Пътят към Шенген по суша минава през Съдебната палата

За да довършим започнатото на 10 януари 1997 г., трябва да довършим съдебната реформа

На 10 януари 1997 г. избухна протест срещу правителството на БСП с премиер Жан Виденов. Това правителство бе най-големият управленски провал в историята на прехода.

То докара България дотам, че в магазините нямаше хляб - нещо, което не се е случвало никога в над 1300-годишната ни история. Независимо от всичките й превратности, поне хляб за всеки у нас винаги е имало.

Свалянето на правителството на Виденов обаче бе само конюнктура. Глобално погледнато, на днешния ден преди 27 години България направи първата истинска крачка към завръщането си в Европа.


Преходът във вид на обществено усилие реално започна точно тогава. Случилото се на 10 ноември 1989 г. бе дворцов преврат. А в първите 7 години след това българското общество се колебаеше какво точно иска.

Категоричната проевропейска заявка бе дадена с камъните, които полетяха към Народното събрание и барикадиралите се в него комунисти на 10 януари 1997 г. Пътят обратно към Европа, след 45 години руско робство, обаче все още не е извървян докрай.

В края на миналата година България направи сериозна крачка напред, като влезе в Шенген, макар и частично. Воят, който нададоха по този повод днешните наследници на Виденов и техните друзя-четирихилядници е най-голямото доказателство, че успехът е голям.

Какво обаче трябва да се случи, за да влезем изцяло в Шенген и еврозоната и да се върнем окончателно в Европа? Много просто - да си довършим съдебната реформа.

От България се очакваше да направи тази реформа още преди влизането си в ЕС през 2007 г. По една или друга причина тя не я направи. Затова влезе в ЕС с механизъм за наблюдение и контрол.

Този механизъм не даде резултат.


Българските политици продължаваха чисто по балкански да си правят оглушки по темата.

Затова от ЕС намериха по-ефективен механизъм - Шенген. В не едно и две изказвания на политици - както наши, така и от други европейски страни - се подразбираше, че основният ни проблем е именно този - липсата на върховенство на закона у нас.

И тъй като повече от десетилетие ние не изпълнихме обещанието, което бяхме поели при влизането си в ЕС през 2007 г., сега в Европа гледат с недоверие и са много стриктни спрямо нас. Нормално, всеки знае приказката за лъжливото овчарче.

Направихме най-накрая промените в Конституцията - съоветно получихме въздушен Шенген. Дали ще получим и сухопътен Шенген зависи пряко от това как ще продължи съдебната реформа.

Какви ще са промените в закона за съдебната власт, какви точно хора ще бъдат избрани във ВСС, кой ще стане главен прокурор. Това е важното, другото са подробности. Въобще пътят към Шенген по суша минава през Съдебната палата.


Австрия не е самостоятелен играч, тя го играе лошото ченге на целия ЕС. Прави това, което целият ЕС и най-големите държави в него няма как да направят официално.

Свирепо раздухваният проблем с мигрантите е важен, но той няма връзка с нашето влизане в Шенген. Въобще проблемът с мигрантите няма да се реши с охрана по европейските граници.

Историята е показала, че стените по границите никога не са били особено ефективни в подобни случаи. Още от времената на Дунавския лимес на Римската империя и Великата Китайска стена. За да се спре мигрантския поток към Европа трябват други политики.

За да влезем обаче окончателно в Европа - т.е. в Шенген и еврозоната, на нас трябва да ни се има доверие. Включително - за да сме ефективни в политиките по отношение на мигрантите. Доскоро доверие нямаше, сега лека-полека започваме да го възстановяваме.

И това е огромната заслуга на настоящото правителство. Към него може да има много критики, част от тях основателни. Но поне засега то изпълнява най-важния си приоритет - връща ни обратно на европейския път.

България се беше отклонила сериозно от този път по време на трите управления на т.нар. граждани за европейско развитие

България почти изпадна от европейския път при продължилите твърде дълго служебни управления на настоящия президент.

Сега гражданите за европейско развитие и техните аркадаши от Сарая вече наистина работят за европейското развитие. Защо и как се случи тази забележителна промяна в тяхното поведение е отделна тема, пряко свързана с международното положение.  Но е факт и резултатите са налице.

Очакванията са Австрия да смекчи позицията си спрямо България след парламентарните избори там през тази година. Те ще съвпаднат по време с момента, в който се очаква новият ВСС да избере нов главен прокурор. Случайност?

Не, разбира се.
Както е известно, 2 и 2 е 4, в повечето случаи това важи и за политиката.

Прогнозите до края на годината да сме пълноправни членове на ЕС не са лишени от аргументи. Всичко зависи от това какво ние самите ще направим и какво няма да направим дотогава. И дали ще довършим започнатото на 10 януари 1997 г.

 

Източник: ClubZ

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини