Увеличения на данъците, разграждане на раздутия държавен апарат, мащабна пенсионна реформа – правителството на Илие Боложан в Румъния се захвана с тежки реформи и плати политическата цена за това. Какво следва сега?

11 редовни и 8 служебни премиери и 19 правителства - това е равносметката в Румъния за последните 14 години. Към тази сметка се добавя и още едно правителство, което падна от власт тази седмица. След 10 месеца кабинетът на Илие Боложан бе свален с вот на недоверие. Този път обаче не става въпрос просто за поредната парламентарна криза.

Край на санитарния кордон около крайнодесните?

За първи правителството бе свалено с общ вот между проевропейската Социалдемократическа партия и крайнодесния и проруски Алианс за обединение на румънците. С подобен координиран ход падна санитарният кордон срещу крайнодесните, който бе обявен миналата година от всички демократични партии. Въпреки че социалдемократите омаловажават ситуацията, тя може да проправи път на крайнодесните към властта при нови избори.

Социалдемократическата партия беше част от сегашното управление, но преди две седмици изтегли министрите си. Правителството на Илие Боложан бе избрано през юни 2025 година с обещания за сериозни реформи и под една обща шапка - проевропейската. Коалицията между социалдемократите, националлибералите, прогресивнолибералния съюз „Спаси Румъния“ и партията на унгарското малцинство възниква от тежката политическа криза, в която беше изпаднала страната.

Тогава Румъния беше оставила зад гърба си два президентски вота - един през ноември 2024 година, който беше анулиран заради външна намеса, и втори през май 2025 година, когато лидерът на крайнодесният Джордже Симион загуби с малко над 46% от гласовете.

Либерално-консервативният нов президент Никушор Дан призова за изграждането на кордон около крайната десница и за силна проевропейска коалиция. Такава бе създадена с идеята премиера да бъде на ротационен принцип - за две години той да бъде излъчен от Националлибералната партия и за следващите две - от Социалдемократическата. 

Правителството на Боложан проведе тежки реформи

Правителството пое властта в кризисна икономическа ситуация с дефицит от над девет процента, забавящ се икономически растеж, раздут държавен и административен апарат и забавяне на реформите в редица сектори. Сред първите мерки на правителството бяха различни увеличения на данъците, включително на ДДС. Това предизвика недоволство сред голяма част от населението, но според проучванията много румънци приеха мерките като необходими.

Преди гласуването на вота на недоверие привърженици на премиера Боложан проведоха митинг в центъра на Букурещ в подкрепа на правителството и неговите реформи.Снимка: Vadim Ghirda/AP Photo/picture alliance

Кабинетът започна мащабна реформа в държавния апарат, както и в пенсионната система. Десетки хиляди държавни и общински служители бяха освободени, а много структури в институциите и държавните фирми - променени. Най-спорната реформа, която предизвика криза в коалицията още през есента, беше премахването на привилегиите за пенсиониране в съдебната система. Служителите в нея можеха да се пенсионират преди да навършат 50 години и да се радват на пенсии от над 5 хиляди евро, в някои случаи дори 15 хиляди. Средната пенсия в Румъния е едва 500-600 евро.

Социалдемократите се обявиха против реформистките мерки. Тази партия се разглежда като наследник на комунистическия период, който днес често заема дяснопопулистки и националистически позиции. Мнозина я обвиняват и за тежката икономическа ситуация в страната.

А сега накъде?

Сваленият премиер Боложан определи вота на недоверие срещу правителството му като „лъжлив, циничен и изкуствен“ и обвини социалдемократите, че от самото начало са „играли ролята на опозиция“ в правителството.

Общите действия на социалдемократите и крайнодесните предизвикват тревога и в Европа, особено в редиците на Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европарламента.

Президентът на Румъния може да номинира нов кандидат за премиер и да му възложи съставянето на правителство. Ако то не бъде одобрено в парламента, процедурата може да бъде повтаряна, докато президентът не реши да разпусне законодателния орган, което обаче не е длъжен да прави. Част от националлибералите настояват за нова коалиция със социалдемократите. Другите два коалиционни партньори обаче са против такава. Крайната десница настоява за нови избори, на които се надява да получи повече гласове.

Никушор Дан изключи подобно развитие в кратко изявление във вторник. Той определи вота на недоверие като „демократично решение“ и призова към спокойствие. Страната е избрала прозападен и проевропейски консенсус. Дан изключи възможността за предсрочни избори. След приключването на всички консултации страната отново „ще има прозападно правителство“, заяви той.

Кено Верзек