Не трябва да се игнорира медицинският контекст за сметка на химичното съдържание, постановиха магистратите
Състав на Софийския апелативен съд (САС) постанови решение, което полага нови стандарти за разглеждане на дела, включващи шофиране след употреба на лекарствени средства и може да доведе до качествена промяна в съдебната практика, разказва „Лекс“. Решението отваря вратата хората, които приемат лекарства за епилепсия, депресия или хронична болка, да не бъдат превръщани автоматично в субекти на наказателно преследване.
Въпросното дело е по случая на нидерландката Сузане, която живее в Раброво, Северозападна България.
Тя пристига в България през 2023 г., за да работи като доброволец в приют за животни. В родината си е треньор на кучета. Тук се се занимава с травмирани и изоставени животни в района на Видин и Кула. Заселва в село Раброво, където води скромен живот, работейки дистанционно за нидерландска фирма, за да финансира доброволческата си дейност.
Жената е диагностицирана със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) - невробиологично разстройство, което засяга значителен процент от възрастното население, но в България все още често остава неразбрано или стигматизирано. За управление на състоянието, на Сузане в Нидерландия е предписан терапевтичен план, който включва два основни лекарствени продукта: лисдексамфетамин и дексамфетамин. Те принадлежат към групата на амфетамините, които са включени в списъците на контролираните вещества в много държави, включително и България. Но медицински предписаната доза е строго изчислена, за да не предизвиква еуфория или опиянение, а единствено да коригира неврохимичния дефицит.
Жената има документ от Нидерландия, че е годна да шофира, но и че медикаментите подобряват способността ѝ за концентрация, правейки я по-безопасен участник в движението.
На 18 юли 2024 г. обаче е обвинена за шофиране след употреба на амфетамин и метамфетамин. Отнети са шофьорската ѝ книжка и личният ѝ автомобил, а за човек, живеещ в изолирано село като Раброво, това означава социална смърт - невъзможност за достъп до храна, банкомат, лекар и ветеринарна помощ за животните в приюта.
Сузане описва периода като „смазващ“, изпълнен с безсилие и усещане за институционален тормоз, при който тя е била третирана като престъпник, въпреки че е спазвала стриктно своя медицински режим.
На 19 март 2025 г. Районният съд в Кула (състав с председател съдия Дияна Дамянова-Цанкова) признава Сузане за виновна по обвинението за шофиране след употреба на наркотични вещества. И я осъжда на три месеца затвор условно, с три години изпитателен срок, лишава я от правото да шофира за осем месеца и отнема автомобила ѝ в полза на държавата. Основното доказателство, на което се опира съдът, е токсикохимичната експертиза по делото, изготвена от експерти към Медицинския институт на МВР, която установява наличието на тези вещества в кръвната проба на подсъдимата.
Сузане сменя защитата си и адвокатът ѝ подава искане за възобновяване на делото до Софийския апелативен съд. И той приема, че присъдата на съда в Кула е постановена при „непълнота на доказателствата“, не са взети всички мерки, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина и не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Съдът критикува първата инстанция за това, че е оценила твърденията на подсъдимата единствено като „защитна теза“, без да положи усилия да ги провери обективно.
В решението се коментира, че е игнориран медицинският контекст и че няма адекватна експертиза - вещото лице от МВР само е признало, че лекарството не е одобрено за употреба в България и не е могло да предостави информация за неговото действие върху централната нервна система на пациента
Сега делото трябва да бъде разгледано от нов състав на районния съд, който да се съобрази с аргументите на апелативните магистрати.