Дали гласуването за ДПС от Турция ще бъде "рекордно" - това беше един от въпросите за следене след финалните резултати от предсрочните парламентарни избори, след като в съседната държава бяха разкрити рекордните 166 секции. А два месеца преди това, лидерът на партията Мустафа Карадайъ се срещна с турския президент Реджеп Ердоган и се разбра, че сред обсъжданите теми е и вотът в България.
Сред предпоставките за очакван дори по-висок резултат спрямо последния вот, бяха и големия брой поданени заявления, и новоприетата възможност за попълване на декларации предварително. Според изчисления на изселнически организации в Турция до урните можеше да отидат около 100 хил. избиратели с български паспорти.
Партията, с почетен председател Ахмед Доган", обаче получи на 2 октомври с над 30 000 гласа по-малко спрямо гласуването през ноември 2021 г., когато се доближи до високата подкрепа от 2009 г. (91 000 гласа). Настоящият резултат от над 51 000 гласа й осигури отново да е победител на изборите в чужбина, но спадът на избирателната активност стана повод за анализ и изчисления какъв е потенциалът за подкрепа оттам и от какво зависи.
Едно от основните обяснения за по-ниския интерес сега е липсата на силен мажоритарен кандидат. На предишните избори ДПС спечели 87 хил. гласа (126 секции), но тогава имаше и гласуване за президент, а партията издигна председателя Мустафа Карадайъ под мотото, че "за пръв път турчин се кандидатира за държавен глава на България". И това мобилизира освен гласове за него, и подкрепа за ДПС.
Избирателната активност в Турция през октомври превиши значително тази от редовните и предсрочни парламентарни избори през април и юли миналата година (вижте графиката). И ако сега по някакви причини ДПС не е организирала пълния потенциал, партията е подготвена за следващите избори (било то предсрочни или редовни) с повече секции без да се налагат допълнителни усилия за подаване на заявления.
Защо секциите са рекорден брой
Всъщнност рекордния брой секции в Турция се дължат и на текстове в Изборния кодекс, а не само на организация на ДПС и гласуващи. От 166-те секции (спрямо 126 през ноември), голяма част от тях бяха разкрити автоматично, тъй като през последните 5 години в тях с гласували повече от 100 души. Останалите пък бяха благодарение на 26 019 заявления, подадени от граждани, желаещи да упражнят правото си на вот.
По-големият брой секции се дължи на високата избирателна активност през ноември, обясни говорителят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Цветозар Томов. По думите му изборният кодекс задължава комисията да разкрие автоматично втора секция там където на предишни избори са гласували над 1000 души (Раздел 2, чл. 15). Данните на ЦИК показват, че през ноември в общо 26 секции в Турция избирателите са надхвърлили това число. Те са включени в общия първоначален списък със секции, обявен още на 11 август, който включваше 143 места за гласуване в Турция. След изчисления означава, че новите секции, разкрити на база подадени заявления са 23.
"Това, че активността не колерира на броя разкрити секции, показва нещо позитивно - че повечето разкрити секции не създава условия турската държава да се намесва в българската политика", коментира Томов.
Ниска или висока е била активността в Турция?
По време на целия изборния ден кореспонденти на български медии в страната съобщаваха за значително по-ниска избирателна активност.
Такава информация подаваха и наблюдателите от платформата "Ти броиш", която за първи път изпрати свои представители в 42 секции зад граница. Според Мартин Димитров, пазител на вота в секция в турския град Чорлу, намалената активност се дължи именно на мониторинга в някои секции, защото по думите му на места "е имало много сериозни инструктажи". Подобна хипотеза има и Миряна Георгиева, също наблюдател в Чорлу. Пред "Дневник" тя разказа, че след края на изборния ден с колегите ѝ са установили, че във всички секции, в които е имало наблюдатели, активността е била с 30% по-ниска.
"Тъй като впечатленията ми от гласуването в Турция е, че то е контролирано (хората пристигат винаги с организиран транспорт) и то от ДПС, които печелят повече от 90% от гласовете там, е възможно организаторите да се преориентирали избирателите в други секции, където няма застъпници", допуска Георгиева.
Хипотезата на двамата наблюдатели обаче не се потвърждава от данните в Централната избирателна комисия. Справка на "Дневник" установи, че спад в активността има не само в секциите с наблюдатели, но и на всички останали места.
Спорно е да се твърди и че има намаляване на избирателната активност. Защото това е така само спрямо изборите "две в едно" през ноември, а спрямо предишните три избора за парламент, има двоен ръст в желаещите да упражнят правото си на вот (вижте графиката).
Според Миряна Георгиева по-малкото гласове за ДПС на изборите през октомври от Турция се дължат и на преливане на част от тях и към България. Според нея увеличеният брой гласове за движението в област Пазарджик (над 4500 сравнено с изборите през ноември) е резултат от мобилизиране на изселниците с български адреси в района. По думите ѝ това вероятно е част от стратегия на движението за получаване на допълнителен мандат от Пазарджик.
"Със сигурност резултатът на ДПС в Пазарджик се дължи на много силна интервенция в най-уязвимите избирателни секции. (...) Това е ненормална ситуация от гледна точка на това, че избирателната активност в региона спрямо предишните избори е почти същата, а пък в същото време в тези секции, откъдето идва този бум на вота за ДПС, активността е драматично различна. Има секции, които вдигат активността си със 150% и дори 300%. Тези секции са концентрирани в селата около Пазарджик, община Септември и Ракитово", обясни за "Капитал" Антоанета Цонева, която беше водач на листата на "Демократична България" в Пазарджик.
Строгата организация на ДПС - без промяна
Двамата наблюдатели на "Ти броиш" - Мартин Димитров и Миряна Георгиева свидетелстват още за "безупречна организация, утвърдени традиции, дребни нарушения, които не притесняват никого" по време на изборния ден. Георгиева разказва, че в училището, където тя е била доброволец, е имало стая, в която организирана група от хора е попълвала декларациите на избирателите, за да влязат в съседната и да гласуват.
Предварителното попълване на декларации, с които да се влезе за гласуване стана възможно, след като преди вота на 2 октомври изборната комисия промени част от методическите указания и така позволи на избирателите да попълват документа не пред секционната комисия както беше преди, а предварително. Това до скоро създаваше сериозни проблеми при гласуването в Турция и беше повод за конфликти, тъй като мнозинството от изселниците там не говорят български и се нуждаят от помощ.
"За мен учудващо беше откъде идва целият този ресурс, кой организира тези хора, за да седнат да попълват декларации на хората, които идват и не знаят какво трябва да направят. Защото според мен повечето, които идваха, не знаеха какво се случва. Това изисква сериозна организация. Когато аз попитах хората там кой го организира това нещо, те ми казаха, че всичко се прави от общината и в частност от зам.-кмета на Чорлу (Гюнер Четин, бел. авт.), който е българин. Той е ръководител и на местната организация на ДПС в район Тракия в Турция", разказва Георгиева. По думите ѝ в секцията се е говорило и на турски, а често се е случвало членове на комисията да "помагат" на възрастни избиратели да гласуват. За всичко тези нарушения са подадени сигнали към ЦИК, които тепърва ще бъдат разгледани.
Хората не виждат, че може да има избор между други партии освен ДПС, не познават другите партии. Те имат уважение към традициите и много малко ги поставят под въпрос.
Миряна Георгиева,
доброволец на "Ти броиш"
Подобни са и наблюденията на Димитров, който разказва, че по-млади членове на семейства са давали инструкции на своите близки как да гласуват. Насочва вниманието и към интересно явление - тъй като повечето гласоподаватели не могат да четат на български, те се ориентират само по номера на бюлетината.
Това, че този път ДПС под номер 1 е помогнало много на избирателите, но все пак стават и грешки. Затова и малката партия "Български съюз за директна демокрация", която бе под номер 2 в бюлетината, е събрала достатъчно гласове (354), така че да се нареди на четвърто място в Турция.
"В Турция все още има много живи хора, пострадали от възродителния процес. Те нямат кой знае какъв мотив да гласуват, защото си получават заплатите или пенсиите от турската държава, но имат имоти или близки в България. Когато с тях възникне някакъв проблем дори на най-ниското битово ниво, хората от ДПС се заемат да им помагат, т.е. лоялността им не е свързана с пари. Според мен дори не става дума за корупционни практики. Става въпрос за човешка грижа, която една партия е намерила чудесни механизми да прилага", разказва още наблюдения Димитров.
Къде са избирателите на ДПС
Според социолога от Института по философия и социология на Българската академия на науките (БАН) Алексей Пампоров резултатите на ДПС в Турция този път показват, че движението експериментира с различните начини да мобилизира гласоподавателите се. По думите му големият брой заявления за разкриване на секции подготвят следващия вот, тъй като при бъдещи нови избори те ще бъдат разкривани автоматично.
"Това е като в шаха. Подготвят се за следващия път да имат много секции и да няма изненада от една страна. От друга - си развиват гласуването в страната", казва Пампоров и дава за пример това, че на изборите на 2 октомври движението успя да пробие в Монтана, Враца, Видин и дори вкара в Народното събрание депутат от Плевен, който е от ромски произход.
ДПС са силни там, където отсъства държавата.
Мартин Димитров,
доброволец
Според него по-ниската избирателна активност в Турция може да се обясни именно с това, че този път фокусът на движението е бил върху гласуването в страната. Обяснява че смяната на фокуса се дължи и на това, че на изборите през юли миналата година движението се е опитало да привлече гласове от емигрантските общности на българските турци и роми в Западна Европа, но без успех. Пампоров допуска, че като цяло интересът на ДПС към гласуването от чужбина се е засилил заради засилената миграция на населението от техните традиционни райони към Западна Европа.
"Махали като Столипиново и Надежда вече почти ги няма. Техният електорат в момента е в Испания, Италия, Ирландия, Германия и Италия, както и страните от Бенелюкс", казва социологът. По думите на Пампоров обаче за доминацията на ДПС в Турция вина имат и останалите политически сили.
"Нека не забравяме, че единствената партия, която слага роми на избираеми места в листите си е ДПС. Това е и единствената партия, която има информация на турски език на сайта си, това е и единствената партия, която ремонтира джамии. Всички останали се оплакват как малцинствата гласуват за тях, но всъщност никой на прави почти нищо, за да промени това", коментира социологът, който не отрича наличието на корпоративен и контролиран вот.
Според Цветозар Томов именно това е големият проблем: "ДПС работи с изселническите общности, които докарват хората до урните. Хората гласуват защото или са помолени, или по някакъв начин се чувстват принудени да го направят без да имат каквото и да е било отношение към българския политически живот. За съжаление това са избиратели, на които изобщо не им пука какво се случва в България и ДПС традиционно се възползва от този ресурс". Той допълва, че и на тези избори движението е положило максимални усилия, за да мобилизира електората си.
По думите му обаче резултатът на ДПС на вота на 2 октомври съответства на реалния им ресурс, а максималният потенциал, който може да бъде достигнат в чужбина според него е не повече от 90 хиляди гласа.
Pazar günü на турски означава неделя или буквално ден за пазар.
Дневник
