През последните три години корпоративният свят е обсебен от „генеративния изкуствен интелект“ - инструменти, които биха могли да обобщят среща или да съставят имейл. Но с началото на Google Cloud Next '26 стана ясно, че ерата на пасивната помощ е приключила. Навлязохме в ерата на „агентското предприятие“, обявиха от Google Cloud.

Тази промяна не е само техническа. Тя представлява фундаментално преосмисляне на начина, по който компаниите работят, вземат решения и внедряват софтуер. Накратко, „агентското предприятие“ не чака команди и заявки в интерфейс. То действа. То знае какви са поверените му задачи и следва тяхното изпълнение. Тези агенти притежават разсъжденията, паметта и авторитета да изпълняват сложни, многоетапни бизнес процеси от началото до края.

От инструменти към автономни работници

В продължение на години корпоративният изкуствен интелект до голяма степен означаваше аналитични табла, предсказващи модели или разговорни асистенти. Но агентният изкуствен интелект отива още по-далеч. Вместо само да отговарят на подкани, тези системи могат да планират, разсъждават и изпълняват многоетапни задачи автономно в различни бизнес системи.

Последните съобщения на Google са насочени към този преход. Новата платформа Gemini Enterprise и свързаните с нея инструменти позволяват на компаниите да създават „агенти“, които действат по-скоро като дигитални служители, отколкото като типични софтуерни системи. Тези агенти могат да координират работни процеси, да взаимодействат със системи за данни и дори да си сътрудничат с други агенти, за да изпълняват сложни задачи. Агентите могат да разделят целите на задачи и да ги изпълняват самостоятелно.

За разлика от стандартния изкуствен интелект, който „забравя“ разговора след затваряне на прозореца, тези агенти могат да работят по проект седмици наред, като се връщат само когато е достигнат определен етап. Освен това агентите вече имат „самоличности“ и „разрешения“. Те могат да влизат в CRM, да извличат отчет за продажби, да го сравняват с база данни за веригата за доставки и автоматично да договарят договор с доставчик. Google също така представи „Агенти за сигурност“, които не само предупреждават за хакерска атака, а автономно търсят заплахи и проектират свои способности за засичането им в реално време.

Сървърът е новият офис

Google ще осигурява и нужната хардуерна инфраструктура, включително TPU от следващо поколение и своя „AI хиперкомпютър“, което позволява на тези агенти да работят в голям мащаб. В основата на тази промяна е огромен скок в хардуера. Google представи своите тензорни процесорни единици (TPU) от 8-мо поколение, специално проектирани за „ерата на агентите“.

За първи път Google раздели своя флагмански чип на два отделни мощни компонента: TPU 8t е оптимизиран за огромните изчисления, необходими за обучение на автономни агенти, докато TPU 8i е специализиран за изводи (inference), позволявайки на агентите да „мислят“ и да реагират в реално време с 9.8 пъти повече изчислителна мощност от предишните версии.

Големият дебат: Ефективност за кого?

Причината зад „агентското предприятие“ е неоспорима: производителност. IDC прогнозира, че до 2030 г. над 2.2 милиарда AI агенти ще бъдат активни в световен мащаб, изпълнявайки 415 трилиона задачи годишно. Но това повдига въпроса: кой всъщност печели?

На хартия тези технологии изглеждат като мечта за бизнеса – благодарение на тях могат да се спестят значителни разходи за заплати, офиси и други пера, които са пряко или косвено обвързани със служителите. Мнозина бизнесмени още отсега чакат с охота момента, в който AI система ще може да върши работата на няколко служители, за да оставят само един или двама „AI оператори“.

За сметка на това Google и нейните партньори твърдят, че агентният изкуствен интелект ще даде нови възможности на служителите. Идеята е „агенти за всеки работник“, които да обработват повтарящи се задачи, така че хората да могат да се съсредоточат върху дейности с по-висока стойност. Но и в момента доста от рутинните задачи се дават на начинаещите служители, което им помага да трупат опит. Това няма как да се случи, ако AI агент ги измести.

Логичните опасения са, че в един момент може да няма опитни работници, които „да се съсредоточат върху работа с по-висока стойност“. Контрааргументът е, че докато това се случи, ще минат години, а дотогава AI ще се е развил още повече и ще може да измества дори опитните кадри.

Вероятната реалност е смесица от двете. Някои работни места ще се развиват, други ще се свиват и ще се появят нови роли, фокусирани върху управлението, обучението и одита на агенти с изкуствен интелект. Едно е сигурно – процесът вече не може да бъде спрян. Има твърде много големи играчи в тази сфера и броят им тепърва ще се увеличава.

Реална иновация или нов балон?

Скептицизмът вече се заражда. Някои анализатори предупреждават, че много демонстрации на агенти все още изглеждат впечатляващо само на сцената, но се затрудняват при внедряването в реалния свят.

Автономните системи трябва постоянно да вземат правилни решения и трябва да има механизъм, който да гарантира това или да позволява намеса навреме, за да се предотвратят грешки. Отделно, агентите, взаимодействащи с чувствителни данни, въвеждат нови рискове. Компаниите се нуждаят от ясен контрол върху това какво могат и какво не могат да правят тези системи. И накрая, внедряването на усъвършенстван изкуствен интелект в голям мащаб остава скъпо, т.е. за момента не е по силите на повечето малки компании.

Но последното ще бъде преодоляно с времето. Вече се правят множество подобрения на софтуерно ниво, които да намалят значително консумацията на изчислителни ресурси, памет и енергия, запазвайки производителността. Nvidia например разработва нова система за компресия, която ще намали в пъти нуждата от графични процесори и системна памет. Защо, след като компанията има интерес да продава повече чипове? Защото, така или иначе, някой ще го направи и за нея е по-добре да е лидер в оптимизацията за собствения си хардуер.

Други компании като Microsoft, Salesforce, OpenAI и ServiceNow също работят по свои AI агенти с различен фокус. Основното предизвикателство е, че за момента тези платформи не са особено „словоохотливи“ помежду си, но и това ще се промени. За да се реализира „AI ерата“, платформите им задължително ще трябва да си взаимодействат.

Истинското предизвикателство ще бъде спечелването на доверието. Според анализ на Information Matters само 38% от потребителите имат доверие на AI да анализира данни, а едва 20% биха поверили финансови транзакции на технологията. Ако ИТ индустрията успее да промени тези нагласи и да докаже реалните ползи, останалите предизвикателства ще бъдат решени лесно.

Мартин Дешев