0 °C

По брега на Арда мома върви

    "В тези студени и мрачни дни, когато страхът от вируса е наложил локдаун в обществото, има хора, които озаряват сивотата и внасят светлина в живота", споделя Мухарем Алиосман, секретар на читалище "Васил Левски 1997" в кърджалийското село Звиница. По време на краеведческите си търсения общественикът е открил и съхранил образци от местния фолклор, които постепенно се губят за поколенията с отминаването от живота на своите носители и изпълнители. 81-годишната баба Сание, която е родена в момчилградското село Биволяне, но живее в Звиница, е един от източниците на живия, автентичен, оригинален местен песенен фолклор.

    "Макар и вече на възраст, тя не е забравила песните от детството си и продължава да ги пее. Разказва, че е била търсена за всяка сватба и обичая "Къна на булката" в района, за да пее момински песни, свързани с любовта и задомяването. И както разказва, така и запява едни жизнени песни, пълни с надежда и любовен трепет, че чак забравяш, че е на 81 години", казва Мухарем.

    В разговорът с него тя си спомня отдавнашен случай, когато заедно с две  приятелки в ученическите години отишли до Крумовград да пеят на местен празник. Гост бил и един доцент от София, който като ги чул, ги задържал един месец в тукашния пансион, за да запише песните им. Родителите на момичетата се притеснили, че децата им не си идват и тръгнали пеша от село Биволяне до Крумовград да ги търсят. Доцентът обаче не ги пуснал, докато не запише всички песни, които знаят". Така се пишели дисертации в онези времена, а защо не и сега.

    "Все още има живи съкровищници, като баба Сание, които чакат да бъдат открити", казва читалищният секретар за  последните творци и изпълнители на автентичен фолклор в Източните Родопи. Ако сега тези образци не бъдат записани, няма да оцелеят и да бъдат предадени на поколенията, могат да бъдат загубени завинаги, заедно с носителите си. Забележителната краеведка Мара Михайлова първа обикаля селата и записва много песни и обичаи на хората от различните етнически групи, които живеят в Кърджалийския район, най-вече от селата в околностите на град Кърджали. Мухарем Алиосман е един от малкото нейни тукашни последователи, които записват, запазват и споделят с всички нас песни и приказки от живота край река Арда.

    Малкото местно читалище в Звиница е уникално място, едно от малкото, които надживяха кризата на Прехода и продължиха нататък да бъдат място на жива културна инвенция, с малко средства и почти без подкрепа. Тук се говори за нечути и незаписани преди местни легенди, за археология и находки, непознати доскоро, за светилища на древни цивилизации, неразкопавани досега, за тайните на Родопите, които лежат все още неразкрити в дебрите на балкана.

    Дарина ДЕЕНИЧИНА

    ***

    Крайбрежието на Арда равно върви, снажна мома по брега ходи.(2)

    Момата сбъркала е пътя си, дай Боже, у нас да дойде.(2)

    Кака Асяр вятър да я отвее, бате Дуриялин да се задоми, че да дойде и нашия ред.

    Крушата е жълта, кой отхапа половинката?

     Младежите, които отиват войници, да се разведат с жените си. (2)

    Асяр мабан да се поветри, бате Дуриялин да се ожени, че да дойде и нашия ред.

    Улиците на Кърджали, тесни ли  ти бяха, любими?(2)

    Да се учиш в Кърджали, трудно ли ти стана, любими?(2)

    Асяр мабан да се поветри, бате Дуриялин да се задоми, че да дойде и нашия ред.

    ***

    Arda boyü düz gider

    İnce belli kız gidir

    İnşalla bize gidir

    Asyar maban yellensin

    Duriyalin agam evlensin

    Sıralar bize gelsin

    Armudun sarısın

    Kim yimiş yarısını

    Asker giden çocuklar

    Boşansın karısını

    Asyar maban yellensin

    Duriyalin agam evlensin

    Sıralar bize gelsin

    Kırcalinin sokakları

    Darmı geldi be yarim

    Kırcalide okumak

    Zor mu geldi be yarim

    Asyar maban yellensin

    Duriyalin agam evlensin

    Sıralar bize gelsin.

    Дарина Дееничина

    снимки:Мухаррем Алиосман

    Източник: Kardjali.bgvesti.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Хороскоп за 18.01.2021

    Последни новини