствие“ от страна на САЩ, тоест към по-ефективно и по-добре адаптирано към нуждите на сигурността в региона военно сътрудничество, твърди Букурещ.

После стана ясно, че изпращането на 100-те италиански войници в Румъния е всъщност в рамките на планирана мисия и тя просто била  изтеглена две седмици по-рано. Разбра се и, че войниците ще бъдат изпратени във военновъздушната база „Михаил Когълничану“, а целта е да обучават румънските сили за справяне със заплахите от страна на Русия. Оказа се, че мисията им ще продължи само месец, а пристигането им се очаква чак около 15 юни.

На фона на тези определено

странни реакции за случилото се, 

дойдоха още по-невнятни твърдения на руския президент Владимир Путин и Дмитрий Медведев. Първият каза, че румънците не дали достатъчно доказателства, че дронът е руски, независимо че НАТО и САЩ дадоха да се разбере, че това е повече от ясно. Вторият пък в познатия си стил нареди на европейците да си затварят устата, защото дронът в Румъния бил само началото.

Всъщност стана ясно едно единствено нещо - ударът на дрона в жилищна сграда в Румъния е само пореден знак, че

Европа остава много уязвима за съвременната война с дронове,

независимо че вече повече от четири години е близо до боевете между Русия и Украйна, случващи се непосредствено до границите на ЕС и НАТО.

Bloomberg написа, че през последните години нахлуването на дронове във въздушното пространство на страните от ЕС и НАТО се е превърнало в редовно явление. Румъния вече е регистрирала 47 такива случая от началото на пълномащабната война. Подобни инциденти се случиха и в Полша, Финландия, Латвия, Литва, Естония.

Доскорошният зам.-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана заяви, че ситуацията показва сериозни пропуски в защитата на Източния фланг на Алианса: ''Закъсненията в извличането на поуки през последните четири години и липсата на военно и технологично оборудване създават уязвимости, които трябва да бъдат незабавно отстранени'', предупреди той. 

Един от основните проблеми е, че

съвременните ударни дронове летят на ниска височина и често остават невидими

за традиционните радари.

Румънските военни заявиха, че дронът, който се разби в Галац, е засечен от радар и след това е бил съпроводен от изтребители F-16. Самолетът обаче се е спуснал толкова ниско, че е избегнал прехващане, за да не стане по-лошо. Временният министър-председател на Румъния Илие Боложан пък призна, че възможностите на страната остават ограничени. ''Отбранителната реакция на Румъния е ограничена от нивото на оборудване'', казва той.

Инцидентите с украински и руски дронове са на практика всекидневни. Те скандализираха Румъния, но и свалиха правителството в Латвия и държат на нокти Литва и Естония. Германия и Нидерландия изпратиха още части, за да пазят Прибалтика. 

Проблемът с дроновете далеч надхвърля военните технологии и

засяга доверието на гражданите

в гаранциите за сигурност на НАТО. Отбелязва се, че редовните нахлувания на руски дронове поставят неудобен въпрос за Алианса. ''Ако руските дронове могат многократно да навлизат в румънското въздушно пространство, да достигат до населени места и все пак да избягват прехващане, гражданите неизбежно ще се запитат дали гаранциите за сигурност на НАТО работят на практика'', казват експерти.

И ако Румъния, прибалтийските страни, Полша са далеч по-напред от нас в антидрон системите и въпреки това страдат почти всеки ден, няма как да не се замислим 

за клетата България, която има стара ПВО,

малко самолети, малко ракети и на практика никаква антидрон система.

„Да, нашите самолети МиГ-29 са подготвени за огнево въздействие по такива цели, ако се наложи. Казвам на хората да бъдат спокойни, ние вземаме мерки. НАТО взема мерки, ще бъде усилено наблюдението, за да бъдат предпазени хората от подобни притеснения.“ Това обяви преди време доскорошният министър на отбраната Атанас Запрянов.

Тогава той продължи с успокоенията, като разказа как започнало изпълнение на операция „Източна стража“, с която на територията на всички натовски страни, граничещи с Украйна, щели да бъдат разгърнати допълнителни сили за противовъздушна отбрана и за борба с дронове. Колко и какви сили са разгърнати се видя много добре в Галац.

„Ние също сме предприели действия за  усилване на наблюдението на нашето въздушно пространство в североизточно направление. Най-важното е откриването на тези обекти да бъде своевременно. След това тяхното поразяване и неутрализиране е по-лесно“, каза по онова време тогавашния военен министър.

Но само месеци по-рано пак той обяви: 

„Няма закон, който да ни дава право да свалим един дрон"

Повод за думите му тогава стана тежък инцидент на 7 февруари 2025 г., при който неизвестен дрон беше засечен във въздушното пространство на летище София  Заради инцидента бяха забавени шест полета, а след като си поигра на воля, дронът изчезна. По онова време Запрянов призна и, че военните нямат право да свалят дрон дори над стратегически или военни обекти и обяви темата за много болна за армията и държавата. После все пак бяха направени промени, които да дават право на министъра да разпорежда сваляне.

Независимо, че последните седмици и дни са белязани от изключителна активност по темата на цялото държавно и военно ръководство, с всевъзможни обещания за защитни стени, за взети мерки срещу евентуално масово навлизане и нападение с дронове, с военни състезания с дронове и антидрон системи, едно е сигурно - че истинският въпрос е всъщност

колко точно неподготвена е България 

Всъщност точно покрай скандалната история с мистериозния дрон, който си правеше каквото поиска на Летище София през февруари 2025 г., лъсна в прав текст колко гол е царят и в какъв разграден двор живеем. И до момента не е ясно дали не е ставало дума за сериозна провокация и за неприятелско тестване на системите за сигурност.

Така или иначе обстоятелството и, че и досега една цяла държава и десетки служби с милиарди бюджет не могат да открият един дрон, а камо ли да установят кой го е управлявал и кой се е гаврил със сигурността на полетите, е само по себе си показателно какви са възможностите да се отразят атаки или дори само провокации от този характер.

Какво да говорим за твърденията

как с няколко машини МиГ-29 или  F-16 ще се свалят дронове

Колко точно дрона може да унищожат те? С колко и какви точно ракети? Ами ако дроновете са примерно 20 или 100 - как и кой точно ги унищожава? Да не говорим, че липсват и модерни радари. Доколкото има радари, които със сигурност не покриват цялата страна, те са още от съветско време. И отдавна руски, украински, ирански, турски дронове не могат дори да бъдат забелязани. Не може да има дори грам успокоение чрез твърдения как ей сега Гърция ще опъне защита със система „Пейтриът“ върху България. При това Атина си я прибра след няколко месеца и дори плацебо ефекта вече го няма.

Проблемът с дроновете всъщност изобщо не е само национален. Тук става дума за наистина остър проблем на целия Източен фланг на НАТО, който определено изостава жестоко пред развиващите се в бойни условия Русия и Украйна и подпомагащите ги специално в дрон системите Иран или Турция. 

Може ли изобщо някой да си представи какво би станало например, ако заблуден или пък нарочно влязъл дрон удари някъде в България? Да не говорим, ако за една нощ навлязат 650 дрона, каквито случаи 2-3 пъти седмично има във войната на Русия срещу Украйна.

Държавното и военно ръководство наблюдават дробове, но дали могат да кажат с ръка на сърцето, че България е подготвена за атака дори и с 10-20 дрона

Военните обясняват често как ще свалят дробове с изтребители. Колко точно сомалета има и колко точно дрога ще може да се унищожат с ракетите на самолетите?

АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ