Германия боледува тежко. Има ли лек?

    Германия е изправена пред безброй кризи и проблеми за разрешаване - от амортизираната инфраструктура до растящите цени на тока. Защо Федералната република се докара дотук и какви са възможните решения?

    Наскоро британското издание „Икономист“ попита дали Германия отново не е „болният човек на Европа“ - титла, която даде на Федералната република преди около четвърт век. В самата Германия звучат дори по-остри оценки. Карстен Линеман, генерален секретар на опозиционния ХДС, заяви, че Германия е болният човек на целия свят. Но за какво всъщност става дума?

    Инфраструктурата боледува

    Мостът на магистралата край Леверкузен поема много интензивно движение, но от десет години насам е забранен за тежкотоварни автомобили, защото има опасност от срутване. И на други места в страната цели отсечки от автомагистралите или магистрални мостове са затворени поради същата опасност. А ако човек реши да вземе влака, вместо да пътува с автомобил, рискува да преживее кошмара на вечните закъснения. С две думи: инфраструктурата в Германия боледува. Железопътните релси и пътищата дълги години се амортизираха без необходимите поддръжки и ремонти. И всичко това води до задръстване от належащи ремонти.

    Но моментът е крайно неподходящ. През изминалите години на икономически подем и ниски лихви Германия почти без проблем можеше да направи тези инвестиции, докато днес инвестиционният климат е направо мразовит - икономиката стагнира, инфлацията раздува до небето строителните разходи, държавният дълг е огромен. Модернизирането на инфраструктурата обаче не може да бъде отлагано, защото то е главната предпоставка за икономическия разцвет.

    Енергията е скъпа

    Германското правителство си е поставило за цел в областта на енергоснабдяването да разчита почти изцяло на обновяеми енергоизточници. Поради това вече от години в тази област се инвестират много пари. Планът беше газовите електроцентрали с газ от Русия в преходния период да заменят централите с въглища, но войната на Русия срещу Украйна провали тези намерения. Сега правителството трескаво се опитва да запълни празнината с втечнен газ от други доставчици. Дотук този план сработва добре, но разходите са високи.

    Сегашното германско правителство насърчава още електрическите автомобили и битовото отопляване с електрически топлинни помпи, но и двете технологии изразходват много електроенергия. В същото време Берлин спази старото решение и през пролетта закри последните три работещи и технически съвсем изправни АЕЦ. В резултат от всичко това в Германия енергията е значително по-скъпа, отколкото в съседните държави. А това може да прогони различни индустриални производители в страни, където цените са по-ниски. Канцлерът Олаф Шолц засега отхвърля идеята да бъде субсидиран токът за индустриални цели.

    Квалифицирани специалисти липсват

    Практически всички отрасли на германската икономика изпитват остър недостиг на квалифицирани специалисти. Липсват работна ръка както в сферата на фризьорските услуги, така при санитарите и инженерите. Причините отчасти са свързани  и с демографията: в пенсия излизат поколенията на „бумърите“ от епохата на високата раждаемост през 50-те и 60-те години на миналия век.

    За решаването на проблема с липсващите кадри германското правителство работи по три направления. Първо: да мотивира колкото е възможно повече хора да работят на пълен работен ден, защото особено сред жените трудът на намалено работно време е доста разпространен. За тази цел трябва обаче да се подобри положението с държавните ясли и детски градини, за да се освободят родителите. На второ място: стъпка по стъпка се повишава пенсионната възраст. И трето: полагат се какви ли не усилия да бъдат привлечени квалифицирани кадри от чужбина. Само дето хората с добри професии и умения често пъти заобикалят отдалеч Германия, тъй като тук данъците и отчисленията са високи, бюрокрацията - голяма, а немският език често пъти е важно условия за труд.

    Бюрокрацията е повсеместна

    Всяко германско правителство ритуално обещава да премахне бюрократичните бариери, да опрости административните процедури и отстрани ненужните изисквания. И всяко германско правителство се проваля в това начинание. Дори по-лошо: бюрокрацията расте. Сегашното правителство например налага сериозни ограничения в строителството заради опазването на климата. Строителните предприемачи се оплакват, че изискванията към строежа на нови сгради по отношение на енергоснабдяването и опазването на климата са толкова високи, че цените на имотите скачат до небето.

    Друг тежък бюрократичен проблем възниква от идеята на германската данъчна система данъчното облагане да бъде максимално справедливо. С тази цел функционират какви ли не разпоредби, уреждащи различни варианти на данъчно облагане, а това натоварва и оскъпява системата. Една по-опростена данъчна система навярно ще допуска тук или там малки несправедливост, но тях и сега ги има, понеже по-заможните хора с добре платени счетоводители винаги успяват да намерят вратичка в джунглата от разнообразни правила.

    Дигитализация се бави

    В областта на цифровизацията Германия направо си е развиваща се страна. Според ОИСР едва осем процента от интернет връзките в Германия минават по оптичен кабел - с това страната се нарежда на едно от последните места измежду 38-те напреднали държави членки на организацията. Само за сравнение: в Южна Корея, Япония и Испания оптичните кабели са до десет пъти повече и покриват 80% от нуждите на населението.

    Нужно ли е тук да припомняме, че бързият интернет е едно от основните предимства на всяка икономическа дестинация? Не само предприемачите, дори частните домакинства днес гледат всячески да избягват онези региони и населени места, където интернетът е слаб, бавен или непостоянен. На всичкото отгоре електронните административни услуги в Германия са доста по-неразвити в сравнение с други държави, а физическото обикаляне по административни служби отнема пари и работно време.

    Демокрацията губи все повече доверие

    А ето и един малко неочакван проблем от съвсем друг порядък: сред хората спада доверието към държавните институции и прилагането на демокрацията на практика. Едно скорошно допитване показва, че само 27% от германците смятат държавата за способна да се справи със задачите си, докато според 69 на сто тя е претоварена и не се справя с проблемите, особено по отношение на миграцията.

    Според друго допитване, проведено от фондацията „Конрад Аденауер“, която е близка до опозиционните ХДС/ХСС, между юни 2022 и декември 2023 процентът на хората, които са доволни от демокрацията в страната, е спаднал от 52 на 38. Вярно, че оценката не е за демокрацията като форма на управление, а за нейното функциониране в страната, но откъдето и да го гледаме това си тревожен сигнал за политиците. И важна задача за решаване през идните години.

     

    Източник: dw.de

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини