"Метеорът е бил с големи размери. Над 70 километра в секунда е била скоростта", коментира в "Денят започва" доц. Камен Козарев от Института по астрономия.
По думите му при тази висока скорост и това триене с атмосферата се получава възпламеняването.
"Имах късмета да наблюдавам метеора. Движеше се отчетливо с последователно усилване на блясъка, имаше избухване, остави следа за известен период от време и промени цвета си няколко пъти", допълни доц. Камен Козарев.
Той поясни, че трудно може да се определи големината на този болид.
"Най-вероятно няма да има частици на земята от неговото падане", каза още доц. Камен Козарев подчерта, че това е рядко явление.
За размера на космическия отломък има противоречиви мнения - според учени от БАН, той е бил няколко сантиметра.
"Големината му е някъде от размера на зарче за игра на табла", заяви гл. ас. Георги Латев, БАН.
"За да бъде толкова силен звукът при експлозията, би трябвало взривът да е от по-голямо тяло", допълни Пенчо Маришки, БАН.
"Някакво космическо тяло, което не е много малко малко - вероятно от порядъка на няколко метра, не мога да кажа с какъв диаметър е", каза доц. Евгени Овчаров, Катедра по астрономия в СУ "Св. Климент Охридски"
"Много често се случват такива метеори - около 10 на час, разбира се, много по-слаби от това, което видяхме снощи", заяви Пенчо Маришки вчера.
Десетина минути преди 22 часа българско време в понеделник любители астрономи от четири страни - България, Румъния, Северна Македония и Сърбия обменят информация за преминаващ метеор. Пръв гл. ас. Георги Латев от БАН проследява съобщенията на колегите си за прелитащото космическо тяло. Пътят му е бил България - Румъния и е наблюдаван поне 3-4 секунди.
"Траекторията му изцяло е била над България, като е пресякъл река Дунав. Посоката е в направлението Вълчидрън - Лом. В това направление се е движело тялото", заяви гл. асистент Георги Латев, БАН.
Макар все още да чакат повече информация, учените разочароват търсачите на космически камъни - паднали парчета няма, а ако има - не са у нас.
"Неговото снишаване е станало над Видин или Румъния, където вече след последния взрив, който е настъпил, тялото се е взривило в атмосферата и в този смисъл да се каже, че метеорът е паднал, не е много правилно, защото той не е стигнал Земята изобщо", заяви Пенчо Маришки, БАН.
"И ако има намерени частички, те са на територията на Румъния", допълни гл. ас. Георги Латев.
Годишно над Земята падат между 25 000 и 30 000 космически тела, които тежат общо около 100 тона. Между 6 и 12 от тях са дори с големината на пералня. Астрономите не са на едно мнение за големината на снощния.
"Големината му е някъде от размера на зарче за игра на табла", заяви гл. ас. Георги Латев, БАН.
"За да бъде толкова силен звукът при експлозията, би трябвало взривът да е от по-голямо тяло", допълни Пенчо Маришки, БАН.
"Някакво космическо тяло, което не е много малко малко - вероятно от порядъка на няколко метра, не мога да кажа с какъв диаметър е", каза доц. Евгени Овчаров, Катедра по астрономия в СУ "Св. Климент Охридски"
"Много често се случват такива метеори - около 10 на час, разбира се, много по-слаби от това, което видяхме снощи", заяви Пенчо Маришки.
