23 °C

30 април - Световен ден на джаза

30 април се отбелязва от международната общност като Световен ден на джаза от 2012 година насам с решение на 36-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж. Идеята е да се отбележи приносът на джазовата музика в междукултурния диалог.

Великият джазмен Луис Армстронг казва: “Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш.”

Джазът ( jazz) е музикален стил, който възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ и съчетава в себе си африкански и европейски музикални традиции. Съчетава американска популярна музика от XIX и XX век. Това е очевидно от характерните му черти, които включват суинг, рагтайм, полиритмия и импровизация.

Ключовата характеристика на джаза е липсата на фиксирани правила. Това го превръща в един от най-свободните и разнообразни музикални жанрове в света.

Счита се, че думата “джаз” (“jazz”) произлиза от “jasm” – жаргонна дума от периода на 1860 г., която е означавала “жизненост”, “енергия”. Според Уолтър Кингсли думата е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. В музикален контекст думата “джаз” се използва за пръв път през 1915 г., в статия на вестник “The Chicago Daily Tribune” и се отнася до набиращия популярност стил от западното крайбрежие. 

В своя генезис джазът е основната музика на бедните чернокожи жители от южните щати в САЩ. Но в наши дни е разпространено мнението, че джазът е сложна музика, свързана повече с творческите и интелектуални кръгове. Това е донякъде справедливо схващане, но само донякъде. Защото джазът  всъщност няма граници. Тихо и деликатно или шумно и жизнерадостно той прониква навсякъде, за да поведе човешкия дух към извисяване - понякога весел и буен, понякога странен, дълбок и неразбираем, виртуозен и завладяващ.

Джазът редовно се използва от мейнстрийм поп-културата и е основа за музиката на филми, телевизионни програми и реклами. На практика много хора по света слушат джаз, макар понякога да не го съзнават.

Джазът е най-вече музика за ума и духа и като такава тя има пряко отношение към по-висшите човешки потребности (по Маслоу) – уважение, самореализация и самотрансценденталност. Той помага човек да развихри своята креативност и да получи силни творчески импулси, да изгражда ново отношение към себе си, към най-важните си близки, към човешките същества и към Космоса като цяло.

Така че, всеки може само да спечели, ако слуша джаз, поне от време на време.

Една от най-популярните и неостаряващи творби в джаза на Джордж Гершуин, белязала историята на джаза (1945 год.):

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини