Под къща в Южна Турция иманяри разкриха древен подземен комплекс от Желязната епоха

Осуетен план за плячкосване доведе археолозите до подземен комплекс от желязната епоха в Турция, който може да е бил използван от култ към плодородието през първото хилядолетие преди Христа, установи ново проучване.

Древният комплекс, който все още не е напълно проучен поради нестабилността на структурата, има редки скални рисунки по стените, представящи процесия от божества, изобразени в асирийски стил. Изглежда, че този стил на изкуството е адаптиран от местни групи, което показва колко силно културата на Неоасирийската империя, която произхожда от Месопотамия и по-късно се разширява в Анадола, се е разпространила сред хората, които тя завладява в този регион, според новото проучване, публикувано онлайн на 11 май в списание Antiquity.

"Находката свидетелства за упражняването на асирийската хегемония в региона в ранните му фази", казва за Live Science един от авторите на изследването Селим Ферух Адали, доцент по древна история в Университета за социални науки в Анкара. "Стенният панел съдържа изображение на божествено шествие с неизвестни досега елементи, с арамейски надписи за описание на някои от божествата, като същевременно съчетава неоасирийска, арамейска и сиро-анадолска божествена иконография."

Властите научили за древния подземен комплекс през 2017 г., след като грабители го открили под къща в турско село и решили да атакуват неговите съкровища. Полицията обаче осуетила плановете им и разследващите служители скоро открили изкуствен отвор, който грабителите прорязали в пода на двуетажната къща в село Башбюк, Южна Турция. Това откритие накарало полицията да уведоми Археологическия музей Шанлиурфа, чиито археолози установиха, че отворът, който е с размери около 2,20 на 1,50 метра, води до входна камера към подземния комплекс, изсечена във варовиковата скала.

Подземният комплекс датира от ранния неоасирийски период (около 9 век пр. н. е.) и включва горна и долна галерия, както и входна камера. Оригиналният отвор към входната камера все още не е намерен.

Експертите на музея са извършили спасителните разкопки през август и септември 2018 г., каза Адали. Те обаче спряли спасителните разкопки след два месеца поради нестабилността на обекта. Сега районът е под правната защита на Министерството на културата и туризма на Турция.

По време на краткия период на разкопки археолозите премахнали седиментите, паднали поради ерозия в подземните пространства, което разкрило декоративен скален релеф, изсечен в стенен панел. Панелът изобразява шествие от богове и богини от арамейския пантеон, някои с арамейски надписи до тях. Снимки на надписите върху панела били изпратени на Адали, който установил, че той има голямо историческо значение.

Експанзията на неоасирийската империя в днешна Турция e вдъхновила културна революция, тъй като асирийският елит използвал изкуството в своя дворцов стил, за да изрази властта си над местните лувийски и арамейски говорещи народи.

Стенният панел в Башбюк показва как асирийското изкуство е адаптирано в арамейския стил в провинциалните градове и села, считат изследователите.

Според проучването четири от осемте божества, изобразени на панела, не могат да бъдат идентифицирани. Арамейските надписи обозначават три от боговете - богът на бурите, дъжда и гръмотевиците Хадад, съпругата му Атаргатис, богиня на плодородието и закрилата, лунният бог Син и богът на слънцето Шамаш. Рисунката на Атаргатис е най-ранното известно изображение на тази богиня - главната богиня на Сирия, в този регион, допълват изследователите.

"Включването на сиро-анадолски религиозни теми илюстрира адаптиране на неоасирийски елементи по начини, които човек не е очаквал от по-ранни находки, каза Адали в изявление: "Те отразяват по-ранна фаза на асирийско присъствие в региона, когато местните елементи са по-подчертани."

Междувременно присъствието на неоасирийско изкуство в този комплекс не означава непременно, че художници от империята са създали този панел. По-скоро е вероятно това да е дело на "местни художници, обслужващи асирийските власти, които са адаптирали неоасирийското изкуство в провинциален контекст", казва Адали.

Екипът очаква по-нататъшните разкопки да разкрият повече части от подземния комплекс и вероятно - още произведения на изкуството, тъй като досега е проучена само малка част от целия обект. Очаква се да бъдат извършени пълномащабни разкопки, когато целият обект бъде подготвен, съгласно процедурите на турските закони за културното наследство.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини