„Почти всички, с които разговаряхме, бяха станали жертви на изнасилване - от бебета до възрастни жени“, казва хуманитарен работник в Дарфур. Близо 70 000 души навярно са били избити най-брутално през миналата година.
Ръцете на жената са само кожа и кости. Хасаина, както 45-годишната суданка иска да я наричат от съображения за сигурност, е дълбоко белязана от страшните събития - психически и физически.
Преди около половин година тя и четирите ѝ деца едва оцеляват след клането в родния им град Ал Фашир по време на битките в суданския регион Дарфур. Междувременно те са успели се доберат до Уганда, където сега живеят като бежанци. Нанесената травма е дълбока: „Видях геноцида с очите си и го преживях на собствен гръб“, разказва пред ДВ Хасаина през сълзи.
Масови убийства
От три години в Судан се води война, а хуманитарни организации говорят за стотици хиляди жертви. Насилието достигна своя връх през миналия октомври: милицията RSF („Сили за бързо реагиране“), която се бори срещу правителствената армия и съюзените с нея сили, след дълга обсада успя да превземе Ал Фашир, най-големия град в региона Дарфур, чието население впоследствие беше почти изцяло избито. Именно тези няколко дни на масови убийства напълно променят и живота на Хасаина.
„Зверствата носят белезите на геноцид“, казва пред ДВ председателят на мисията на ООН в Судан Мохамед Чанде Отман. През февруари 2026, след около три месеца на разследвания, той представи пред Съвета на ООН по правата на човека в Женева своя доклад от 30 страници, който междувременно е предаден и на Международния наказателен съд в Хага. Отман аргументира заключението си с три основни констатации: „Първо, наличие на масови убийства. Второ – на изтезания и ужасно сексуално насилие. И трето – на масов глад чрез отказ на хуманитарна помощ“.
Трудно бягство
Преди да превземат Ал Фашир отрядите на РСФ го обсаждат в продължение на 18 месеца. През това време градът е бил напълно откъснат от света - интернетът и телефоните са прекъснати, никакви храни и гориво не са влизали в обсадения град. Не е имало и възможности за бягство оттам. В Ал Фашир по онова време се е намирал щабът на 6-а дивизия на правителствените войски, срещу които се бори RSF. В началото на войната войниците все още успявали да защитят населението в града, но после RSF прекъсва пътищата за снабдяване, а населението е обявено за враг. След като армейските части се предават, останалите около 250 000 жители на града се оказват напълно беззащитни пред отрядите на RSF.
Когато в нощта на 25 срещу 26 октомври 2025 г. бунтовниците започват да бомбардират града с артилерия и дронове, Хасаина тръгва да бяга заедно с децата си. По време на обсадата бойците от RSF били изкопали 30-километров ров около града с размери по четири метра на дълбочина и ширина, зад който бил издигнат землен вал – още едно непреодолимо препятствие, разказва Хасаина: „В суматохата паднах в рова, бях затрупана от пръст и трупове. Когато дойдох на себе си, вече беше светло. Около мен имаше толкова много мъртви“, разказва тя.
Така бегълците попаднали в плен, от който се отървали, след като техен роднина в Австралия платил искания откуп. След още няколко обрата Хасаина и децата ѝ все пак стигат до бежански лагер в Уганда.
Зверства, изложени на показ
Милицията и сама е документирала собствените си престъпления: бойците публикували в канала си в Телеграм заснети от тях видеоклипове с извършените зверства, съпроводени от бодра музика. Тези видеоклипове показват престъпленията на бунтовниците отблизо: например как все още живи хора, попаднали в капана на защитния ров около града, биват безпощадно разстрелвани, или как се екзекутират пациенти в полуразрушената болница на Ал Фашир. Всички тези документирани военни престъпления са и престъпления срещу човечеството.
Според оценките на Международната организация по миграция (МОМ) около 100 000 души са успели да избягат от насилието в деня на масираната атака. Някои от тях, като Хасаина и децата ѝ, са успели да стигнат до бежанския лагер Тавила на 70 километра югозападно от Ал Фашир.
Масови изнасилвания: от бебета до възрастни жени
По това време там е работил Боб Кичън от International Rescue Committee - една от малкото присъстващи на място хуманитарни организации. Хуманитарният работник е бил разтърсен от мащабите на бруталността, на която са били изложени тези хора: „Почти всички, с които разговаряхме, бяха станали жертви на изнасилване – от бебета до възрастни жени“ казва той. „Ставаше дума предимно за групови изнасилвания с изключителна бруталност – тези престъпления явно са служили като наказание“, добавя Кичън.
Оцелелите след насилията разказват за преживените ужаси Снимка: Simone Schlindwein
Събитията в Ал Фашир през месеците на обсадата останаха до голяма степен незабелязани от световната общественост. В медиите се появяваха само единични съобщения. Екип от криминалисти от престижната Йейлска школа по обществено здраве в САЩ е успял да проследи тези събития в реално време с помощта на сателитно наблюдение и в най-новия си анализ доказва, че RSF още преди щурма умишлено са унищожили нивите и земеделските стопанства в района, за да подложат населението на масов глад.
От сателитните снимки са се виждали трупове и петна от кръв по прашните улици след превземането на града от бунтовниците през октомври 2025 година. Криминалистите са преброили най-малко 150 камари с трупове, както и многобройни масови гробове, споделя Натаниел Реймънд от университета в Йейл. Въз основа на данните, с които разполагат, хората от екипа му се опитват да изчислят броя на жертвите: те смятат, че тогава са били избити около 70 000 души.
„Световната общност ни изостави"
След като светът почти не реагира на продължителната обсада на Ал Фашир, видео със свидетелства за извършените там кланета предизвикаха международно възмущение, а сега се множат призивите тези зверства да бъдат разследвани.
В очите на Хасаина международната общност е съучастник. „Световната общност ни изостави, тя трябваше да се намеси по време на обсадата, за да предотврати най-лошото. Но нищо подобно не се случи“, казва тя със сълзи на очи.
Симоне Шлиндвайн
