През 2007 г. като журналист в кърджалийският всекидневник „Нов живот” позвъних на инспектора по турски език в Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката в Кърджали д-р Харун Бекир.Поводът бе публикувана от мен статия за Международния ден на майчиния език ,честван по инициатива на ЮНЕСКО от 2000 г.Попитах го,защо не се подеме инициатива в Кърджалийско нашите сънародници от турски произход да отбелязват този ден.Д-р Харун Бекир прегърна идеята и постави началото на ежегодни прояви посветени на майчиния език на турците в България.
Отбелязването на Деня на майчиния език в Кърджалийско не бе на гола поляна.По инициатива на д-рХарун Бекир през 2005,2007 и 2008 г. в Кърджалийско се извършваше обучението на десетки учители по турски език.Лектори бяха изтъкнати преподаватели от Анкара.Първият курс бе повече от скромен.Но през 2007 г.той бе на ниво. Известни преподаватели от реномирания университет “Билкент” в Анкара обучаваха наши учители как да водят занятията по турски език. Доцентите Расим Йозюрек, Осман Карапънар и Мехмед Айдън пристигнаха за тридневен семинар в Кърджали. В аулата на филиала на Пловдивския университет те изнесоха лекции пред 146 наши учители по турски език. Беседите бяха модерно онагледени. Инициативата бе обучението подкрепена от Регионалния инспекторат на МОН и Община Кърджали.
Около 100 учители от цялата област през 2008 г. се събраха да повишат квалификацията си в Кърджали. Лекторите отново бяха от реномирания анкарски университет „Билкент”. Това бяха доц.д-р Расим Йозюрек и д-р Муамер Йелдъз.
През 2007 г.когато разговаряхме с д-р Харун Бекир за Международния ден на майчиния език той не бе популярен в смесените райони на страната. В Кърджалийско в различни дни от годината децата правеха тържества посветени на майчиния език. Те рецитираха и пееха на турски език. Празненствата в училище се превръщаха в общоселска проява. В Кърджалийска област имаше най -голям брой ученици, които в часовете по свободно-избираема подготовка изучаваха турски език. Техният брой достигаше 7000. Майчиният език се изучаваше в почти всички училища в селата.
Изучаването на майчин език в Република България е гарантирано от Конституцията. Там е казано: ”Гражданите,за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език”. Според Закона за народната просвета от 18 октомври 1991 г. хората от малцинствата имат право да изучават своя език в общинските училища „при защита и контрол от страна на държавата”. Обучението в общинските училища в страната се уреждаше с постановление №183 на Министерски съвет от 1994 г.Изучаването на турски език се фиксира на 4 часа седмично в рамките на свободно избираемата подготовка. За това ученика подава молба до директора на учебното заведение, подписана от родителя или настойника.
Ключов бе въпросът за учебниците.Той бе поставен пред тогавашният министър на образованието Даниел Вълчев от кмета на Кърджали д-р инж.Хасан Азис. В докладна градоначалникът пише”Проблемът с учебниците и учебните помагала по майчин турски език затруднява качественото образование, равноправната интеграция и развиването на културната идентичност на децата и учениците”. Кметът иска да се разкрие процедура за написването на нови учебници и учебни помагала по майчин турски език.
Мукаддес Налбант,по това време зам.-министър на образованието обясни, че проблемът произтича от тогавашната нормативна уредба. Според нея учебници се издават само за предметите по задължителна подготовка и задължително избираемите предмети. Турския език се изучава в часовете по свободно избираема подготовка и учебници не се предвиждат.В наредба на МОН обаче е направено изключение,което се отнася за свободно избираемите предмети –майчин език и религия.Това дава възможност да се отпечатат учебници. Според законодателството в страната език може да се учи само от учебници.Помагалата не могат да ги заместят.Изцяло нови учебници бяха отпечатани със съдействието на българската държава и ДПС.
По ирония на съдбата честването на майчин език съвпада с началото на отлив от изучаването на турски в смесените райони на страната.Все по-малко ученици с турски произход изявяват желание за изучаване на майчин език.Причината е проста.До влизането на страната ни в Европейския съюз перспективите за просперитет на българските турци се свързваха с миграция към Турция.Пикът бе през 90-те години на миналия век,когато съществуваше визов режим и процъфтяваше каналджийството.С влизането на страната ни в ЕС българските турци обърнаха поглед към Западна Европа.Възможността за безвизово пътуване и безпроблемно намиране на работа се превърнаха в магнит ,както за българите,така и за хората от малцинствата.Изучаването на турски език постепенно се превърна в безпредметно за българските турци.Приоритет за тях стана изучаването на английски,немски и испански.Тези които не желаят да полагат усилия за изучаване на западен език,разчитат на владеенето на турски на битово ниво.Те се интегрират в турски общности в Западна Европа и на практика остават капсулирани в тях.
Официална Анкара се ангажира с усилия за обръщане на негативната за нея тенденция.
Майчиният език да бъде признат от българското законодателство за общообразователен предмет. Неговото изучаване да не бъде регламентирано от подзаконов нормативен акт, а от закон. Той трябва да премахне всички ограничения за организиране на обучението по майчин език. Разработването и финансовото обезпечаване на учебниците по майчин език изрично да бъдат приравнени към тези за общообразователните предмети. Това се казва в декларация приета на 21 февруари 2013 г. в Кърджали. Под нея се подписаха участниците в Обществената дискусия посветена на Деня на майчиния език,провела се в Дома на културата в Кърджали. Темата на дискусията бе „Проблеми на изучаването на турски език в България”. В нея участваха преподаватели по турски език от цялата страна, кметове на общини със смесено население,общински съветници, общественици. Тя бе организирана от Дружеството на преподавателите по турски език в Южна България”с председател д-р Харун Бекир с помощта на Дружеството на преподавателите по турски език от Северна и Източна България. Гост на форума бе тогавашният председател на ДПС Лютви Местан. Сред официалните лица бяха Негово превъзходителство тогавашният посланик на Република Турция в България Исмаил Арамаз, тогавашният генералният консул в Пловдив Шенер Джебеджи, бившите вече народни представители Неджми Али, Ремзи Осман и Гюнер Сербест.
Опит за законово уреждане на претенциите за изучаване на турския език като задължителен направи по внушение отвън Движението за права и свобода.То се опита да прокара в Народното събрание законови текстове през 2015 г.
Парламентът отхвърли идеята на ДПС за задължително изучаване на майчин език в училище. Така задължителни остават само часовете по български език - правило, което не важи за училищата с интензивно изучаване на чужди езици. Учениците, чиито майчин език не е български, а например турски или арменски, могат да го изучават, но само като свободноизбираем предмет.
Това бе заложено в текстове от Закона за предучилищното и училищно образование и предизвика бурни дебати. Депутатката от ДПС проф. Мариана Георгиева обясни, че отнемането на правото за изучаване на майчин език е „подстъп към скрита асимилация“ на малцинствата,писа „Труд”
Опитите на официална Анкара да повлияе доведоха и до дипломатически скандал.Повод даде изявление на бившия турски посланик в София д-р Хасан Улусой.
Това стана по време на откриването на нов завод на турската компания „Теклас” в Кърджали през 2019 г. в присъстието на тогавашния премиер Бойко Борисов.
„Колкото повече нараства броят на онези български граждани, които освен български граждани владеят добър устен и писмен турски език, толкова повече това ще увеличи протокът на турски инвестиции в страната. Разчитаме на българските власти за по-ефективно изучаване на турски език в училищата от страна на българските граждани и най-вече от сънародниците ви. Ние сме готови да съдействаме в тази посока“.Това заяви от трибуната турския дипломат.
Наложи се по-късно д-р Хасан Улусой да обясни, че изказването му е във връзка с нуждите на бизнеса за подготвени кадри в заводите в Кърджали.
Ексремиерът Бойко Борисов веднага даде изявление за медиите в което посочи, че в страната има достатъчно възможности за изучаване на чужди езици и добави, че не е работа на посланика да дава съвети.
Дипломатът бе извикан във МВнР за да дава обяснение за думите си.
Под давление на Дирекцията за турците в чужбина турски език започна да се изучава в читалищата за турска култура в България.Бяха ангажирани квалифицирани преподаватели.В началото бе отбелязан интерес,но той бързо угасна.Изискванията бяха да се съставят групи от по 20 човека,но накрая завършваха не повече от 2-3.Днес турски се изучава само в две читалища в Североизточна България.
Кръст на курсовете по турски постави пандемията от COVID 19,която затвори читалищата.Опитите за онлайн обучение се провалиха.
По данни на Анадолската агенция през 2022 г. в България в училищата турски език изучават едва 4000 деца.
Преподавателят от с.Черноочене ,Кърджалийско Шабан Мехмед подчертава за Анадолската агенция, че комплектите с учебници, които бяха изцяло обновени и включват модерна учебна програма, са засилили интереса на децата към езика и казва: „Нека да подобрим нашия турски,който е един от водещите езици в света“.
За турците в Турция и по света турският език е стълб на националната идентичност.Това е вменено още от Бащата на турците Мустафа Кемал.Не случайно езиковата реформа,която той провежда в Република Турция се счита за ключова за кемалистката идеология и устоите на страната.
Проф.д-р Зейнеп Коркмаз пише:”След Първия конгрес по турски език,състоял се на 26 септември 1932 г,се подготвя една много добре разработена Генерална програма за направляване на дейността,свързана с турския език”.В приета декларация се посочва,че основна цел е „Превръщане на турския език в средство за непрестанно отразяване на достиженията на националната култура,достигане на турския до такова равнище,което да му позволява да отговаря на всички изисквания на съвременната цивилизация”.
Обосновавайки действията на Турция с „мека сила” на Балканите бившият турски премиер Ахмед Давутоглу отбелязва във фундаменталния си труд „Стратегическа дълбочина”:”...може да се предложи сътрудничество за осигуряване на културните и образователните права на етническите общности с различни култури в балканските общества…”
Турските националисти непрекъснато поставят пред партньорите си от Партията на справедливостта и развитието в Анкара въпроса за задължително изучаване на турски език в българските училища.За това лобира и турската активистка Несрин Карътлъ,която не крие единомислието си с дясната Партия на националистическото действие на Девлет Бахчели
Несрин Къратлъ от години обикаля смесените райони в България и подарява книги на турски в училища и читалища.Тя вини родителите на децата от турски произход,за липсата на интерес към майчиния език.Ето какво пише Несрин Къратлъ в свой доклад,публикуван в сайта Kafkassam на 27 април 2021 г.
„Българските турци постепенно се отдалечават от лоялността си към майчиния си език и култура, и НАЦИОНАЛНИЯ ДУХ в нашата минала история, и културната ерозия, която Българската държава е желаела от векове, се случва бързо!”.
Георги Кулов
Председател на УС на Балкански форум за мир-Кърджали.
