Президентът на Русия загатна, че съюзниците на лидера на групата "Вагнер" в правителството и армията ще бъдат наказани, посочва “Ню Йорк таймс”
Според изданието стопанинът на Кремъл иска да накаже хората, които са дали възможност за бунта на шефа на наемниците Евгений Пригожин през уикенда, но дълбоките връзки на шефа на “Вагнер” с управляващия елит усложняват тези усилия.
Въпросът за това кой ще бъде наказан за бунта е с висок залог за руското ръководство, особено защото се смята, че някои от ключовите съюзници и симпатизанти на Пригожин се намират по върховете на армията и правителството.
В Москва се обръща голямо внимание на съдбата на генерал Сергей Суровикин, когото Пригожин похвали публично и за когото се твърди, че е знаел предварително за бунта; той не е виждан публично от събота. Няколко провоенни руски блога съобщиха, че властите разследват военнослужещи, свързани с Пригожин, но тези съобщения не могат да бъдат независимо потвърдени.
Във вторник вечерта на среща при закрити врата с представители на руските медии в Кремъл Путин подхрани спекулациите за по-широки репресии. По време на срещата той се представи като лидер, който има пълен контрол, и заяви, че проучва бизнес договорите на Пригожин с руското министерство на отбраната.
Изглежда, че Путин се е съсредоточил върху икономическите мотиви, ръководили Пригожин, поради което даде да се разбере, че властите ще търсят "кой какво е подписал и е лобирал за поръчки, за униформи или за оръжия".
В подкрепа на това твърдение вестникът припомня думите на Путин, който посочи, че Пригожин е спечелил около 1 млрд. долара от договори за доставка на продукти за армията през миналата година и че правителството е похарчило още 1 млрд. долара, за да финансира наемниците му.
Но в Москва, където естеството на дългосрочния отговор на Путин на бунта е въпрос на догадки, членовете на руския елит все още се опитват да демонстрират своята лоялност и да се отрекат от миналите си връзки с Пригожин.
“Гардиън” също обръща внимание на отсъствието от публичното пространство от събота насам на руския генерал, който преди това ръководеше силите за нахлуване в Украйна. Изданието припомня твърдението на "Ню Йорк Таймс", че генерал Сергей Суровикин е знаел предварително за бунта, ръководен от Евгений Пригожин, с когото е имал добре известни връзки.
Вестникът отбелязва изненадващото пътуване на Путин до южната руска провинция Дагестан, очевидно целящо съхраняване на имиджа на държавния глава, кадри от което бяха излъчени по държавната телевизия. Путин посочи, че "не се е съмнявал", че е имал подкрепата на руснаците по време на бунта.
Обръща се внимание и на реакциите на водещи световни лидери относно последствията, които метежът ще има върху позицията на Путин и отражението на събитията върху хода на войната в Украйна.
Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Путин "очевидно губи войната", но че е твърде рано да се каже дали е отслабен от бунта на “Вагнер”. "Той губи войната у дома и се е превърнал в парий по света", добави той.
Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че неуспешният бунт е отслабил Путин, но последиците за инвазията му в Украйна остават неясни. "Вярвам, че той е отслабен, тъй като това показва, че автократичните структури на властта имат пукнатини и той няма такива стабилни позиции, колкото винаги твърди", каза Шолц в интервю за телевизия А Ер Де.
Посочвайки тревогата на руските власти при първите информации за предприетите в събота от “Вагнер” действия, проличала от взетите мерки от Москва, “Индипендънт” припомня телевизионното обръщение на Путин, в което той каза:”Изправени сме пред предателство”. "Всеки вътрешен бунт е смъртоносна заплаха за нашата държава, за нас като нация. Това е удар срещу Русия, срещу нашия народ. И нашите действия за защита на отечеството от такава заплаха ще бъдат брутални".
Вестникът определя случилото се не като опит за преврат, а по-скоро като усилие от страна на Пригожин да си гарантира сигурност и позиции. “Дали и колко дълго ще остане там (в Беларус), жив и здрав, ще зависи от това какви лостове за влияние е запазил той върху Путин. Малко вероятно е Пригожин, който е човек, обучен в задкулисните действия и с дългогодишен опит в бруталната съветска затворническа система, да не е обмислил това”, допълва медията.
В същото време се отбелязва, че нито една висша фигура в Русия не застана на страната на бунта, не се говореше за необходимостта от промяна, не се изискваха реформи от какъвто и да е вид и никой не пресече червената линия. Което е дало на Путин глътка въздух, посочва “Индипендънт”, подчертавайки, че ключовите дискусии за последствията от бунта се водят извън погледа на обществеността. Вестникът припомня прочутата фраза на Владимир Ленин "Какво да се прави?" , и посочва че този въпрос е на дневен ред за елита в Москва след бурните събития през уикенда.
“Вашингтон пост” стига до извода, че бунтът е застрашил позицията на Путин като световен лидер.
През последното десетилетие президентът Владимир Путин спечели приятели и почитатели по целия свят като въплъщение на силния човек, използвайки военни интервенции в Близкия изток и Африка, за да възстанови ролята на Русия като световна сила и да се популяризира като авторитарна алтернатива на Съединените щати и Запада.
Бунтът на групата "Вагнер" през уикенда и хаотичните последици от него застрашиха този имидж, като разклатиха много представи за автократичните качества на Путин, стабилността на Русия и вероятния ход на войната в Украйна.
Анализаторите предупреждават, че с оглед на продължаващото развитие на събитията все още е твърде рано да се каже колко силно е отслабен Путин. Групата "Вагнер" може да бъде разформирована, а нейният лидер Евгений Пригожин, който сега е в изгнание в съседна Беларус, може да се окаже задържан или убит, посочва вестникът. Възможно е Путин да предприеме широки репресии срещу всички негови критици, което да го постави в по-силна позиция, отколкото преди.
Но неуспехът на руския лидер досега да заеме твърда позиция срещу наемниците от “Вагнер” или да накаже участниците в бунта накърнява култивирания имидж, че той винаги контролира събитията - нещо, което Кремъл проектира пред широкия свят, както и в Русия.
Вестникът също така отбелязва факта, че руският президент започна да изглежда по-изолиран, отколкото беше преди бунта. В дните след безредиците само осем световни лидери са разговаряли с него по телефона, включително тези на Турция, Иран и Катар, Саудитска Арабия, Бахрейн и три централноазиатски съседни на Русия държави, според данни от Кремъл и съответните страни. "Многобройни" други лидери са се обадили, за да изразят солидарността си, заяви руският външен министър Сергей Лавров пред руски телевизионен канал - но добави, че те са помолили обажданията им да не бъдат огласявани.
“Вашингтон пост” специално отбелязва отсъствието на китайския лидер Си Цзинпин сред тези, които са се обадили на Путин, за да изразят подкрепата си към него.
