Семената на шизофренията могат да бъдат "засадени" в най-ранните моменти от живота

Съществува един период от живота ни, през който всички ние сме преминали, но все още знаем съвсем мъничко за него - ранната бременност. Сега изследователите откриват двойка генетични делеции, свързани с шизофренията, които вероятно се появяват именно в този етап на формиране.

Откритието е дело на екип от изследователи под ръководството на Едуардо Мори, клиницист и учен от Харвардското медицинско училище, който е прегледал генетичните данни от кръвните проби на близо 25 000 души със или без шизофрения.

Въпреки че двете генетични промени се нуждаят от допълнително потвърждение, откритията засилват сравнително новата идея, че, че „семената“ на шизофренията невинаги се унаследяват, но все пак могат да бъдат придобити много преди някой да дойде на белия свят.

Ако това е така, то откритието може да доведе до ранна превенция с малко по-широки граници.

Шизофренията е сериозно неврологично разстройство, което се дължи на сложна комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, a събития като травма в детството или вирусни инфекции вероятно играят ключова роля и засилват риска някой да изпита симптомите на заблуда или разстройство на мисленето по-късно в живота.

Заболяването засяга 1 на 300 души по света, като обикновено се проявява в ранна зряла възраст. Въпреки това има доказателства, които предполагат, че физиологията, отговорна за шизофренията, се заражда или в ранна бременност, или в резултат на усложнения при бременността.

През 2017 г. учени, изследващи снопчета от лабораторни клетки, наподобяващи малки мозъци, откриват доказателства, че неорганизираните мозъчни клетки, които се делят прибързано и се диференцират твърде рано, могат да доведат до шизофрения. През 2021 г. пък изследователите посочиха специфични гени в плацентата, които са активни по време на усложнена бременност и са свързани с разстройството.

Сега Мори и колегите му са идентифицирали два гена, наречени NRXN1 и ABCB11, които, изглежда, са свързани с шизофрения, когато техни копия липсват в утробата.

"Разглеждаме мутации, които не се унаследяват от родителите", обяснява Крис Уолш, старши автор и генетик в Детската болница в Бостън.

В NRXN1 и ABCB11 изследователите откриват изменения, наречени вариации в броя на копията - вид генетична грешка, при която копия на даден ген или дълги участъци от ДНК се дублират или, в този случай, се изтриват при един човек в сравнение със следващия.

В редки случаи вариациите в броя на копията могат да бъдат унаследени, като допринасят за около 5 % от случаите на шизофрения. Тези т.нар. зародишни мутации ще се проявят във всяка клетка на тялото, тъй като са записани в генома на човека, преди оплодената яйцеклетка да претърпи първото си делене.

Изследванията показват също, че четири от всеки пет случая на шизофрения могат да бъдат проследени до гени, наследени от родителите на детето, като по-новите проучвания допълват списъка на известните генетични връзки. Въпреки това все още остават около 20 процента от случаите без очевидна наследствена основа.

От двата гена, идентифицирани в това проучване, Мори и колегите му откриват частични делеции на NRXN1 при пет случая на шизофрения и нито една при незасегнатите лица от контролната им група. Тази честота е много по-висока, отколкото в базите данни на популационно ниво.

NRXN1 помага на мозъчните клетки да предават сигнали и е бил свързван с шизофренията и преди - когато тези мутации са унаследени.

Когато мутациите не са унаследени, а са придобити по време на ранното развитие или в по-късен етап от живота, те се наричат соматични. Тъй като се появяват, след като ембрионалните клетки вече са поели по своя път и са започнали да формират различните клетки, които ще създадат пълноценен човек, те ще се предадат на потомците на клетката с мутацията.

Затова соматични мутации се срещат само в част от телесните клетки, например в мозъчните и кръвните, но не и в половите. Това е видът на мутацията NRXN1, която откриват Мори и колегите му.

Вторият идентифициран ген, ABCB11, е известен като кодиращ чернодробен протеин, но връзката му с шизофренията е далеч по-малко сигурна.

Мори и колегите му откриват делеции в гена ABCB11 при други пет случая на шизофрения, като всички те не са реагирали на антипсихотични лекарства.

"Това дойде буквално от нищото", казва Мори за ABCB11. "Имаше някои проучвания, които свързваха мутации в този ген с резистентна на лечение шизофрения, но той не беше пряко замесен в шизофренията като такава."

Като цяло изследователите стигат до заключението, че промените в тези два гена "могат да допринесат за малка, но значителна част от генетичната структура на шизофренията".

Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи каква точно.

Изследването е публикувано в Cell Genomics.

Източник: Science Alert

Източник: Obekti

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини