Романът „Под месечината, огромна като тиква“ от Боян Йорданов беше отличен с литературната награда за български роман на годината на Националния дарителски фонд „13 века България“.
Призът беше връчен в деня на светите братя Кирил и Методий на церемония в Софийската градска художествена галерия. Книгата на Боян Йорданов беше сред шестте номинирани заглавия за 2025 г. заедно с „Болката идва по-късно“ от Антония Апостолова, „И аз слязох“ от Владимир Зарев, „Последният ловец на делфини“ от Захари Карабашлиев, „Пъстървата“ от Ирена Форел и „Родиния“ от Николай Терзийски, който е редактор на наградения роман.
„Не очаквах да се наредя сред такива автори. След излизането ѝ, около книгата се оформи добра енергия, която като спасителен пояс я понесе в морето на новата българска литература, защото тя можеше съвсем спокойно да потъне“, каза писателят, цитиран от БТА.
Боян Йорданов е роден през 1971 г. в Ботевград и започва да пиша на късна възраст. „Под месечината, огромна като тиква“ е вторият му роман след дебюта му - „Възлюбените“ през 2022 г.
Това е втората голяма награда за „Под месечината, огромна като тиква“. В края на 2025 г. романът получи наградата „Хеликон“ за българска проза. Макар че действието в книгата се развива само в рамките на ден, романът разказва половин век от историята на Балканите, Македония и живота на главните герои, които са приятели от детството.
„На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история“, пише за книгата нейният редактор Николай Терзийски.
Наградата беше връчена за 15 поредна година. Миналата година я получи Красимир Димовски за романа си „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“.
През 2024 г. наградата беше връчена на Елена Алексиева за романа ѝ „Вулкан“ (изд. „Жанет 45“), но решението доведе до полемика в литературните среди заради конфликт на интереси и в крайна сметка беше организиран нов конкурс, спечелен от Захара Карабашлиев и романа му „Рана“. Писателят е печелил наградата и с книгите си „Опашката“, „Хавра“ и „18% сиво“.
Два пъти конкурсът е печелил и Георги Господинов с романите „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“.
Други носители на отличието са Галин Никифоров с „Лятото на неудачниците“ (2011 г.), Васил Георгиев - „Апарат“ (2014 г.); Емилия Дворянова - „При входа на морето“ (2015 г.); Здравка Евтимова - „Една и съща река“ (2016 г.); Момчил Николов - „Последната територия“ (2017 г.); Елена Алексиева - „Свети Вълк“ (2019 г.); Теодора Димова -„Поразените“ (2020 г.) и Тодор Тодоров - „Хагабула“ (2023 г.).
